Няма смисъл да спорите, бе! Всички са мошеници!

Неделя е и седя с приятели в любимото ни кафене в центъра. Уж вече е пролет, а снегът вали вече трети ден. Вятърът гони снежинките и ги трупа на преспи. Не ми се стоеше, обаче в къщи и съм си проправил път до кафенето, а сега гледайки навън не ми се връща обратно. Събираме се често тук. Когато и да минеш, ще намериш някой от компанията. Научаваме новините, коментираме световните проблеми , но главно се смеем. Едно място, където можеш да се отпуснеш за миг, да се заредиш с енергия и за малко да не мислиш за ежедневните проблеми.
В разгара на поредната обсъждана тема, вратата се отваря и вятърът разпръсква облаците тютюнев дим, с които климатикът е неспособен да се справи. Скъсано найлоново пликче прелетява през цялото помещение и се закача на изкуствената палма в ъгъла. След пликчето влиза един дребен човечец, затваря вратата, сваля внимателно ръкавиците, шапката и шала и тръгва към нашата маса. Познаваме го от години, но знаем само малкото му име. Идва всеки ден по едно и също време. Сяда, преглежда вестниците на масата и слуша. Има непоклатимо мнение за всичко, но не се намесва в разговора. Изчаква темата да се изчерпа и тогава ни го обявява с тон, сякаш прави огромна услуга на света. Става и си тръгва, следвайки ежедневния си график. Не помня някога да е работил. Сигурно от 15 години поне намира някакви вратички в закона и получава помощи за безработен. За това време изкара четири курса за преквалификация, но пак не почна работа. Винаги намира някакъв кусур. В началото загрижени за него и ние му търсехме работа, но вече се отказахме. Няма нищо на света, което да го изкара от коловоза му.
Днес също мълчи. Чете само спортните страници, заради резултатите и трескаво проверява фиша си от Еврофутбол. Накрая захвърля разочарован вестника. Пак не е познал само една среща.
-Няма смисъл да спорите, бе! Всички са мошеници! – Казва го, и ни оставя да се чудим, за коя точно от темите става въпрос. Слага шала, шапката и ръкавиците и си тръгва, като се е появил.

Странна птица, но ако се замислиш във всеки от нас дреме, частица от това пренебрежение към света наоколо. От край време се знае, че българинът разбира от футбол, политика и всичко останало. Българката пък, напоследък взе, че почна да разбира дори от повече неща. Не е лошо, но когато това е за сметка на пълното незачитане на чуждото мнение, нещата не са добри. Говорим без да слушаме другия. Спорим, за да се любуваме на звука от собствения си глас. Забравяме, че в истинския спор се раждат истините и продължаваме да робуваме на шаблоните, насадени ни от отминали времена. Говорим с клишета, толкова изтъркани от употреба, че ако за миг ги погледнем ще видим, че не казваме нищо.
Затънали сме като държава и хора до шия в тинята, а не правим нищо за да се измъкнем.
Какво ли трябва още да се случи, за да се събудим? Доколкото виждам, няма такова нещо. Нещата ни харесват такива, каквито са в момента. Няма друго обяснение. Харесваме се такива, каквито сме, харесва ни да тупнем по масата в края на спора и важно да заявим:
-Няма смисъл да спорите, бе! Всички са мошеници!

11 коментара:

  1. От това "Всички са мошеници (маскари)" сме на този хал.

    ОтговорИзтриване
  2. Никой не знае какво ще довее вятъра и пликчето! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Това за българката ми хареса :)))
    А сериозно - опита ми ме убеди, че ние сме народ от крайни индивидуалисти. Някои казват, че американците били такива. Да, но не колкото сме ние. Когато бях по-млад и се налагаше да убедя група хора да постигнат обща цел вярвах, че е достатъчно добре да планираш, да финансираш, да разпределиш ролите и да чакаш... да цъфнат налъмите. С годините промених подхода - планирането и финансирането останаха, но започнах да работя с всеки човек отделно. Българинът става невероятен, когато е убеден, че от него зависи постигането на целите и това ще стане точно по този начин, който той смята за най-добър.Нататък е лесно - подбутваш оттук-оттам, насочваш към реализация на главната цел, чрез индивидуалните цели на хората и нещата се получават.
    А иначе - всички сме маскари и не сме. Няма добри и лоши хора априори. Всеки действа според основните инстинкти за оцеляване, размножаване и т.н. и в зависимост от ситуацията, в която се намира :)

    ОтговорИзтриване
  4. Малко се подвоумих дали да взема отношение по написаното от теб, след думите ти за българката, но ще се възползвам от възраста си като извинение. Който е живял дълго и не само е гледал, но е и виждал, има все пак някакво предимство или по-точно право на мнение.
    Писна ми от тоя израз "всички са маскари". Повтаря се за всички. Хубаво бе джанъм, съгласна съм, ми ха сега вие, като не сте такива, вземете, че поведете хората. Станете водачи, жертвайте се! Да ама не! Всеки чака друг да свърши работата, друг да е на топа на устата.Аз си признавам, че за водач не ставам. Чакаме го тоя месия, ама с чакането си оставаме...

    krotalka

    ОтговорИзтриване
  5. Mammon,
    Вятърът може да довее много неща, но може и да ги разпръсне.

    ОтговорИзтриване
  6. slavuncho ,
    Определено,не съм искал да обидя дамите.Забелязал съм, че когато двама българи говорят, винаги намират общи точки.Подхода ти е правилен и точно така трябва да се прави.Става по-бавно,но пък дава резултати.

    ОтговорИзтриване
  7. krotalka,
    още веднъж ще повторя,че не съм исакал да засегна дамите.Не съм казал и че всички са маскари. Опитах се да взема отношение по празното говорене и незачитане на позицията на другите.Не съм забелязал такива неща в теб.Един от последните ти постинги: "Чий, ген е сбъркан?" ми хареса много.Поставяш точния въпрос на точното на място.Колкото да водачите, определено не от всеки става такъв.Аз също не ставам:). Мога само да огледам себе си и нещата, около мен и се опитвам да правя малка крачка всеки ден.

    ОтговорИзтриване
  8. Елеонора,
    не знам. Не мога да давам рецепти извън областта, в която аз работя. Може би всеки трябва да прави това и да слуша и чува гласовете на другите.

    ОтговорИзтриване
  9. Преди всичко,поздрави за чудесния пост,що се отнася до темата бих искал да кажа само,че промяната може да започне единственно от нас самите,и когато минат достатъчно години,резултатът ще се появи,грешим единствено в едно - надяваме се да станем свидетели на промените,благодарение на инстиктивният ни егоизъм,а трябва да разсъждаваме така:
    "Ако ние започнем днес и нашите деца продължат,внуците ни ще опитат плодовете"

    ОтговорИзтриване
  10. Valentin Mihalev,
    за съжаление, не мислим за бъдещето. Плодовете, които оставяме на следващите поколения са горчиви:(

    ОтговорИзтриване