Родолюбие

Преди няколко дни писах за това, какво мисля за носталгията. В един от коментарите, slavuncho предположи, че сигурно и след 1878 година е имало носталгия по времето преди това. Тогава си спомних една историческа случка, която когато прочетох ме шокира. Случката не описва носталгията по времето преди 1878 година, но е интересна от друга гледна точка.
Първо за случката: Годината е 1887. Времената са бурни и изпълнени с жестокост. Княз Батенберг се е оттеглил от престола, а властта е в ръцете на назначеното Регентство, водеща фигура, в което е Стефан Стамболов. Великите сили, не могат да се спазарят, кой да бъде следващият владетел на младата държава. Отношенията с Русия са прекъснати и се очаква окупация от нейна страна, а в страната следват бунт след бунт.
В този момент един бивш български политик, живеещ в Цариград представя пред великият везир писмено искане. Невярващият на очите си турски пръв министър, иска пояснение, какво точно се иска от Турция. Отговорът е:
-Окупация на Източна Румелия от турски войски.
Политикът е Драган Цанков, а случката е описана от Симеон Радев в „Строители на съвременна България”, том втори, в краят на главата „Бунтовете в Русчук”. В изданието от 1990 година, стр.611.
Това не е учудващо. Призиви за окупация на България от други страни, са изказвани и друг път в историята ни. Ако някой си беше направил труда да попита, хората извършили тези постъпки за причината, отговорът щеше да бъде: „В интерес на националните интереси!”. Както виждате постъпката не е възмутителна, а достойна за „възхищение”. Извършена е от истински „родолюбци”.
Дали аз не разбирам, или това е по-скоро типичен случай за използване на общоприети ценности за лични цели?

Другата случка, за която се сетих е от миналото лято. При едно пътуване спряхме в едно село и любезни домакини ни поканиха на кафе в новата си къща. Имаха с какво да се похвалят. Всичко в нея беше направено с много вкус и пари, а във вътрешното дворче оградено от висока каменна ограда имаше дори изкуствено езерце с рибки. Хвалеха се хората без да спират. Всички материали бяха възможно най-добрите, които можеха да се купят някъде по широкия свят. Само земята под къщата беше нашенска, но и тя беше покрита с холандски чимове. Каква беше изненадата ни, когато видяхме в задният двор, че почти цялата стена на къщата беше покрита с българското знаме. Предполагам, че размерите бяха около 8х3 метра. Казаха ни, че било правено в Италия по специална поръчка от плат устойчив на времето. това знаме си имало история. Преди две години, съседната къща била купена от германски гражданин. Постегнал я човекът, а във вътрешният си двор сложил и едно тяхно знаменце. Сигурно му напомняло за страната му. Това амбицирало нашите домакини в рамките на месец, върху фасадата на новата къща цъфнало и нашето знаме. Сигурно и до днес си седят едно срещу друго. От улицата не се виждат и сигурно му се любува само съседът напук, на когото е поставено.
Дали и тази постъпка е от родолюбие? Или просто е една демонстрация ?

Сещам се и за нещо друго. За предаванията по една телевизия, които внушават, че родолюбието изисква да мразиш. Да мразиш хората с друг произход. Да мразиш хората с пари и тези, които живеят в мизерия. Да мразиш хората, които са различни и тези, които имат собствено мнение.
Дали пък това не е родолюбието?


Излиза, че родолюбието е доста разтегливо понятие. След годините, когато то се считаше за грях и ни се натрапваше интернационализмът, сведен до любов към една страна, днес отиваме в другата крайност.
Обичта към България е чувствителна струна в душите ни. Колкото и да говорим, за недостатъците на страната и народът ни, повечето от нас обичат искрено България.
За съжаление тази тънка струна ,често пъти се използва за недостойни цели. Всяка всяко начинание подсилено с „вълшебните” думи получава масова подкрепа. Дори не се замисляме, дали това не е поредният халостен патрон, а я подкрепяме автоматично. Често пъти и аз съм скачал без да се замисля с главата напред.
Как може да остана по-назад от другите. Аз да не съм по-малко патриот? Само, че такива реакции, по-скоро приличат на поведението на Алековият герой в банята, отколкото на истинско родолюбие и патриотизъм. Биенето по гърдите и гръмките викове, почти винаги, обаче не са нищо друго освен опит са изтъкване на викащият. Защо ли след като толкова пъти сме били подвеждани, номерът още минава.

Опитвам се да си направя оценка според горните примери. Сигурно няма да ми е приятно да призова друга държава да оправя нашите бакии. Биенето по гърдите, също не ми е присъщо, а пък колкото и да се опитвам да намразя някого, не успявам.

Дали тогава мога да се нарека родолюбец?
А Вие?

13 коментара:

  1. Вече ми е доста трудно да говоря на тази тема,на фона на безобразията,които се случват в нашата малка и изстрадала държава,която точно 'родолюбците'доведоха до този хал и то все в името на България.В цялата ни история България не е губила битка в бой,винаги е била предавана- от СВОИ.Много добра тема :)

    ОтговорИзтриване
  2. Г-н Владимир Иванов (krizt! Вие можете да се наречете родолюбец! Аз - също! За останалите не мога да гарантирам лично! ( :-)))) )

    ОтговорИзтриване
  3. Г-н Иванов, не мразя никого, но ми е интересно едно нещо :Защо ,когато понякога кажеш нещо, което считаш за истина, но не е приятно, а най-вече изгодно за някого, се тълкува като омраза...Ще ви цитирам една притча за едно премръзнало врабче, бях я цитирал на времето и в моя блог: Едно премръзнало врабче тупнало от клончето в снега...Малко преди да умре, минала една крава, и се изсрала върху него...След известно време врабчето живнало затоплено от лайното, запърхало с крилца и в този момент минала една лисица и го налапала...Миг преди да умре, врабчето направило извода "Не всеки, който сере отгоре ти ти мисли злото и не всеки, който те вади от лайното ти мисли доброто."
    """""""""""""""""
    Ще ви цитирам и един наш сатирик от близкото минало, чиито внук е в партията, за която намеквате:
    "Как ме мъчи всеки ден, тоз въпрос едничък,
    как да бъда откровен, и да бъда симпатичен!
    """""""""""""
    Лично аз не членувам и не съм привърженик на никоя партия. Нещо повече- твърдо съм убеден, че от 1949г, насам, Партията в България е ЕДНА.

