На гости

Един колега стана татко. От няколко дни има в къщи едно прекрасно малко момиченце. С колегите решихме да посетим младото семейство и да им честитим рожбата. След работа купихме някакво розово гащеризонче, според мен грозно, но според колежките прелестно и групово се изтърсихме на гости. Оказа се, че никой не се беше сетил да предупреди домакините, но ни се зарадваха и не посрещнаха с радост.
Влязохме на пръсти и с умиление разгледахме вързопчето в детското креватче. Показваше се само нослето, но веднага възникнаха спорове, на кого от двамата родители прилича повече.
Оставихме ги за по-късно, излязохме на пръсти и се настанихме на импровизираната софра.
В този миг на вратата се позвъни. Позвъни е слаба дума за пронизителният непрекъснат звук, който не спря, докато колегата не отвори вратата. Още двама души негови приятели, бяха избрали точно този ден за посещение. Вече се бяха развеселили някъде по пътя и пренесоха веселието си при нас.
Първо оставяйки кални следи след себе си успяха да събудят бебето, намъквайки се право при него. Опитите им да го щипнат по бузките, бяха геройски отблъснати от обърканият татко, но пък шумът, който вдигнаха беше достатъчен.
Криво ляво ги настанихме на масата при нас, но с това приключенията не свършиха. След пет минути запяха на два гласа, но различни песни. Ръкомахайки събориха половината от съдържанието на масата на земята, но не се притесниха от това. Не съм сигурен дали дори го забелязаха, защото единият спрял за малко да пее успя да заспи на стола си.
С общи усилия успяхме да ги убедим да си тръгнат, но когато затворихме вратата след тях и се върнахме на масата се оказа, че са успели да отмъкнат и бутилката с уиски.
Постояхме още малко и си тръгнахме. Сбогувахме се с любезните домакини, махнахме за лека нощ на малкото човече, което вече пак беше заспало и тръгнахме за домовете си.
Не бях сигурен как се чувствах. Дали повече се радвах на щастието на двама родители, или бях ядосан на юнаците развалили вечерта им. Реших да попитам другите, но в този миг две колежки започнаха да коментират лошия вкус на домакинята при подбора на пердетата и млъкнах.

Българите сме гостоприемен народ. Това не е поредния мит, а си е факт. Много пъти са ме изненадвали непознати хора, които са отваряли домовете си и са ме приемали, като близък човек. Клише е, че на гости можеш да се чувстваш, както у дома. Не е вярно. Ако съдя по това, как се държим, когато отидем на гости, определено е по-хубаво. В къщи не можем да правим свободно и половината от нещата, които си позволяваме за сметка на любезните домакини.
Замислям се, обаче дали, когато ние отидем на гости сме същите хора, които отварят домът си за всеки. Май не сме. Гостите са някакви други същества, единствената цел, на които и съсипят нервите на домакина.
Българите сме гостоприемни. Приемаме в дома си дори неканени гости и се чувстваме задължени да ги настаним удобно. Да ги поканим да се чувстват, както у дома си и да задоволим всичките им капризи. Търпим всичко, за да не обидим госта.
Питам се, обаче това достойнство ли е или недостатък?

....

13 коментара:

  1. Според мен е недостатък,ако госта не чувства нашата гостоприемност(както в горе описания скучай),той просто не я заслужава.Аз обичам гости,но съм непреклонен към хора,които не уважават добротата на домакините.Просто им заявявам ,че не са желани повече в компанията и толкова.Грубо ,но действа освежаващо.Разбира се много зависи от ситуацията,но общо взето,не обичам хора,които не умеят да се контролират.

    ОтговорИзтриване
  2. По интересното е, че все още можеш да отидеш на гости на някой без предупреждение, ако това, което пишеш е по истински случай. Аз вече не се сещам за такива възможности.

    ОтговорИзтриване
  3. Идват ми на гости само гости. Прасета в къщата си не пускам. Един път в живота ми само се наложи да изгоня от дома един нахалник, който ми се пишеше голям приятел, но оттогава нито ми е приятел, нито ми е прекрачвал прага (и да иска, няма да стане). От моя страна - много рядко ходя на гости, в чужда къща винаги се чувствам малко неловко, така че няма как да се олея непростимо. Е, никога не е късно човек да стане за резил, ама се надявам да ме подмине тази съдба.

