Променям се

Днес намерих в пощата си един имейл с непознат за мен подател. Помислих, че е поредния спам, който трия без да чета, но реших все пак да го отворя. Оказа се, че познавам сайта, от който е изпратен. Само, че очаквах този имейл преди месец и когато не го получих просто забравих за него. Беше нещо незначително и маловажно за мен. Адресът на сайта ми даде моята племеница. Поредната детска занимавка, но пък реших, че може и да е интересно. Сайта се казва Glad or Sad (Щастлив или Тъжен). Принципът е прост. Качваш своя снимка и програма прави анализ на чувствата изписани на лицето ти. Резултатите ти се изпращат на посоченият от теб имейл. Не очаквах закъснение от цял месец, но днес точно тези резултати ме накараха да се замисля за други неща.
Първо анализа. Според сайта лицето ми на снимката изразява:
Щастие – 0%
Изненада - 0%
Възмущение - %
Страх - 0%
Тъга – 8%
Гняв – 14%
Безразличие – 78%
Знам, че снимката направена в един забързан ден, не е от най-сполучливите ми. Знам, че човешкото лице е просто маска, зад която в повечето време се крием, дори без да знаем от кого. Просто по навик. Знам, че всяка програма има някакви недостатъци и анализът не е съвършен, но все пак се замислих. Дали пък в този анализ няма частица истина.

От няколко години вече чувствам, че се променям. Промените не са толкова физически. Има и такива, но те почти не се забелязват. Бръчките не се увеличават, само стават по-дълбоки. Тялото още ме слуша, а белите косми в косите не личат. Само очите издават някаква умора, но тя е на моменти и бързо отминава. Промените са по-скоро в характера ми, в отношението към света и към себе си.
Помня, че докато навърших 30 години се радвах на всяка нова година. Всяка носеше нещо ново и хубаво. Научавах нови неща, започвах нови проекти, имах нови мечти. Сигурен бях, че утрешният ден ще е по-добър от днешният.

После в един момент, всичко замръзна. Годините се изнизваха, а аз дори не ги усещах. Не се случваха нови неща. Мислех, че съм замръзнал във времето и ще остана така за цял живот. Не се съпротивлявах. Харесвах това, което съм. Харесвах работата и живота си. Харесвах познатите си и не търсех нови.

Така изминаха още няколко години. Просто изживени, като един миг.
Не помня точно кога разбрах, че всъщност се променям. Промените, не бяха към добро. Не ставах по-добър човек. Имах опита, но той не ме правеше по-умен, не ме правеше по-човечен, не ме правеше по-търпелив. Все по-рядко започвах нови неща, но затова пък по-често оставях недовършено започнатото. Усещах, че на моменти гледам на света наоколо, като страничен наблюдател, а не като участник в него. Усещах, как губя интерес към неща, които ми харесваха. Усещах, как губя интерес към всичко.

Днес се замислих. Безразличие – 78%. Дали наистина е така? Другото ще го преживея.
Щастие – 0%. Няма да се оплаквам. Има толкова хора, по-нещастни от мен. Навсякъде където погледна ги виждам. В сравнение с тях аз съм галеник на съдбата.
Тъга – 8%. Също не е нещо, което ме притеснява. Всеки носи в себе си малко тъга.
Гняв – 14%. Това пък даже е полезно. Ако не сдържаш гнева в себе си, може да действа тонизиращо.

Безразличие – 78%. Как ли са го преценили? Дали има хора , които са напълно безразлични към всичко? Дали и аз променяйки се с годините вървя по този път? Дали е неизбежно?

Днес качих друга снимка. На нея съм с 10 години по-млад и най-важното – усмихнат до уши. Бях решил да проверя, доколко има разлика между двете.
Няма, обаче да чакам отговорът. Може да дойде утре, а може и след месец. Няма значение, какви ще са резултатите. Просто първият имейл направи достатъчно. Накара ме да се замисля на къде вървя и как се променям.
Знам, че всеки се променя с възрастта. Знам, че промените са неизбежни. Знам, обаче и че не искам точно тази промяна. Знам и какво ще направя за да я спра.

http://www.gladorsad.com/en/photos
Това е адресът на сайта. Опитайте и вие, ако искате. Може анализите на лицето да са грешни. Може пък и да ви накара, да се замислите за нещо в себе си, което не сте забелязвали.

