26 април 1986 година - 1 часа и 23 минути

След няколко часа ще се навършат 23 години от едно събитие, което разтърси голяма част от светът на времето. Светът потръпна уплашен и ужасен от скритата мощ на един невидим демон, който човекът беше пуснал от бутилката.
Светът потръпна, но не и ние. Ние живеехме на друга планета, където всичко беше розово. Лошите неща не съществуваха и ако четеш заглавията на българските вестниците от този период, оставаш с впечатлението, че нищо не се е случило.

26 април 1986 година - 1 часа и 23 минути
В този час избухва пожар в чернобилската АЕЦ. Разрушена е защитната обвивка на реакторът. Радиоактивният облак започва трагичното си шествие в земната атмосфера. Облакът не се вижда, не мирише и не убива. Просто по пътят му се сипят невидими прашинки, проникващи навсякъде смъртоносно лъчение.
Авария случваща се за пръв път в такива размери. Причината? Човешка грешка? Всъщност престъпление срещу цялото човечество. Военен експеримент. За нечие извратено съзнание, това е нещо в редът на нещата. Съзнание пропито с омраза към целият свят. Готово да унищожи всички в името на идеята. Идеята, че хората са само материал. Материал за отразяване на „величието” на „човека”. Онзи, който знае всичко и не греши никога. Другите са без значение. Нищо ново под слънцето. Случвало се е и преди, а и днес има достатъчно луди, за да унищожат светът без да почувстват угризения.
В България , това събитие не се е случило. Подминало ни е. Няма радиоактивно замърсяваме, няма жертви. Поне така ни казаха хората водещи държавата към светлото бъдеще. Разхождахме се под дъжда, хранехме се с „чисти” храни и приветствахме най-мъдрото ръководство на манифестациите. Нали се грижеха за нас? Как може да не сме благодарни? Дори комисия направиха. Комисия разследваща нещо, което официално не се беше случило. Резултатите ги няма. Естествено, нали облакът беше заобиколил България, като "братска" страна.

Да му мислят другите страни. Там жертвите още не са преброени. Не защото никой не ги брои, а защото последствията ще се премахнат поне след още 80 години. В България няма последствия, няма статистика. Защо ще броим последиците от нещо, което не се е случило? Ако днес направим нова комисия, сигурно и тя няма да открие нищо. Комисиите тук са затова- да не откриват нищо. Тук нищо не се случва.

В цяла Европа събитието ще се отбележи с концерти реквиеми. Хората там помнят и няма да забравят това събитие. Така са научени, да помнят и да са нащрек. Защото това може да се случи днес, утре или след седмица. Някой луд може да реши пак, че хората са само материал. От тях има много и не са важни. Важен е само той- „Специалният”, който никога не греши.

В България тази годишнина ще се отмине. Това събитие тук не се е случило. Нещата се случват във „ВИП Брадър”, не и в живота.
Остават няколко часа до нещо, което тук не се е случило.
Защо ли някои го помнят тогава? Защо ли и аз пиша тези редове?
Не знам. Може би, само сме сънували? Дори и вие сънувате, а не четете тези редове. Тава не се е случило. Всяка комисия ще стигне до този извод. Нещата в България не се случват. Тук не е риалити шоу. Тук е някакъв лош сън.

11 коментара:

  1. Да за жалост,или не се случват,или се случват изключително бавно.Не се наемам да коментирам аварията,имам много роднини в Украйна(съпругата ми е украинка),истината е ужасна.Детските гробища заемат по-голяма територия от другите...

    ОтговорИзтриване
  2. Не е само лош сън, ами кошмар от който искаш да се събудиш, но оново и отново в него попадаш.
    Децата ни носят последиците на тази авария. Жертви нямаше и тогава и днес.
    Кой ще се наеме да преброи убитите деца напоследък?
    Хубаво е да се събудим и да разберем, че всичко е само сън, но ще можем ли заспим отново.....

    ОтговорИзтриване
  3. Чернобил за нас не се е случил, ама я какъв световен енергиен форум ни се случи!

    ОтговорИзтриване
  4. Случва ни се:(.Не знам,кое е по-лошото- самата трагедия или нейното премълчаване.

    ОтговорИзтриване
  5. Не знам какво се е случило,но виждам че днес почти всеки трети има проблем със щитовидната си жлеза,а пък за рака и други болести да не говорим изобщо.

    ОтговорИзтриване
  6. Уважаеми г-н Владимир Иванов,
    Не искав да коментирам статията Ви, но не мислите ли, че един автор олеква, когато в толкова кратък текст 5 пъти използва неправилно пълен член!?

    ОтговорИзтриване
  7. Така е. Последиците са тежки.
    Баща ми, който пиеше по петдесетина грама ракия на семейни празници, почина от цироза на черния дроб...
    Все пак, за този "случай", който не се е случил, знаем.
    Не знаем колко опити с ядрено и термоядрено, или някакво друго, оръжие са направени под земята, на повърхността, под водата, във въздуха от тогавашните и сегашните ни "братя по оръжие"...

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен 2, "НЕ ИСКАВ"(цитирам ВИ) да коментирам и аз. Не се приемам на сериозно и съм ужасен от това,че за два месеца нещата, които пиша са били прочетени от 19 000 души. Колко ли грешки са бреброили? Или пък са мислили за съдържанието, докато се чели?

    ОтговорИзтриване
  9. slavuncho ,нищо чудно и днес някой да ни подготвя такава изненада.Този път може да е нещо по-ефикасно и да не се мъчим много.

    ОтговорИзтриване
  10. Настръхвам. Не помня. Наистина не помня. Нито знам мащаба на проблема,за него не се е говорило достатъчно.
    Колко много неща се скриват от нас и сега. Още по-лошо - изопачава се истината. Жалко е.

    ОтговорИзтриване
  11. Детето си носех тогава, в утробата... Излязохме тогава "да се радваме" на достоянията, които подредените на първа линия избрани първенци самодоволно възприемаха, че тяхно дело са и са светци... И дъжд валя. Според народните поверия - за благодат... да избуява всичко... Все още избуяват болестите, а децата ни си носят в клетките лъченията, които ги зареждат и те растат, самоизяждат се... Детето си носех в утробата. А гайгеровият брояч пищеше в ръцете ми. Повреден бил, а ние - нямали понятието как да се борави с него... Белязани останахме, великденски помазани от тежестта на неизлечима болест и мисълта, с която нашата държава днес детето ми и мен товари. Държава няма. Тя е пропита от невидима отрова на лъчения, изяжда клетките си, нас... В какво ли да намерим своята упора и да изправим свойта съпротива? Дали ще се намери кой да ми покаже?!

    ОтговорИзтриване