    ОтговорИзтриване
  4. Валентин Михалев , за съжаление подобни хора продължават да ни водят България натам, където са само личните им интереси.

    ОтговорИзтриване
  5. Aria , от кога е това официално обръщение:). Познавам те от достатъчно време за да съм сигурен, че си от хората, които без да парадират обичат страната си. Благодаря ти,че гарантираш за мен!Аз не съм толкова сигурен в себе си:).

    ОтговорИзтриване
  6. Кръстю, понякога и аз пиша с притчи. Този път, обаче в текста няма нито една. Не намеквам за никоя партия!Както, обаче и да се върти " л...", плюенето на принципа- "Всички освен нас са маскари", отричането на правата на другите, натискът върху журналисти и съд, са характерни за две близки по стил идеологии от 19 век.Като нормален човек, не желая обществото да се връща там.

    ОтговорИзтриване
  7. За политиците не мисля да пиша. Там всичко е толкоз ясно, че чак заслепяваа и, особено в изборно време, народа върши чутовни глупости. Както и да е...
    За мен родолюбието е умело измислено средство за манипулация и експлоатация на привързаността на хората към родното място (едно много разтегливо понятие) и семейството. Във времената когато е нямало адреси, паспорти, телефони, имейли и т.н., личността се идентифицирала само с родното си място и име. Джон от Лондон, Ханс от Кьолн или Иван от Търново са знаели, че когато ги повикат във войската, отиват да защитят не Англия, Германия или България, а конкретния град, в който са родени, и в който е целия им род. В редки случаи това наистина е било така. В общия случай загивали някъде далеч, в изпълнение на "стратегическите" цели на техния крал или цар. Обществото ни е структурирано така, че от хората се изисква родолюбие, патриотизъм и т.н., които се използват за целите на малка група на върха. Противопоставянето е в услуга на целта - щом обичаш България трябва да мразиш Бурунди. На оръжие българи! Да завладеем Бурунди щото те са заплаха за мира в целия свят и т.н.
    Коя България да обичам?! Онази, която е била по азиатските степи или чукари; другата край Волга; или тази на три морета? Може би днешната, а утрешната?
    Не призовавам към интернационализъм. Понятието е обременено с много история и политика. Все пак, когато съм се замислял, защо планетата е разделена на територии, от които всеки по-голям или по-малък юнак се зъби на другите около него и се чуди как да "присъедини" техните родини към своята, стигам до нерадостния извод, че света е устроен така от юнаците в тяхна полза.
    Калпаците гинат под бойните знамена и за тях песни се пеят, и паметници се вдигат...
    Ако ни "отвлекат" зелени човечета и ни попитат къде сме родени какво ще кажем? София, България, Европа... Мисля, че всеки ще посочи някъде в Космоса и ще каже: планетата Земя...
    Е, не исках да пиша за политика, но май пак натам отидоха нещата :)

    ОтговорИзтриване
  8. Малееей, прощавай! Чак когато го публикувах видях що нещо съм изписал! Дано не е спам :)))

    ОтговорИзтриване
  9. slavuncho ,ценя мнението ти и никога не го бих го приел,като спам.По-скоро си е цял постинг:).Ще трябва да те добавя за съавтор:).

    ОтговорИзтриване
  10. Е, не съм ви разбрал,значи...Да вие говорите за една ТЕЛЕВИЗИЯ.Притча не е точната дума, но вие май доста се притеснявате и впечатлявате от думите а не от смисъла..Никъде пък аз не казвам ,че всички освен нас, или мен са маскари...
    Просто мисля, че в нормалното общество ,Първото и основно ПРАВО на всеки член е да си изпълнява ЗАДЪЛЖЕНИЯТА...
    А наивни са вярващите, че журналистиката у нас е свободна...и освен това с Бурунди и др. има кой да се занимава...Има едни, дето се изживяват като световен полицай и държат патента на демокрацията, която освен в древногръцките полиси- градове -държави, не виждам къде в нашето съвремие е дала блестящи резултати....Впрочем, тя е процес, а не състояние, мисля, но както и да е...
    """""""""""
    "Възможноста да избира господаря си, не прави роба свободен"-казал Сократ.
    """""""""""
    Извинете, че отнех толкова място, не се обиждам, даже се радвам, че сте написали такава хубава статия ,мразя думата постинг, тя е нелепа според мен...Подразних се, че ми приписвате думите, "че всички са маскари"...

    ОтговорИзтриване
  11. Кръстю, май пак не сме се разбрали:).Не съм искал да ви припиша никакви думи и се извинявам, ако е прозвучало така. Отнасям се с уважение към мнението на всеки, посетил този блог.

    ОтговорИзтриване
  12. Но не сте длъжен да го приемете и ТОВА е което ме радва...Да можем да обменяме свободно мненията си.

    ОтговорИзтриване
  13. :-) официална съм, защото темата го заслужава.

    за себе си гарантирам - обичам това място и още повече - тези хора.

    и за тебе гарантирам - ако обичаш нещо, значи искаш да го видиш по-добро, търсиш красивото в него.

    ОтговорИзтриване