Мъгла

Петък е. Прибирам се от работа и съм един от многото хора забързани за домовете си. Чувам приглушените им гласове, но виждам много малко от тях. Повечето са скрити зад стената от мъгла покрила улиците. Виждам ясно само на двайсетина метра, а след това всичко сякаш се стопява. Само фаровете на колите, прорязват от време на време тази пелена.
Минавам покрай едно училище. Пред входа му три учителки, стискащи в премръзналите си ръце пластмасови чашки с кафе, пушат и обсъждат новият си колега. Смеят се, а едната пристъпва бързо на място и ситно тропа с острите токчета. Звукът се чува на далеч и се връща отразен.
През вратата на училището излетява шумна тълпа ученици. Виковете и смехът им заглушават всичко наоколо. Задминават ме и дори не ме забелязват увлечени в своя свят. След няколко метра внезапно спират, скупчват се и се разкрещяват диво. Групата им започва някакъв странен танц, местейки се заедно с нещо случващо се в центърът и.
Не мога да заобиколя и се опитвам да мина през тях, но те дори не ме забелязват. След няколко опита се озовавам в епицентърът на събитието. Две настръхнали и озверени хлапета са се вкопчили едно в друго. Останалите с блеснали очи коментират и дават съвети. Няколко са извадили телефоните и документират „събитието”. Крясъците заглушават всичко. Знам, че се опитвам нещо да кажа, но не чувам гласът си. Заставам между хлапетата и отблъсквам нечия ръка, опитваща се да ме отмести. Сигурно закривам гледката. Постепенно купът се разкъсва, в очите угасват искрите и двете зверчета стават пак деца. Приглаждат косите си, изтупват дрехите си и се понасят на някъде. Мъглата ги скрива бързо.
Обръщам се назад. Учителките са обърнали гръб и са утихнали. Гасят цигарите в чашките и влизат в училището. Чака ги поредният час. Изчезват, но в мъглата още дълго се чува потропването на токчетата. Не са видели нищо. Мъглата скрива всичко.
Продължавам напред и се замислям, дали довечера няма да видя някой клип с глупавата си физиономия, качено в нета. Махам с ръка и продължавам. Отдясно чувам някакви викове, но не обръщам глава, а продължавам напред. Дори да погледна, няма да видя нищо.
Мъглата поглъща всичко...

14 коментара:

  1. Хареса ми метафората,ако съм усетил правилно.:)

    ОтговорИзтриване
  2. А на мен не ми харесва явлението - имам предвид учителките, които обръщат гръб...

    ОтговорИзтриване
  3. Пещерно образование, натрапен морал и нови технологии... гадно, но предвидимо...

    ОтговорИзтриване
  4. Ще се опитам да отговоря на всички.Случката е истинска.Случи се преди месец, но не мога да я забравя. Не е въпросът точно в събитията, а че и аз често обръщам глава и си казвам:" Това не ме засяга".

    ОтговорИзтриване
  5. хм, накрая мъглата ще ни изплюска и ще изплюе кокалите :-) (това е коментар тип зловещ)

    ОтговорИзтриване
  6. Aria , опасявам се, че вече ни е изплюскала(:

    ОтговорИзтриване
  7. ...и затова моята 22 годишна дъщеря стои по цял ден у дома сама...и почти не говори...но в мъглата някой може да си помисли,че това е от характера й...или от депресия...;;;;(

    ОтговорИзтриване
  8. опитвам се упорито да съм оптимист и да се надявам, че процесите са обратими и поправими.

    питам се, ако си кажем "това ме засяга", то дали можем да кажем и "мога да го променя"?

    ОтговорИзтриване
  9. Мъглата на безразличието е страшна!
    Но не е само безразличие, има още много човешки добродетели погълнати от нея.
    Обикновен на пръв поглед случай, но поражда толкова размисли...

    krotalka

    ОтговорИзтриване
  10. krizt, казваш, че това не те засяга, но начинът по който го описваш показва, че искаш да те чуят.
    Но... крясъците заглушават всичко.
    Не чуваме гласовете си, но въпреки всичко се стремим някой да ни чуе.
    Хареса ми как си го "обвил" в мъгла. Тя говори много.

    ОтговорИзтриване
  11. scarletpearl ,
    понякога самотата е хубаво нещо.Само,
    че не когато е постоянно състояние. В мъглата има и добри хора. Не се виждат, но са там.

    ОтговорИзтриване
  12. Jackie, хората, които ще прочетат това не се оправдават с мъглата. Останалите просто махат с ръка, обръщат глава и продължават.

    ОтговорИзтриване
  13. Това не са учителки, те са просто поредните преподавателки. Учителите са тези, които учат децата ни не само по зададената "от горе" програма. Те ги учат на добротели, помагат им, напътстват ги, не им позволяват да се превърнат в зверчета. Именно тях помним. А тези, те просто ще потънат в мъглата...

    P.S. Извинявам се за изтритите коментари. Допусках една и съща досадна грешка, май от възмущение

    ОтговорИзтриване