Не отвръщай поглед

Преди дни попаднах на този клип по песен на Пинк Флойд и не можах да го забравя. Не можах да забравя едно изречение от текста:
„Неизвестно как хора, които имат каменни сърца се издигат в обществото...”

Случвало ли ви се е някога да подминете болката, която срещаме около нас? Да обърнете глава на другата страна и да кажете:”Това не ме интересува!”. Да се затворите в своите проблеми и да игнорирате всички чужди?
На мен ми се е случвало. Знам, че пак ще ми се случи. Човек не може да поеме чуждата болка. Не може да се постави на мястото на страдащите. Светът е пълен със страдащи хора и човек не може да помогне на всичките. Съзнанието ни на моменти блокира и се затваря, за да ни предпази. Така е по-добре за нас самите.
Случва се на всеки, или почти на всеки.
Срещал съм хора, които не излизат никога от това състояние на безразличие. Дори не забелязват другите около тях. Удобно и безболезнено. Ако не виждаш чуждото страдание и ти самият няма да страдаш. Ще бъдеш винаги спокоен и разсъдлив, издигнал се над другите. Ще взимаш винаги правилните решения, защото няма да се съобразяваш със своите чувства и с тези на другите. Ще бъдеш човек за пример и ще печелиш уважение навсякъде.
Сърцето не може да е от камък, но пък очите могат да се насочат натам, накъдето разумът е преценил. Това, което очите не виждат не стига до сърцето. Не може да ни нарани. За какво по-хубаво от това можем да си мечтаем?
Възхищаваме се на такива хора и слагаме съдбите си в ръцете им, а след това се чудим, че болката около нас не намалява. Нали те правят всичко, както трябва? Нали не правят грешки? Не се лутат в дребни проблеми. Гледат напред.
Преди време имаше един израз - ”Хората с чисти ръце, хладен ум и горещо сърце”. Днес ми е смешно и тъжно, когато го чета. Няма такива хора. Хладният ум и горещото сърце са несъвместими. Не могат да съжителстват в едно тяло.

„Неизвестно как хора, които имат каменни сърца се издигат в обществото...”
Известно е. Ние ги поставяме там. И докато го правим болката ще е навсякъде накъдето погледнем. Днес, утре и винаги. Докато съзнанието ни блокира и всички станем хора с каменни сърца.
Дали това е бъдещето?



....

14 коментара:

  1. Колкото и да се срамувам, трябва да призная ,че ми се е случвало,по различни причини,но се е случвало,явно не съм достатъчно добър,за да протягам ръка за помощ винаги,но бих искал да мога

    ОтговорИзтриване
  2. Иска ми се да вярвам, че няма да станем с каменни сърца.
    Поставяш въпроса за това - дали само такива хора се "издитат" в обществото. Да - точно така е. Те притежават качества, които ги предпазват от всички негативни емоции и ги правят чужди на болката на хората.
    Но аз все пак вярвам, че ако всеки от нас поиска, може да бъде съпричастен и да помага на нуждаещите се.

    ОтговорИзтриване
  3. Уви, и на мене ми се е случвало. После все ми е било криво, но каква полза: нито старото се връща, нито това, че ми е криво, дава индулгенция.

    ОтговорИзтриване
  4. Много често сърцата на тези, които ние "поставяме там" се вкаменяват в последствие . Човещинка ;)...

    ОтговорИзтриване
  5. Валентин Михалев , не винаги можем да го направим.Понякога нещата не зависят от нас.

    ОтговорИзтриване
  6. Jackie, надявам се, че бъдещето няма да е такова. Нали от нас зависи.

    ОтговорИзтриване
  7. Павел Борисов Николов , на всеки се е случвало.Според мен, обаче ти не си от хората, на които се случва често.Дано има повече като теб.

    ОтговорИзтриване
  8. Aquawoman , става и така. Спомних си "Приказка за стълбата".

    ОтговорИзтриване
  9. Не съм много съгласен, че ние ги издигаме "там" :).
    Тези хора са гьонсурати и докато ние съзнаваме, че има и други хора на Земята - освен нас, и се съобразяваме с това, те вървят през хората и през живота като тежки танкове - с непробиваема броня, страшно оръдие, а веригите мачкат наред...
    Така се стига до "там". Изборите са за наивните романтични идеалисти, които не виждат следите от веригите по гърбовете си.

    ОтговорИзтриване
  10. Защитните бариери се издигат за предпазване. Сърцата ни не са от камък . Несправедливостите и болката ги убива бавно. Ако нямаш броня си подложен на разкъсване. Справедливостта е мерилото на сърцето.
    Състраданието е уязвимо чувство и предпочита да се крие. Безхаберието към чуждата болка те издига към мрачните върхове на алчността и завистта , а те са сигурния път към илюзорното чувство за успех, без да си дава сметка, че сме убили и продали душата си.

    ОтговорИзтриване
  11. "Когато човек е наивен винаги го лъжат.Когато е искрен го разиграват, а когато е добър се отнасят зле с него"...и все пак можем да останем човеци - изборът е наш...

    http://www.vbox7.com/play:641fa134

    ОтговорИзтриване
  12. Темата за сърцето е много обширна. Наистина само хора без сърце, в сегашни дни се издигат на гърба на останалите.
    В древността, когато медицината още не е била развита, се е смятало, че човек мисли със сърцето. Ето някои доказателства от Библията:
    "Сърцето на праведния обмисля какво да отговаря"
    Пр.15:28 , "Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен" Пр.16:21 , "Сърцето на мъдрия вразумява устата му" Пр.16:23 или "Има много помисли в сърцето на човека" Пр.19:21 и т.н. примери има още много. Мислело се е така, защото при всяко действие на човека - сърцето е бил тоя биологичен орган, който е реагирал, съответно в радостни или тъжни моменти и съответно е понасяло последствията.
    Имахме един лозунг в близкото минало, който мисля, че ще бъде винаги актуален: "Работи не само с ръце, а с ум и от сърце". Наистина във всяка работа, човек трябва да влага и сърце, иначе не става. Затова и хората, често исползват израза: "имай сърце".
    Христо, в лозунга който цитираш за хладния ум и горещото сърце е използвана чиста символика и ти го разбираш това. Аз мисля, че понятията са напълно съвместими. Защото когато на човек му е топло, той е предразположен към мързелуване. Именно затова трябва да е с хладен ум, което е предпоставка за трезви разсъждения. А горещото сърце реално от 36 градуса по целзии не може да е повече. Тук вече символиката е по силна. Така, че този израз, според мен, е издържан.
    Темата ми беше много интересна, Благодаря!
    Бъди здрав!

    ОтговорИзтриване
  13. Защото темата е интересна и ме развълнува ще си позволя два цитата. Първият е на Фридрих Ницче: "Само страданието може да помогне на човек да бъде истински щастлив." И вторият е на Барак Обама. От уважение към четящите запазвам оригинала: "We are the ones we've been waiting for. We are the change that we seek."
    Сърдечни поздрави.

    ОтговорИзтриване
  14. Много хубав клип, върху много хубава песен...Харесвам Pinq Floyd. Ето друго виждане по въпроса за сърцата: "Костёр"
    http://www.youtube.com/watch?v=KmIzf9wDuZs

    ОтговорИзтриване