Смешно, но не съвсем

В неделя едно позвъняване на телефона ме разсея за малко от ежедневните грижи. Обади се един приятел от детските ми години. Минавал за малко през града ни. Видяхме се и два часа говорихме за миналото, настоящето и бъдещето. Времето беше малко, но ми беше приятно, че се е сетил за мен. Едно изречение от този разговор което, приех в началото с усмивка, по-късно ме накара да се замисля.
С него сме приятели от училище. После родителите му се преместиха в друг град. Не се забравихме. Идваше си всяко лято, а през останалото време си пишехме често.
Детските години минаха и всеки тръгна по своя път. Той замина в чужбина преди около 15 години. Първо беше за година зад океана, но хората му се сторили твърде студени и се върна в Европа. Вече е гражданин на една от старите страни в ЕС. Ожени се там и има две чудесни дечица. Всяка година, обаче се връща поне два пъти в България. Обикалят приятели и страната. Децата говорят с акцент български, но се радват, когато са тук. Понякога успяват да ме засрамят, че не зная за страната си нещо, което те знаят. Забелязват неща, които аз подминавам ежедневно.
Този път не ги водеше. Просто минаваше, тръгнал на някъде по работа. Видяхме се и поговорихме. За миналото, настоящето и бъдещето. Минахме през ежедневието и стигнахме до днешният ден.
Преди години мислеше да се завърне в България, но вече се е разделил с тази илюзия. Последните години са го разколебали напълно. Имал е надежда, че приемането ни в ЕС ще дръпне страната от дупката и всичко ще си дойде на мястото. Вече не вярва.
Не иска децата му да растат тук. Иска когато пораснат да продължат да забелязват нещата около тях. Не иска да свикнат да мълчат и да приемат грозното около тях, като нещо естествено. Иска да запазят свободният си дух и да се научат да го ценят и се борят за правата си.
Опитах се да възразя. Започнах да му разказвам за протестите в последните години, но си спомних за нулевите резултати постигнати с тях, спомних си и символичното участие на хора в тях и млъкнах. Той се усмихна тъжно и каза:
-Виждаш ли, защо не искам децата ми да израснат тук. Единствените две неща, които могат да свалят едно калпаво управление тук са, ако то се опита да въведе сух режим, или отреже достъпът до интернет в страната.

Засмях се, но после се замислих. Има истина в думите му.
Може би едни от най-масовите протести след 1996 година бяха точно по повод налагането на акциз върху казаните за ракия. Това беше и един от малкото протести, който постигна някакъв резултат. Какво ли бихме направили, ако ни спрат алкохола въобще? Какви ли чудеса бихме направили, ако останем поне за седмица трезви?
Спирането на интернета също е нещо, което може да породи революция. В последните години вече в почти всеки български дом компютърът е на централно място. Прекарваме доста време пред него. Интернет зависимостта според някои психолози се причислява към леките наркотични вещества.
Леки ли? Помислете, какво би било, ако за седмица нямаме достъп до любимите си сайтове. Помислете как ще си уплътняваме работното време, ако нямаме безплатния интернет на работните места. Какво ще правим тогава?
Бихме линчували всеки, който се опита да ни причини това.
Преди няколко месеца бях свидетел, как кмет на малко населено място издал заповед за премахване на мрежата от преплетени кабели в един квартал, след два часа лично ръководеше повторното им възстановяване.

Смешно, но не съвсем. Бих добавил и още една липса, която може да ни накара да излезем от измисленият свят, в който сме се затворили. Представете си, ако телевизиите в един ден решат и спрат тъпите риалити предавания и излъчването на сапунените сериали. Какво ще правим тогава? Дали ще се събудим?

Аз пия рядко, почти не гледам и телевизия. От трите изброени неща, само спирането на интернета би ме засегнало. Замислям се , обаче дали вместо да пиша в блога, не бих могъл да оползотворя това време с нещо наистина полезно.
Нямам деца, но ако имах доста бих се замисли преди да отговоря положително на въпроса, дали искам да израснат тук и сега.
Как бихте отговорили Вие?

13 коментара:

  1. Определено НЕ!
    Не се виждат и наченки на оправяне. Народа е озлобен, но ругае само помежду си или в интернет. Интернет действа,като винтил за изпускане на парата, в случая недоволството. Изпускат се насъбралите се отрицателни емоци(яд,злоба, недовeриe... )и човек се успокоява. Смята, че след като е наругал е показал гражданска съвест и си е свършил работата. Това съм го казвала много пъти. В повечето случаи са ми отговаряли - "В един момент винтила няма да е достатъчен". За сега явно стига. Сигурно са му увеличили капацитета...
    Ние живеем в чужбина, от първите емигранти сме. Идва време за връщане, ако пожелаем. Проучих отношението на хората и се ужасих! Май няма да се върнем. Злобата и зависта са невероятни...

    krotalka

    ОтговорИзтриване
  2. krotalka,
    Четох постинга ти за завръщането и ще дам линк към него тук.(krotalka)
    Познавам и хора, които се върнаха обратно, но не издържаха дълго и пак заминаха. Май сме възприели напълно философията на шопа: Не искам на мене да ми е добре, искам на Вуте да му е зле.Все мисля, че не може да стане по-зле, но греша.

