Като си толкова умен байко, къде си криеш парите?

„Като си толкова умен байко, къде си криеш парите?„.
Думите бяха редовна реплика на един мой директор преди години. Казваше ги с повод и без повод. Било американска поговорка.
Беше типичен представител на ниския ешелон на властта преди 1990 година. Дълги години зам. директор, без много задължения, но и без правомощия. Винаги назад в редиците. Дори не на второ място. Винаги гледаше да хвърли кал върху околните, но имаше изключителен инстинкт за самосъхранение и винаги се измъкваше сух. След време успя и да се докопа до директорското място. Мислех, че ще се промени, но си остана същият. Пак беше далече от върха. Само, че сега имаше възможност за печалба и я използваше максимално. Всички продаваха държавно имущество. Правеше го и той, но се пазареше. За всяка стотинка. Нали отиваше в джоба му.
Успя да натрупа и пари. Не много. На други места имаха повече неща за продаване. Имаше хора, които имаха повече пари и не бяха ги заслужили въобще. Пръскаха на ги воля и пак им оставаха.
Той спестяваше от всичко и пак не се приближаваше до тях. Отново не беше доволен.
Натрупа пари, но не се промени. Откакто го помня все си ходеше със избелялото кожено яке и протритите панталони. Когато седнехме в центъра на кафе, до последно се ослушваше, някой да почерпи. Накрая изваждаше едно тънко портмоне с размери на трамваен билет и почваше да рови в него и да вади стотинките една по една.
Видях го за последно в началото на есента. Със същото яке, но панталона беше сменил с новичък анцуг. Купуваше на внука си близалка. Извади портмонето с размери на трамваен билет и започна да брои стотинките.
Отминах ги, но ме спря глъчката зад гърба ми. Детето плачеше, а продавачката кълнеше. Нашият човек пак искал да мине тънко. Не му били стигали 2 стотинки.
Сигурно не правеше номера за първи път, защото всички наоколо се смееха. Стана ми жал за детето, върнах се и оставих стотинките вместо него. Не ми благодари. Отдалечи се бързо в обратната посока.
След половин час го видях пак. Беше седнал отвън пред едно кафе и обясняваше нещо разпалено. Завърши речта си с редовната фраза отправена към събеседника му:
-Като си толкова умен байко, къде си криеш парите?

* * *

Винаги съм го гледал с насмешка и съжаление. Типичен пример за роб на парите. Последните месеци, обаче всеки ден слушам и чета по медиите изявления на управляващите, колко добре материално е обикновения българин. Как всеки ден става по-богат, по-щастлив и
по-разглезен. Всички – работещи, пенсионери, майки, деца и дори безработните? Това „малко” се различава от нещата, с които се сблъсквам всеки ден.
Моите пари не ги крия никъде. С изключение на отделените за „черни дни” останалите ги пръскам с лека ръка. Дупки за запушване има всякакви. Повечето дори не знам къде отиват. Сигурно не съм толкова умен.
Само, че след всички твърдения, които съм чувал и чел, българите сме един от най-умните народи в света. Спомням си един период от няколко месеца преди 12-13 години, когото всички успяхме толкова добре да си скрием парите, че след това не можахме да ги намерим.
Сигурно IQ-то ни е скочило да небесата.
Имам обаче един въпрос. Къде ли си крием днес парите?
Кажете къде? Обещавам, че няма да кажа на никого!

....