Забравеният Разказвач на приказки

За този постинг ме провокира един коментар под петъчният постинг на Aria - „ Заключени” със Светослав Минков . Виновен е slavuncho, за което му благодаря! Върнах се назад в детските години и един избледнял спомен се събуди.
Странно нещо е паметта. Скрила е в кутийките за спомени прекрасни неща и когато най-малко очакваш, нещо дребно я събужда и те пренася в света на миналото.
В петък се случи и на мен. Припомних си дните прекарани с книгите на Петър Бобев в ръка и се пренесох за малко отново в приказните му светове населени със съвсем земни герои.
Спомних си дните, когато бях корсар, четейки „Куцият дявол”, бях авантюрист копаещ сухата австралийска земя в търсене на черни опали, а откривайки последните следи от египетските фараони („Опалите на Нефертити”). Влизах в кожата на полярна меча („Самотникът от ледената пустиня”) или се носех в океана с белият делфин („Белият лоцман”). Спусках се в морските дълбини и виждах гибелта на един нов свят, унищожен не от дълбокоморски чудовища, а от човешката алчност и жажда за власт („Светещата гибел”).
И още и още и още...
Почувствах се виновен, че съм затворил в чекмеджето тези преживявания. Потърсих старите книги и ги избърсах внимателно от праха. Купчината е пред мен. Прелиствам страниците и съживявам спомените един по един.
Сещам се, обаче за нещо друго. За автора и забравата. Историята е несправедлива, но и когато пишеше Петър Бобев не беше от лансираните писатели. Един човек започнал да пише късно и то не за слава, а за да напише приказка на дъщеричката си. Такъв и остава за мен - Разказвач на приказки. Всичко, което е написал е като разказана на любим човек приказка. Четеш и сякаш чуваш гласът на приятел, който ти разказва за своят фантастичен свят.
Критиците не говорят за него. Подминават го и само някои, някак срамежливо го наричат българският Жулн Верн или българският Александър Беляев. Само, че...
Нито французите ще забравят Жулн Верн, нито руснаците Беляев. Двете нации имат много прекрасни автори и ще имат още. Защото не ги забравят.
Потърсих в нета нещо за Петър Бобев. Често намирам там някои книги и въпреки, че предпочитам мириса на хартията, ми се случва да прочета някоя книга и в електронен вариант.
Не намерих нищо. Дори страницата в Уикипедия е непълна. В нета има хиляди и хиляди линкове към страници, в които пише неща от рода: „Днес ме присърбя гърба и се почесах”, но много малко са нещата за хората, които са създали неща, с които България може само да се гордее. Парадокс...
През 1988 година поднових абонамента си в градската библиотека. Бяха тежки времена и в града затвориха голяма част от районните библиотеки. Остана само градската и тази в ромската махала. Хората там направиха подписка и събираха в продължение на години, пари за поддръжка, заплата на библиотекарката и за нови книги. Поредният парадокс...
Тогава градската библиотека беше с намален персонал, но работеше и в събота и в неделя до обяд. След година-две увеличиха персонала, но затова пък престанаха да работят в почивните дни. Библиотекарите станаха общински чиновници и работното време съвпада с моето. Принудиха ме да се откажа от абонамента. Поредният парадокс...

Отклоних се от темата, но пък ще завърша с няколко снимки от кориците на първите книги, които прочетох от Петър Бобев. Дано и друг се сети за него и се върне за миг към дните прекарани с книгите му в ръка.

Добавям и линка даден от slavuncho , от където може да изтеглите някои от книгите на Петър Бобчев. Намерих го още при писането на постинга, но не успях да го отворя и затова не го включих. Дано имате повече късмет!

Моята библиотека










....

16 коментара:

  1. :-) зарадва ме твоят пост, нищо че започва със "забравеният". от горните три книжки със сигурност съм чела "Куцият дявол".

    зарадва ме, защото нашите автори са добри и понеже са наши, имат какво да кажат на нашите деца, на нашите юноши, на нашите възрастни.

    и от нас зависи колко помнени ще бъдат :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Така е Aria, задължени сме им. Задължени сме и на поколенията след нас.Радва ме, че тази година племеницата ми се е разчела и ще се опитам, да и рекламирам и книги от моето детство. Сигурен съм,че започне ли ги веднъж ще ги помни и като възрастен човек. Някога може и тя да ги извади от кутията си за спомени и да ги даде на тези след нея.

    ОтговорИзтриване
  3. От посочените съм чела само "Телената обеца" :)
    Кутийката със спомени не се отваря току-така. Все пак това са съкровища, но хубавото е, че не сме скъперници :)
    Приветствам идеята всеки от нас да извади от своята кутийка, колкото прецени, и да сподели съкровищата с другите чрез блога си - Аквичка с детските книжки, Aria със Светослав Минков, Владо с Петър Бобев :)

    Аз напоследък се ориентирам изцяло към български автори, и в момента чета "Рицарят" на покойната вече Вера Мутафчиева (лека и пръст). Книгата е трето издание, от далечната 1979-та. Понеже е преиздадена в едно томче заедно с "Аз, Анна Комнина", неграмотни и недобре осведомени колеги в публикация в нета се изложиха да споменат, че "Рицарят" е последната и книга.
    Нещо като почесването по гърба. Пффф.
    Но поне удоволствието от самите книги никой не би могъл да ни отнеме. Нито споменът за разказвачите.