    ОтговорИзтриване
  4. Хахаха, истиниата е, че едно дете на някоко дни не прилича на никой, но това не пречи да е най-красивото за мама и за тати :D :D :D

    ОтговорИзтриване
  5. Не ми е удобно да ходя някъде непоканена и никога не го правя. А такова поведение, като на тези хора направо ме отвращава. Не бих била гостоприемна към тях и щях направо да им кажа, че не са добре дошли. Мисля, че в такива случаи тактичността е излишна.

    ОтговорИзтриване
  6. Валентин Михалев, аз пък съм даже прекалено тъпрелив домакин.Всеки път се каня да тегля някаква черта, но си оставам само със заканите:).

    ОтговорИзтриване
  7. ekaterina vitkova, истински случай е.В малките градчета още се случват такива неща.

    ОтговорИзтриване
  8. Павел Борисов Николов , аз съм същият. Когато отида някъде през цялото време съм като на тръни.може би и затова ми направиха такова впечатление тези неща.

    ОтговорИзтриване
  9. Приятели са онези, които в добри моменти идват, ако ги поканиш, а в лоши...идват сами!
    При бебе също се ходи без покана, но с предупреждение и когато родителите решат, че е безопасно за бебето.
    Стара българска традиция е ходенето на гости, особено есенно - зимния период от "Димитровден", до "Зарезан". Когато е свършила кърската работа, прибрана е селскостопанската продукция, виното е ферментирало, прасето е заклано. Паднал е сняг до колене и се тръгва по селски сборове. Хем на гости, хем да се намери някоя хубава мома за женене. В такива случаи, сборяните пристигат дори и непознати и неканени, разбира се ,и обичайния поздрав е: "Честит сбор стопанке! Може да ти е зор, ама ти е сбор, хайде на хаирлия да е!" Настаняваха се кой където намери и започва ядене и пиене на корем. Трапезата не се вдига три дни и три нощи. Когато дойде сбора на другото село, откъдето са гостите - визитата се връща и така докато мине зимата и дойде новия усилен работен сезон. При съвременните условия, това вече е невъзможно. Не може да се ходи непоканен, защото не се знае в динамиката на съвременния живот дали ще свариш домакините или дали ще имат с какво да се отсрамят на трапезата, и само ще ги притесниш.
    Ако са добри приятели и се отиде без покана, задължително е да се носи пиенето и мезето, за да се избегне неудобството от евентуална липса на храна и питие. А пиянките тактично се отклоняват в девета глуха и така не развалят празника на останалите.
    Хайде наздраве!
    На хаирлия да е!

    ОтговорИзтриване
  10. Много е хубаво да сме гостоприемни, но чак пък толкова е прекалено. Всяко нещо си има мярка. В съвременното ни общество най-добре е да предупредиш поне, че смяташ да посетиш някого. Аз имах няколко случая, в които държах настойчиво събули се за влизане у дома познати на вратат. Ами като не е удобно в момента... После вече и да дойдат до вратата, питат удобно ли е да влязат и си чакат да ги поканя.

    ОтговорИзтриване
  11. Винаги е приятно да посрещнеш приятели,независимо дали са поканени или са се отбили ,защото са се затъжили за теб.Днес вече човек предупреждава,че ще ходи на гости и обикновено кани такива."Навлеците" трябва да се "отрязват",но деликатно,за да не се чувстваш зле след това.Когато пък не разбират от дума,прекратяваш контактите с тях изобщо.Те разбират,колкото и да ги смятаме за нагли.Ние така правим и посрещаме само поканени от мен или съпруга ми приятни хора,които не ни натоварват и след срещата с тях се чувстваме заредени с положителни емоции.

    ОтговорИзтриване
  12. Анонимен14 юли 2012 г., 7:34

    Най хубавото на гостите, е да си тръгнат навреме

    ОтговорИзтриване