    ОтговорИзтриване
  3. Хубаво написано...Когато съм в Париж,освен че отслабвам и ставам по-спокоен, непрекъснато повтарям:"Мерси!","Извинете!","Добър ден!" Върна ли се в България, веднага превключвам на...мълчание. Защото иначе тук те смятат за луд. Обърнеш ли се към някого с "извинете", ти вече си под него,тоест изпадаш в ролята на молител. И оня те гледа така-а,отгоре...Онзи ден поздравявам един непознат старец. Той ме гледа като втрещен,после ме пита:"Ти мен познаваш ли ме?"
    - Не,не Ви познавам - отвръщам му. Оня ме "пронизва" със следващия си въпрос:
    - Защо тогава ме поздравяваш?
    Как да му отговоря? Кажете ми? Всъщност отговорът,за съжаление,си го знаем...
    Димо Райков
    dimoraikov.blogspot.com
    dimoraikov.skyrock.com

    ОтговорИзтриване
  4. Проблемът със спирането на интернета може да се окаже не само личностен, но и професионален. Много хора изобщо няма да могат да работят...

    ОтговорИзтриване
  5. Мисля си, че спирането на нета ще го преживея някак, но ракийката... ще мина на водка - лесно се прави :)))
    А сериозно - въпроса е много личен. В смисъл - за всеки е различно. Някои могат да се приспособят към друга среда, някои не можем. Нито едните са по-добри, нито другите - по-лоши. Живял съм на различни места и то не за ден-два, но единствено в България се чувствам спокоен. Трудно е да го обясня. Знам какво е "там" и как сме "тук", но... Децата ми пораснаха тук, внуците растат и всеки трябва да реши сам за себе си. Не може да се даде обобщаващ отговор, според мен.

    ОтговорИзтриване
  6. ekaterina vitkova ,
    знам. Дали, обаче само тези три неща обичаме повече от всичко друго?

    ОтговорИзтриване
  7. slavuncho ,
    наистина всеки решава за себе си. Аз самият вече няколко пъти отлагам преселението си. Все се надявам нещата тук да потръгнат, а живота си минава и нищо не променя. Мисля,че все пак ще си остана тук.

    ОтговорИзтриване
  8. Да, всеки решава сам за себе си къде ще живее...При мен така се сложиха нещата, че все ми е едно... без близките хора накъде да се отправиш... Но, по отношение на родното, толкова много съм свързана, че когато отида някъде се задушавам от мисълта дали отново ще бъда там.."Родината се напуска само, когато е застрашен животът ти" - бе казал в едно интервю актьорът Георги Черкелов. Където и да сте не забравяйте пътя към дома!!! Там цветята ухаят най-много!!!

    ОтговорИзтриване
  9. Не бих могла да живея другаде...не съм опитвала...просто го знам...и обяснението ми е едно -- обич...неразбираема дори за самата мен...
    А за Интернет ?...Човек може без всичко,което му отнемат завиннаги...само че не го знае,преди да му се случи...и тогава....остава тъгата...

    http://www.youtube.com/watch?v=eGPPDV8wBOQ&feature=related

    ОтговорИзтриване
  10. Всяко лято си давах, един вид, почивка, като заминавах на студентска бригада. Сега на последната бригада реших, че има смисъл да се върна в БГ. Лесно приспособим съм и не съм имал проблеми с колегите си там или отношението на хората, но не се чувствах на място. Казах си, че предпочитам да съм беден и щастлив в БГ, отколкото добре обезпечен и нещастен в чужбина. За съжаление някой от нещата, заради които се върнах се оказаха поредната заблуда. И сега на къде? Не се чувстваш добре в собствената си страна нито в чужда... Вариант 3 няма.
    Тук и сега едва ли бих искал да отглеждам децата си, ако имах такива. Без алкохол, интернет и телевизия бих издържал, не е проблем. Но обстоятелствата не позволяват да се движиш, един вид в дадена насока. Дори и да се случи, постоянно ще ти тежи хомота на изкривеното ни съществуване тук.

    ОтговорИзтриване
  11. Когато започнаха промените бях 20годишен- студент - и всички си мислехме ,че докато завършим за 5 ,наѝ много 10 години ще сме излезли от батака.Уви.....От 3 години съм в чужбина и още след първата година разбираш две неща:1 колко са жалки тези които ни управляват/без значение от коя патия са/-защото
    ние сме с население колкото един голям град и не е нормално 20 години да вървим само надолу и да се оправдаваме с глупости. И 2 родината България ми липсва много - тя е прекрасна,липсват ми родителите ,близките и приятелите ,но мразя държавата България и политиците ѝ - затова ,че ни направиха на маѝмуни. Не ме питайте дали сте се връщам обратно - не мисля.

    ОтговорИзтриване
  12. Aз от 7 месеца живея извън БГ.Мислех си че ще ми липсва семейството, но всъщност се чуваме по-често отколкото преди, мислех си че ще ми липсват приятелите, но те са си пак там в скайпа,пак чета Свежо и този път се радвам че съм само страничен наблюдател.Не искам да се връщам близките години.Обаче ми липсва езика, родния език със всичките му благозвучия, най-съкровените мисли и дълбоки емоции можеш да опишеш и помислиш само на родния език,това не се учи и в най-добрите училища и не се научава. И ми е мъчно, защо трябваше в чужда държава да намеря живота,който искам да живея,какво ни липсва на нас да си го направим такова?

    ОтговорИзтриване
  13. Колкото повече години минават, толкова повече осъзнбавам, че няма да се оправим.Съжалявам, че не напуснах страната отдавна. Сега съм тук и бавно и мъчително се мъча да се опълвам на всякакви тъпотии, но забелязвам, колко все по-трудно става.всъщност нищо май не става:(

    ОтговорИзтриване