....

11 коментара:

  1. ако не променяме времето, то променя нас.

    ОтговорИзтриване
  2. Вече се замислих. Дали ще помогне някоя снимка, или човек просто изведнъж се вглежда в себе си и живота си.
    Знаеш ли - много хора, които външно изглеждат спокойни и щастливи - всъщност осъзнават, че живеят както ти го описваш - с безразличие.
    Промяната зависи от нас.
    Писала съм за това -

    Вървиме по познатите пътеки
    и ден след ден еднакви са за нас.
    Не усетихме, как бързо те изтекоха -
    без цвят, без мирис, тихо и без глас.

    Но всеки ден е кръстопът небесен,
    безмълвно към промяна ни зове.
    Забързани за избора си лесен,
    остават глухи наште умове.

    Да пъплим по познатото ни блазни -
    без мъка, без усилие дори,
    или да тръгнем със души изпразнени
    далечни върхове да покорим.

    ОтговорИзтриване
  3. Не познавам две състояния - на скука и на безразличие. Така съм "направен" :)
    Що се отнася да теб, впечатленията ми са много по-различни от тези на виртуалните ти аналитици. Написаното представя много по-добре човека от уловеният миг.
    Преди доста години намерих книга за хиромантията с указания за употреба. Попаднах на място, където имаше нарисувани палци и според формата им и т.н., даваха харастеристика на палцопритежателя. Моят съвпадна точно с характеристиката: тъп, но добър, става за секач в гората... От тогава не вярвам на хироманти, френолози, снимколози и "вся остальная...".
    А, ако се върнем към безразличието - може би ти е безразлично две или три планети се въртят около Алфа от Центавър? Не се притеснявай. И на мен ми е безразлично :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Защото остаряваме :))
    Възприятията ни към реалността може би остават същите, но реакцията ни се променя. А тя е в нарастващо безразличие, понеже все по-малко неща ни очудват ...

    ОтговорИзтриване
  5. Aria ,
    преди години вярвах, че мога да променя поне част от света. Не знам дали е от годините, но вече съм загубил част от тази вяра.

    ОтговорИзтриване
  6. Jackie, точно казано. Новите предизвикателства са най-доброто лекарство.

    ОтговорИзтриване
  7. slavuncho , аз също не вярвам на такива методи. Имам подобен случай, само че с гледане на ръка. Гадателката (доста известна) упорито твърдеше, че белегът от порязване на ръката ми е линията на живота ми:). Колкото до състоянията, напоследък бях в малка черна дупка. Вече се измъкнах, но този постинг е част от нея.

    ОтговорИзтриване
  8. Aquawoman, остаряването у неизбежно.Аз бих се признал за стар, ако нещата наоколо спрат да ме учудват. Ако престана да задавам въпроси. Надявам се това да не се случи.

    ОтговорИзтриване
  9. Промяната е неизбежна "Не можем да влезем два пъти в една и съща река",важно е че си оценил на къде искаш да поемеш.

    ОтговорИзтриване
  10. Не знам, до колко може да се вярва на подобен анализ. Не ми звучи сериозно. Но безразличието е един от механизмите на самосъхранение, вв противен случай ще се взривим от емоции.
    С годините идва и безразличието, което наричат още улегналост. Пак се вълнува човек от някои неща, но все по-често не с тоя ентусиазъм, познат от младежките години.

    krotalka

    ОтговорИзтриване
  11. не вярвам или пък не искам да повярвам че всеки се зарежда с безразличие докъто израства (остарява), не мога да се примиря че това е единственият път в живота на човека и няма как да си ти жив без да станеш безразчино зомби.
    Не виждам смисъл в това да ходиме напред, ако ни е и тъй все тая дали сме тук или пък там, да даваме усмивки полувинчати на разни инак весели неща и утре......ми то кат днеска каквото дойде, ако не дойде още по-.....
    И мисля че въпроса е наистина на дупка черна, въпроса е ще стигнеш ли до дъното й ти и ако стигнеш ще ли се измъкнеш или ще висиш там до шия в калта и ......даже ще си почти доволен, какво ти пука нал си ЖИВ

    ОтговорИзтриване