За коментарите

Според КАКVO.ORG коментар е:

„Писмено изложени или устни разяснения и разсъждения по обществено-политически или културни събития, по произведения, текстове; интерпретация. „

Изглежда лесно и ясно, но ми се струва прекалено сухо.

Повод за този постинг ми даде една цифра. Когато качих предишният се оказа, че той е стотният постинг в този блог. Това е просто една цифра и не е повод за юбилей, но се замислих за нещо, което в блоговете е част от написаното въпреки, че не е от автора.
Става въпрос за коментарите. Те са нещо важно и ценно. Част са от самият текст, а дори понякога са по-ценни и от самият текст. Допълват го и го обогатяват. Разбира се има и изключения. Все пак изключенията са толкова редки, че не заслужават да им се обръща внимание. В блоговете са рядкост и „професионалните коментатори”, от които съм виждал доста във форумите и социалните мрежи. За тях, обаче блоговете с тяхната малка аудитория не са места, където могат да блеснат. Иначе са способни да напишат цяла дузина безмислени коментари, някои по-дълги и от самите текстове.
Самият аз съм лош коментатор. Особено ми е трудно да коментирам в блоговете, където има стихове. Опитвал съм, но не се получава. Затова предпочитам, ако има някакъв бутон за оценка в сайта да гласувам с него. Разбирам, че не е същото, но не мога да се променя.
Не съм направил сметка, колко коментара има в този блог. Част от постингите прехвърлих тук от стария си блог и за съжаление загубих коментарите към тях. Досега съм изтрил коментарите само на двама души.
Единият обиди другите коментирали постинга, а вторият е един идиот, нашарил блога си със свастики. Сигурно някой ден ще изтрия и други, но по принцип избягвам това.

Тук, обаче има един коментар, който няма да забравя. Не става въпрос за коментар, одобряваш написаното, а точно обратното.
Беше доста рязък и твърдо заявяваше неодобрение. Успя да ме стресне и ако имах и най-малки съмнения в написаното от мен, щях да се коригирам.
Накара ме да се замисля и изрази позиция, различна от написаното, но искрена и твърда. Един коментар, направен така, както само истински приятел би го направил. Виждайки , че грешиш, да ти посочи грешката, а не да си замълчи. Имало е и други критични, коментари, но съм запомнил този. Когато казвам, че понякога в блоговете, коментари могат да струват повече от написаното, имам в предвид точно такива коментари. Стойността им не е толкова в съдържанието, а в отношението.

Днес искам да благодаря на всички коментирали, написаното тук. Преди всичко, обаче искам да благодаря на автора на този коментар.
Благодаря ти, АRIA!


-

9 коментара:

  1. благодаря и аз на свой ред. не помня за кой точно коментар става дума, но сигурно съм се почувствала настъпена по един от най-големите ми и болезнени мазоли - за обществената справедливост от една страна, и човешката солидарност от друга (изглеждат ми свързани).

    ОтговорИзтриване
  2. Aria , няма защо ти да ми благодариш. Коментарът беше под постинга "Да те лекува доктор, дано!" и не толкова това, че имаш различна позиция беше важно.Важното е, как го направи.

    ОтговорИзтриване
  3. Коментарите най-ме радват, когато са на място. Това означава ,че още някой има мнение и то достатъчно го вълнува да си направи труда да пише.
    Откровенно казано определението за коментар което си копирал в началото малко заобикаля разбиранията ми.
    Това което ми хареса как оценяваш коментарите, мисля си така трябва да е с повечето хора, но от опит знам че не е така.
    Поздрав за поста

    ОтговорИзтриване
  4. Коментарите са много важни за мен, защото те ме стимулират да пиша и дават творчески идеи. Много ми се иска да не трия нито един коментар, но понякога се налага. Същият човек, който споменаваш, аз го изтрих, защото се заяждаше не само с мен, а обиждаше и другите, които коментираха. На следващия ден получих на мейла известие, че за блога ми има сигнал за неподходящо съдържание. Не обвинявам никого, просто посочвам факти.
    Сега, точно ме хващаш (като че ли за мен е написан твоя пост) в такъв момент, когато току що изтрих ДВА коментара. Не бяха заядливи. Една блогърка просто е решила да се прави на проповедник. Пище цитити от библията и ме поучава. Съжалявам.

    ОтговорИзтриване
  5. kalbotobg , определението за коментар и на мен не ми хареса. Затова и го сложих.

    Jackie ,за съжаление съм длъжник на всички блогове, в които има поезия. Някак сухо ми се струва да напиша само,че ми харесва. Колкото до триенето, това е в реда на нещата. Надявам се да се случва по-рядко.

    ОтговорИзтриване
  6. И аз се затруднявам да коментирам поезия, понеже там не достигат думите... Замисли ме и за бутоните, които аз почти никога не натискам, защото просто ми липсва навик. Дано никъде да не е изтълкувано погрешно-че примерно не харесвам постинга.
    Не всеки е добър коментатор - аз лично понякога минавам с две думи, друг път (особено ако публикацията засяга моя любима тема) мога да се впусна в безкрайни обяснения. Не знам дали го правя добре и дали изобщо има критерий за добър коментатор. Повече се опитвам да е от сърце. Понякога не оставям коментар, случва се и на постинги, които са ме трогнали дълбоко - ако изчерпват всичко, просто няма какво да допълниш, само прочиташ, напълваш се догоре с настроение и си отиваш :-).

    ОтговорИзтриване
  7. Започнах много, много рядко да пиша коментари. Влизам, прочитам и не оставям коментар. Знам, че е некоректно, но въпреки всичко го правя...Понякога коментарите ме забававляват повече от прочетеното. Наистина и на мен ми е трудно да пиша коментари под стихове.

    KROTI

    ОтговорИзтриване
  8. Aquawoman, успокоих се малко.Мислех, че само аз се затруднявам с поетите.
    KROTI, радвам се,че се обади. Бях се притеснил за теб. Изчезна толкова внезапно.

    ОтговорИзтриване
  9. Заради това, че исках да общувам, да изказвам личното си мнение, в "Свежо",то ми изтипосаха прякорът "Лисса коментаторката".

    Първо се ядосах на себе си, че съм била наивна и многословна, провокативна и различна, после осъзнах, че може би наистина съм коментаторка и няма нищо лошо в това да изразявам и отстоявам себе си, ако поне един човек ме е разбрал. Дори никой да не ме разбира все пак това, което съм,
    съм самата Аз, такава каквато съм- несъвършена,

    но истинска и истински стремяща се към Съвършенство, макар да знам,че е непостижимо
    /съвместимо е само със себе си/, но за мен това никак не означава, че не трябва да се стремим кън него. Иначе, защо са Звездите на небето, ако не поискаме да протегнем ръце към тях?

    ОтговорИзтриване