Краят на пътя

Те са няколко стари жени. Живеят на моята улица. Не знам възрастта им, но ги помня още от малък. Времето не ги променя. Облечени в черно, тихи и затворени в себе си. Присвити на две сякаш винаги търсят нещо загубено. Лятно време излизат пред къщите и се припичат на слънце или се събират на старата пейка в края на улицата и обсъждат болежките си. Винаги ме поздравяват отдалече сякаш се боят, че някой път ще ги подмина. Знам имената им, но често ги бъркам. Понякога им помагам за дребни неща. Казваме си по някоя дума,обикновено за времето. Не говорят много.Правят го тихо, сякаш се страхуват от звуците.
През зимата изчезват от улицата, но когато мина ги виждам застинали зад прозорците. Не са клюкарки. Не обсъждат и не дават оценки. Само гледат през прозореца. Улицата е тиха и не кипи от живот, но те не се отказват. Стоят с часове и гледат. Махал съм им за поздрав, но не ме забелязват. Погледът им минава през мен и продължава към някакъв друг свят. Животът им е отминал. Не бързат за никъде. Не се оплакват и нищо не искат.

Те са няколко стари жени. Облечени в черно, тихи и затворени в себе си. Виждал съм ги и на други улици и в други градове. Знам ,че не са същите, но много си приличат. Седят тихо на припек или зад прозорците. Не бързат за никъде. Не се оплакват и нищо не искат.
Сигурно има и такива мъже. Не може да няма. Просто не съм ги забелязал.
Хора извървели пътят си.
Какво ли е усещането, когато стигнеш до краят на пътя си. Или не усещаш вече нищо?

Засега не се притеснявам. Вървя по някакъв път. Криволичи, връща се назад понякога. Разклонява се често и ме принуждава да избирам.
Друг път не го забелязвам, но направя ли крачка го усещам под краката си отново. Определено вече не се изкачва нагоре, а и не виждам много напред, но го има.Не знам докога.
Просто вървя.

22.01.2009год

12 коментара:

  1. Понякога,ако не усещаш Пътя под краката си,огледай се...може би летиш...Дори и да бягаш от нещо с това летене...

    ОтговорИзтриване
  2. на scarletpearl
    Ами, ако наистина летя и се уплаша от височината?

    ОтговорИзтриване
  3. ???...Най-много да паднеш и пак да продължиш да вървиш...просто избираш...както винаги в този дуален свят--или страх,или любов...Няма друго...другото са производни...А от всичко боли,щом сме тук...ти знаеш...

    ОтговорИзтриване
  4. Падането е лесно. Усвоил съм го. Само, че не мога да преодолея страха от него. Често страхът от болката е по-лошо изживяване от самата болка.

    ОтговорИзтриване
  5. Никога не забравяй,че Кентавърът е стъпил на земята,но е устремен към небето...какво да го правим...Стрелец...
    ...
    ” - Тогава няма значение по кой път ще тръгнеш -каза Котарака.
    - Стига да стигна някъде - добави
    Алиса за пояснение.
    - А, на всяка цена ще стигнеш - отвърна
    Котарака - ако вървиш достатъчно дълго.”
    Луис Карол...

    ОтговорИзтриване
  6. Така е. Земята е кръгла и до едно и също място можеш да стигнеш от много посоки. Не знам защо, обаче аз винаги вървя по по-дългият път. Късмет?
    Или неувереност?

    ОтговорИзтриване
  7. Май японците казваха "Най-късият път не винаги е най-краткият"...така , че навярно е повече КЪСМЕТ,ЩОМ НЕ Е НАЙ-ТРУДНИЯТ ПЪТ...т.е. от две злини ти се случва по-малката...

    ОтговорИзтриване
  8. Поздрави и от мен.Четох с удоволствие,има всичко,има чувство,има истина,има мъдрост.Браво

    ОтговорИзтриване
  9. Най-непоносимото в живота на тези жени е болката!
    Болката по изгубените близки, по нещастието на децата и внуците, болката в сълцето, в ставите! Ужасната болка, която те кара да очакваш края като избавление!

    ОтговорИзтриване
  10. Разбира се че има значение посоката на пътя.
    Понякога посоките напред, назад, наляво и надясно са относителни, защото накъдто и да се обърнеш е все напред :)
    Земята е кръгла, може и цял живот, дори цяла вечност да обикаляш като заблуден електрон.
    Посоките нагоре и надоло, не са относителни.

    Единствено Бог може да удовлетвори безкрайния копнеж по вечността, който Той е вложил в човешката душа.

    Снимката със стълбата към небето много ми прилича на Лествицата на св. Йоан-Лествичник.

    Пътят нагоре, към Царствто Небесно е единственият път, който удовлетворява човека.

    ОтговорИзтриване
  11. Винаги държиш широко отворени очите на душата и после вдигаш света от основи по памет от видяното. Адмирации!
    Това с извървяването на пътя е като кутията на Пандора, все пак нещо остава в замяна. В края на пътя, според мен, откриваш мъдрост и покой - лични, преживяни и заплатени на съдбата неабстрактни понятия. После просто чакаш да изтекат оставащите мигове безвремие... Не мисля, че са нещастни, но не твърдя и че са щастливи.
    Чудесна статия наистина, замисли ме.

    ОтговорИзтриване