Бъдещето

Вървя по алеята и вдигам поглед за миг нагоре, където дърветата са преплели клони в зелена плетеница. Слънчеви лъчи проблясват между листата, но още топлината им е приятна. Сутрин е. Загледан нагоре, усещам как се спъвам и в следващият миг асфалтът ухапва дланите ми.
Ставам изтупвам праха и се оглеждам, но за радост никой не ме е видял. Поглеждам ожулените си длани, но мисълта ми не е в тях. Вече съм забравил болката и мислите ми потеглят напред. Напред към бъдещето.
Бъдещето- една дума с много неизвестни. Живея днес, а мислите ми са в бъдещето. Не в светлото бъдеще, което ни обещаваха преди години и не в мрачното бъдеще на Земята, предричано от учени и пророци. Мислите ми са в моето бъдеще. То не е далеч във времето. Бъдещето за мен е утре, след седмица и месец. Дори след година, но не повече. Нататък не е бъдещето, а една завеса от мъгла.
Едни казват, че човек сам кове бъдещето си. Други твърдят, че бъдещето е написана книга. Истината е някъде по средата. Убедил съм се, че от действията ми зависи само това краткосрочно бъдеще. Колкото по-отдалечено във времето е едно събитие, толкова по-малко зависи от мен. Знам, че понякога моите усилия не са достатъчни за да променя дори и утрешният ден. Случва се. Затова и не правя дългосрочни планове. Мисля за утре, за след седмица или за след месец.
Живеем в общество и за добро или за лошо, зависим от него. Всички в това общество мислят за своето бъдеще. Правят планове, имат надежди, опитват се да го променят спрямо собствените си идеи. Ние сме само малко частица от това общество. Течението ни носи, накъдето вървят повечето хора. Там някъде е бъдещето. Можем да плуваме срещу течението. Можем да се хванем за нещо ценно за нас и да останем на място. Можем да го направим, но за ден, седмица или месец. След това течението си понася към бъдещето пълно с неизвестни.
Само, че това вече не е моето бъдеще. Това е една пелена, в която не виждам. Това е някъде надалеч. Моето бъдеще е утре. Ден след ден вървя към него.
Често чувам някой да казва:
-Не ме интересува утре! Аз живея днес!
И аз живея днес, но мисля за утре. „Днес” вече е дошло. Добро или лошо ще мине. Не можем да го променим. Можели сме да го направим вчера. Днес подготвяме утрешният ден.
Ден след ден.
Някой може да попита, като мисля за бъдещето, какво искам да видя там?
Отговорът е кратък: Спокойни дни за близките ми и мен самият. Дни, в които можем да забравим, че останалият свят съществува. Това искам за утре, другата седмица и месец.
Звучи егоистично, но мисля, че много хора не искат повече. За това са готови да плуват срещу течението. За да го имат утре, другата седмица и месец.
Това е бъдещето. Нататък е една стена от мъгла.
Странно е, че често не се получава. Течението , което ни носи е прекалено силно. Не знам точно накъде ни носи. Не виждам в далечината, но посоката е грешна.
Дали пък не бъркам? Дали достатъчно хора искат същото, както мен? Дали се опитват да плуват срещу течението, или пък просто се носят по него?
Отново не знам отговорът. Скрит е някъде в другите хора, около мен. Скрит е зад някаква стена от мъгла. Понякога ми се струва, че успявам да видя нещо, но винаги установявам, че бъркам. Колкото по-напред във времето се опитвам да погледна, толкова по-гъста е мъглата.

-

10 коментара:

  1. Според някои теории бъдеще няма, има само минало и настояще. А някои казват, че и минало няма (според Стивън Кинг го изяждат ланголиерите). Знае ли човек?! Аз не обичам да надничам зад завесата на бъдещето, там няма нищо конкретно: каквото има да става, ще стане благодарение на това, което правя в настоящето.

