Вятър

Отпуснал съм се на пейката и гледам небето. Синьо е. Синьо е с онзи неповторим цвят на пролетно небе. По небето са нахвърляни сиво-бели облаци със странни форми. Носят се бавно-бавно по техните си пътища. По навик от детските си години, се опитвам да открия на какво приличат, но вече не ми се удава. Това са просто облаци. Затварям очи и за миг забравям, къде съм. Звуците изчезват и остава само топлият вятър, който гали кожата ми. Няма нищо друго в света. Само топлият вятър носещ живот.
Спомням си един друг вятър. Също топъл, но тревожен. Идва на пориви и събира тъмни облаци. Спира за миг за да даде път на първите тежки капки, а след това се превръща в някаква стихия. За минути става тъмно и само светкавиците, следващи една след друга прорязват мрака. След малко спират и те, а от небето се изсипват ледени перли. Трополят по покривите и покриват земята с чуден килим. Красиви са, но носят разрушение.
Спомням си един друг вятър. Горещ като пещ. Изгарящ кожата при допир. Изгарящ всичко живо, до което се докосне. Напукващ устните и земята. Не го виждаш, но усещаш, как пълни дробовете и устата с прашинки. Изгяря...
Спомням си един друг вятър. Носещ по улиците опадалите листа. Събира ги на купчини, а след това ги разпръсква, издига във въздуха и завърта в луд танц. Носи със себе си студ и влага. Носи тъмни облаци и студени безкрайни дъждове.
Спомням си един друг вятър. Щипе бузите и ушите. Подхванати от него, снежинките се рисуват страни фигури. Превръщат се ледени иглички и се забиват в очите. Красиво е, но носи болка...
Спомням си много ветрове. Имат различни имена и изглеждат различно. Носят различни настроения и картини. Някои са почти неусетни, а с други е по-добре да не се срещаш.
Само, че всички те са едно и също нещо. Просто вятър. Носят нещата от място на място. Не знаят какво носят. Не зависи от тях. Дори и тяхното собствено съществуване не зависи от тях.
Възприемаме ги според това, което носят. Радваме им се, или се страхуваме от тях. Всъщност няма защо. От тях не зависи нищо. Те са само пощальона, подателя е някъде в сянката.

2 коментара:

  1. Много хубано! Всеобхващащо, като полъх! Носи ми вдъхновение. Благодаря!

    ОтговорИзтриване