Двете лица на Янус

Когато чуя името на древният бог Янус в съзнанието ми го свързва веднага с двуличието. Двуличието в човешкото поведение. Това му се приписва в повечето неща, които съм чел. Само, че не е точно така. Богът Янус е може би най-старият в древна Италия. Почитали са го племената преди римляните и първоначално е бил бог на светлината и слънцето. По-късно е почитан, като бог на всяко начало и край. Страж на портите. На входа и изхода. Изобразяван е с две лица, едното гледащо бъдещето, а другото миналото. Едното навън, а другото на вътре.
Само, че в средните векове, хората са променили тълкуването и са го приемали, като символ на двузначност и двуличие. Свалили са го от пиадестала и са го преправили според собствените си разбирания за обществото им.
И когато вече нямали нужда от него го забравили.
Не е само този пример. В цялата си история човечеството прави такива неща. Преправя света, като му е удобно. Представя нещата така, че да ги разбира в момента. Така, че да оправдава постъпките си. Всяко нещо до, което се докоснем го обработваме по един и същ начин. Използваме го и го захвърляме.
Ще дам пример с божествата в човешката история. Защото щом правим това с тях, какво остава за нещата, в които не вярваме и от които не се страхуваме.
Историята я знаем всички, но пак ще я припомня. Не съм сигурен, че е било точно така. Така си я представям.
Сигурно е било, е било страшно да слезеш от сигурната защита на короните на дърветата на земята. Предците ни са били уплашени от всичко и са търсели защита във всичко. Били на малки групи, не са знаели нищо за света и затова са потърсили утеха в тотемите. Тотемите са част от живата природа. Били са неща, които са виждали често, от които се страхували или на чиито качества се възхищавали. Прекланяли са им се и са им принасяли жертви за да ги омилостивят.
Само, че човечеството се развило бързо. Започнали да строят жилища, да имат сечива и оръжия. Научили се да обработват , дървото, камъка и метала. И им се видяло смешно да гонят дивото и да му се молят. Трябвала им друга вяра. Забравили тотемите,
направили си идоли от дърво, камъни и метал и започнали да им се кланят и да им се молят. Някак по-солидно изглеждали и винаги знаели къде са.
Минало време и хората продължили да стават по-умни. Научили се да пишат и нещата, които правели не били вече само за осигуряване на хляба. Имали вече изкуства и гледали на живота по друг начин. Глупаво било да се кланят на предмети. Искали молитвите им да се чуват.
Тогава създали боговете. Създали ги с всички качества, които искали да имат и те. С боговете можело хем да се говори, хем били нещо абстрактно, което не можеш да пипнеш. Различните народи имали различни богове. Всеки народ създавал богът си с качества, които били на почит в обществото му.
Някои богове били благи и добродушни, някои справедливи и искрени, някои жестоки и безмилостни. Като хората, които ги създали.
Само, че неудобното на тези богове било, че веднъж създадени, не искали да се променят. Мислели, че са вечни. Престанали да слушат хората и да говорят с тях. Обърнали им гръб.
Когато това станало хората били объркани. Не заели ,какво да правят. Някои загърбили боговете, а други решили да ги спечелят отново с подкупи. Построили им храмове, направили им статуи от злато, водели войни в тяхно име, но боговете не чували. Наблюдавали мълчаливо и с презрение, как ги превръщат отново в идоли.
От тогава и хората обърнали гръб на боговете. Решили, че нямат нужда от тях. Сещат се за тях само, когато трябва да оправдаят собствените си постъпки. Тогава призовават старите си богове. Приписват им качествата, думи и дела. Всичко е позволено.
Всъщност правят го защото знаят, че боговете няма да ги уличат в лъжа. Няма да ги поразят с цялата мощ на гнева си. Имат по-важни дела.
Защото боговете знаят, че рано или късно ще стигнем до портите. До входа и изхода. Границата между миналото и бъдещето.
И ще се огледаме навън и навътре в себе си.

Какво ли ще видим?

....
09.02.2009год.

5 коментара:

  1. Никога не бях чела за бог Янус и това,което си написал,ме кара да се замисля.Не е ли всъщност той символът на Светлината и Мрака в човешката природа..И дали те някога поне ще се изравнят в човешката личност?...
    /Не знам защо,krizt,но ми е много трудно да пускам коментарите си...технически..като изпълнение,имам предвид...Вероятно трудно свиквам с промените./

    ОтговорИзтриване
  2. По-скоро го приемам с първоначалното му значение.
    Символ на светлината и човешкият избор.
    Извинявай, за затрудненията с коментарите, но вчера бях объркал малко настройките, а може и системата да е имала някакъв бъг.Има известно забавяне.

    ОтговорИзтриване
  3. Живеем в полярен свят...светлината и човешкия избор не са полярности...,не мислиш ли ? Кои са полярностите на бог Янус ?
    /Този сайт определено е труден за мен за четене,ровя се дълго,за да намеря това,което съм искам да прочета...
    Въпрос--как мога да получавам обратна информация за твоя отговор на мой коментар...чрез emaila си ли ? И как става? Извинявай за урока по компютърна грамотност,но съм почти компютърен инвалид :).
    Лек ден,krizt.

    ОтговорИзтриване
  4. Полярни са.Това, което наричаме светлина обединява всички цветове за да се получи бялото. Изборът също обикновено се свежда до две крайни решения.

    ОтговорИзтриване
  5. Само ще вмъкна,че полярността или така наречения дуализъм е нашата проекция ,нашето отношение към нещата,цветето е просто цвете,ние казваме че е красиво,начало и край,черно и бяло,са само моментни състояния.Свободата е осъзнаването на факта,че дуализма е всъщност не съществува,ние го създаваме за да улесним възприятията си(май се поувлякох).Както и да е поста ми хареса.Поздрави

    ОтговорИзтриване