    ОтговорИзтриване
  2. Живея в мига, не днес, в миналото или някъде в бъдещето. Повечето хора не разбират това. Това не означава, да изтриеш спомените или да се откажеш от мечтите си. Забравиш ли ,че живееш в мига ти се отказваш и от решението и деиствието.
    Огледай се около теб и ще видищ хора които живеят в миналото или бъдещето които са пасивни наблюдатели в ежедневието си и често неадекватни към обикновенни ситуации. Всъщност най-важното е да не забравяш мига голяма част от стреса се базира на несбъднати желания или живот в миналото. ;)

    ОтговорИзтриване
  3. наскоро Милорад Павич ме очарова с описанието си на минало, настояще и бъдеще, сравнени с едно-единствено "тик-так" на часовник, където "тик" е миналото, "так" - бъдещето, а краткият миг тишина между тях - настоящето.

    иначе моята представа за възможността за манипулираме бъдещето горе-долу се покрива с твоята, Владо. може би с една разлика - понякога предусещам развитието на собственото си бъдеще и променям живота си и в по-дългосрочен план.

    хубав пост, хубав въпрос :-)

    ОтговорИзтриване
  4. @Павка, може и да е прав Стивън Гинг. Често се колебая за някои неща от миналото, дали са се случили, или не.
    @kalbotobg,няма защо да се оглеждам.Понякога аз самият се наричам мълзелив наблюдател:)
    @Aria,рядко се случва да видя по-далече в собственото си бъдеще. Случвало ми се е да позная бъдещето на друг, но при мен не се получава.

    ОтговорИзтриване
  5. Ще си позволя да цитирам Хайям:
    "Без страх на времето сред шумния порой,
    ще засияе някой ден над мъките покой.
    Мигът на всички даден изживей до дъно.
    За миналото не плачи, от бъдещето не се бой."
    :)

    ОтговорИзтриване
  6. Ще ти кажа моето мнение. Изобщо не желая да знам какво ще ми се случи в бъдещето. Ако знам, това ще ме лиши от активност, от спонтанност, от инициатива. Помисли си само. Знаеш, че ще те приемат в дадено учебно заведение например. Знаеш със 100% сигурност. Тогава ще учиш ли за приемен изпит? Излишно е.
    Другия вариант - знаеш със 100%, че няма да те приемат. Тогава ще учиш ли за изпит? Излишно е.
    И какво излиза? Че не е необходимо, направо е вредно да знаем какво ще ни се случи.

    Това обаче не означава да нямаш мечти, които да следваш. Когато имаш мечта, ти се въодушевяваш, работиш за постигането и, страдаш, преминаваш през трудности и еуфории. Това според мен е Животът. Ако законите на този Свят бяха други, то нямаше да имаме сетива за физическа и духовна болка. За какво са ни тези сетива, ако всичко е спокойно и мирно? Явно извън нас - някой е решил, че всички емоции са нужни.
    Казваш, че искаш спокойствие. Да, но няма ли да ти стане скучно? Едно и също, всеки ден, няма проблеми, нама ... нищо?!? Лично на мен такъв живот, в който всичко е ясно, мирно и спокойно - ще ми бъде скучен.
    Но... може би има хора различни от мен. Всички сме различни. И всички сме еднакви.

    ОтговорИзтриване
  7. @slavuncho, иска ми се да не се боя от бъдещето, но не мога.Затова и се опитвам да погледна напред, поне до утре.
    @Тони, сигурно ще ми омръзне спокойствието, но това лесно може да се поправи. По-трудно е да го постигнеш.

    ОтговорИзтриване
  8. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  9. Бъдещето и неизвестността са основната подправка на живота според мен.Това,че всеки крои планове,но никой не знае какво точно ще се случи...освен смъртта,която очаква всеки го.Да и аз съм чувала,че в настоящия момент е разковничето,но е трудно човек се абстрахира от бъдещето.Това,което най ме дразни са оковите на обществото и няколкото модела на поведение или шаблони,които са ни предоставени за избор.Като например:всеки трябва да създаде дом,семейство,деца или кариера.Ако ли не си е пропилял живота напразно...

    ОтговорИзтриване
  10. PetyaL., оковите и шаблоните са течението. Можем да се опитаме да се борим с него.

    ОтговорИзтриване