    ОтговорИзтриване
  4. Петър Бобев!
    Върна ме толкова назад, в дните на едни слънчеви ваканции, в един селски двор с огромен орех, под който четях Бобев. За мой срам, дори не можах да се сетя и едно заглавие, но у мен, при спомена за книгите му, изниква едно такова хубаво чувство...

    ОтговорИзтриване
  5. Владо, Тодоре, момчета, не така! :-) Стига виновност, стига срам - това са клишета, които ни набиваха през последните х години, а вие не ги заслужавате.

    Хайде да се радваме - че един прекрасен български разказвач е запомнен от когото трябва, а той/те ще предадат нататък книгите му.

    P.S. Тези книжки аз можех да ги чета при братовчед ми, роден в същата като мене година. Тогава ни купуваха книжките и играчките по полов признак и моите родители явно са преценили, че Петър Бобев не е за момиченца. Макар че за момиченцето което бях са били :-)))

    ОтговорИзтриване
  6. @Хриси, чакам и ти да го направиш. Може пък да ме подсетиш за нещо забравено.
    @Тодор Сантов, ще се сетиш:). Понякога кутията с скътана надълбоко, но е там.Кликни върху името в постинга. Библиографията не е пълна, но съм сигурен,че ще видиш повече от едно познато заглавие.

    ОтговорИзтриване
  7. :) От тук: http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?action=author&q=%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%91%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B2 можеш да "дръпнеш" някои от по-новите му неща. Друго в мрежата, като текст, не намерих.
    Сега чета "Каменното яйце" и с чиста съвест мога да кажа, че Майкъл Крайтън е американският Петър Бобев.
    За съжаление в изкуството, пък и не само, често е по-важно къде си се родил, а не колко си талантлив...

    ОтговорИзтриване
  8. @slavuncho, добавих линка в постинга, но вчера не успях да го отворя. Днес стана. Само ще допълня, че не е важно само къде си се родил, а и кой ти прави PR-а:)))

    ОтговорИзтриване
  9. Един добър писател никога няма да бъде забравен, докато има хора, които така помнят и милеят книгите му.

    Опалите на Нефертити, Отмъщението на мъртвия инка, Куция дявол ... ах, колко любима ми е последната, откраднах я от леля ми, за да я имам само за себе си, винаги ...

    Сълзи ми пълнят очите като се сещам за всички прекрасни мигове от детството, по корем с книга и чиния сурови червени чушки за хрупане ...

    ОтговорИзтриване
  10. Хората остаряват, забравят и умират, а историята е жестока в способността си да забравя. Всъщност може би си права, защото най-старите истории на човечеството са запазени не на камък или хартия, а от хората, предавайки ги от поколение на поколение.
    Ще си призная и аз нещо. Като малък и аз откраднах една книга. Беше "Малкият принц".

    ОтговорИзтриване
  11. Аз съм на 25 години. Запознах се с името на Петър Бобев от книгите на баща ми. Първата която прочетох беше "Фаетон". Останах безмълвен, продължих с "Каменното яйце" за да стигна до "Разум в бездната". Последната наистина ме плени завинаги и превърна Бобев в мой любим автор. За съжаление все още не съм чел "Куцият дявол" няма я в Окръжната библиотека. Всъщност в окръжната библиотека има толкова малко негови книги. Слава Богу успях да намеря невероятната "Галатея", събуждащата тъга "Боа и диаманти", както и "Гладиаторът". "Отровният пръстен", "Телената обеца". Какъв автор! Няма друг такъв. Аз съм журналист , опитах се да направя филм за него и все още не съм се отказал, но се затруднявам в търсенето на специалист, който да разкаже за него...какво да се прави.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Какво да ви кажа, аз сьм в Лас Вегас, Невада и гледам да преведа на английски, защото в света няма подобен автор. Нито Жул Верн, нито Карл Май, Майн Рид и други велики автори. Нашият просто не може да се сравнява с тях, той е много по-различен! Отново се убеждавам че някой хубави неща се случват ведньж в живота! Има един океан с л*й*е*и произведения, дето застрашава хубавото в живота. Подкрепям идеята за филм защото той заслужава. Бобев е изключително явление в Бьлгария и трябва да го носим като знаме!

      Изтриване
  12. Анонимен, в Читанката, в Работно ателие е качено сканирано копие на Куцият дявол. В момента аз го обработвам, след одобрение ще се публикува и като готов текст.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вече е средата на 2014, а още не сте въвели "Галатея". Много бавно пипате. Аз имах щастието да я чета на юношеска възраст, както и всичко останало на Петър Бобев, но на времето ми я откраднаха, а сега я искам и в електронен вид.

      Изтриване
  13. Анонимен, потърси я от приятели, познати или в антикварните книжарници. Струва си човек да я прочете. В нея има история, фантастика и какво ли не, вплетено по невероятен начин.

    ОтговорИзтриване
  14. Пиша тук след две години. Вече прочетох Куцият дявол и куп още велики книги на Петър Бобев. Поклон пред този уникален автор. Надявам се един ден моите деца да израстнат с неговите книги, възможност, която на мен не ми беше предоставена като дете. Случайно се натъкнах на една от книгите на баща ми. А и аз смятам, че част от книгите трябва да се четат на една по-зряла възраст. Един вече 27 -годишен журналист.

    ОтговорИзтриване