История с две рози

Това е случка от едно малко градче. Случила се е отдавна и вече никой не я помни. Дори и аз я бях забравил, но днес видях две деца на улицата и ми напомних за героите в тази история.
Имало едно време момче и момиче. Били неразделни. Момичето било много, ама много красиво. Най-красивото в класа, в училището, в света. Очите му били най-сияйните, косата му не била коса, а ореол от светлина.
Подробности не зная, защото го описвам през очите на момчето, а то било влюбено. Любовта замъглява очите и разума. Всичко в любимия човек изглежда прекрасно, а може и да не е било така. Доста отдавна беше.
Момчето било ... Момчето било, просто едно момче. Съвсем обикновено. Нямаше въобще да го забележа сред другите момчета, но то е един от героите в тази история.
Всеки ден след училище двамата вървели дълго по улиците и
говорили, говорили. Момчето носело чантите и се чувствало като рицар. Правело хиляди дребни и излишни жестове, за да покаже преклонението си. Било и рицар, и слуга, и шут, когато се налагало. Един рицар губи гордостта си пред своята дама.
Момичето се чувствало като принцеса и се държало като принцеса. Коя принцеса не харесва да има верни поданици?
Било в последните учебни дни, в началото на лятото.
Една сутрин момчето станало много рано, слязло в градината и откъснало една роза. Специална роза. Най-красивата! Било я избрало още преди седмица, но чакало да се разтвори напълно, за да е достойна за красотата на момичето –принцеса.
С треперещи от вълнение ръце я поднесло в дар на своето момиче -принцеса. Тя се засмяла благосклонно и я поела с усмивка, но трънче от розата се забило в нежното и пръстче. В следващия миг тя захвърлила розата в лицето на своя поданик - рицар. Тръните се забили в неговото лице, но не те причинили болката.
Болката не била и от смеха на околните въпреки, че най-много се смяло момичето - принцеса. Болката била вътре в сърцето и времето спряло.
Момчето се прибрало вкъщи, без да каже нищо. Раните обяснило с училищна свада. Понесло си наказанието, без да трепне и си легнало рано.
Цяла нощ обаче не могло да заспи. Не зная за какво си е мислило, но на другата сутрин станало много рано, слязло в градината, откъснало една роза и я занесло на момичето.
Не! Не, не момичето - принцеса! Занесло я на момичето в ъгъла, което единствено не се смяло предишния ден .
Защо? Не зная. Може би е видяло в очите и освен съчувствие и още нещо. Може би в тази безсънна нощ си е спомнило, че в тежки моменти това момиче винаги е било до него, протегнало ръка за опора. Тихо и незабележимо, с очи, които казват всичко. Не зная защо. Доста отдавна беше и вече не помня.
Всеки ден след училище двамата вървели дълго по улиците – с преплетени пръсти и сърца. Не говорили много. Нямало смисъл. Очите им казвали всичко.
Всъщност историята не е такава. Това е сбор от други истории. От други места и по друго време. Не започва и не завършва така. Може дори и да не се е случила. Обаче, понеже вече никой не я помни, реших да я запиша, както на мен ми харесва.
Не търсете поука и скрити послания! Няма ги тук.
Просто историята ми харесва.

Това е края, но се изкуших да добавя и една песен.Тя е по-хубава от моята история. Дали това в песента се е случило?

Не зная :) Доста отдавна беше...

ПРИЯТЕЛИ

18.01.2009год.

7 коментара:

  1. Не веднъж се връщам към тази публикувана история..не веднъж я преживявам все със същата сила...дълго мълча..посягам за коментар,но ръката ми се отдръпва и не че не заслужава вниманието творбата,а защото не искам нещо да бледнее под нея,но...след случка днес тези редове сами се изписаха във въздуха около мен и аз отново се завърнах да ги прочета...
    Да,от захвърлената в лицето му роза се е наранил физически,но тази болка не е страшна..тя рано или късно изчезва и се забравя...другата...душевната...има случаи когато никога не изчезва напълно такава рана.
    Много докосващ е този разказ-приказка!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Това е и историята, която и аз най-често си препрочитам. Нещо, което се случва в живота на всеки, но това не го прави по-незначително. Може би краят, не винаги е толкова щастлив, но ми се иска да е така.Просто така ми харесва.

    ОтговорИзтриване
  3. Много ми хареса! :) Едновременно приказно и истинско... Поздраления! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Красиво и истинско! Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  5. Vinagi taka stava v jivota!Nqmame o4i za o4evidnoto!Stremim se kam himeri...I...posle stradame,tarsim,cql jivot!Makar i naraneni,vse si mislim,4e tova e bila GOLQMATA i EDINSTVENATA!

    ОтговорИзтриване
  6. A nai-mnogo boli kogato doide denq i momicheto ot ygyla syshto te predade! Sled tova veche naistina na nikogo ne mojesh da vqrvash, shtom tq go e napravila kakvo ostava za drugite.

    ОтговорИзтриване
  7. Навреме е дошла тази роза,а е могла принцесата после да му съсипе живота,вместо да намери истинската...много пъти не става така...

    ОтговорИзтриване