Premio Blog Amigo

Миналата седмица попаднах на няколко постинга със това заглавие. Изненадах се, че satyS -Alice got llost и Аспарух - Непоносимата лекота на прозаичното битие, наградиха и мен със символичния орден на приятелството. Изненадан съм защото въпреки, че съм от редовните читатели и на двата блога(на satyS и новият ), рядко съм оставял следи за посещенията си там.
Вече в един стар постинг с подобна тематика съм написал своето мнение по въпроса - Приятелите не се награждават, те се обичат.
Не обичам и да се включвам в подобни верижни начинания, но думите в началото на постинга на satyS, ми харесаха, защото в тях има много истина. Цитирам ги тук защото, тя не желае по свои си причини да посочвам новият и блог:
„(Изведнъж се замислям колко много трябва да са по целия свят, блоговете. Представям си ги как изникват с "фууп" в земния Интернет ореол и се свързват помежду си за живот. Представям си картинката хубава, защото е хубаво, когато хората, искащи да кажат нещо, са много.)”

Замислих се дали щях да споделям в този блог, ако не бяха хората, които мислено наричам приятели(без да се притеснявам, от това, че в мрежата тази дума се използва твърде често и по всякакъв повод). Защото наистина ги чувствам като приятели. Споделяме мисли, чувства и преживявания, понякога сме на едно мнение, друг път имаме противоречия, но нима в истинският живот е различно?
Благодарен съм на тези хора и искам да го знаят. Благодарен съм на тази мрежа от блогове, по чиито разклонения можеш да пътуваш с часове и да откриваш нови вълнуващи неща и места. Сигурно много хора не се и досещат, колко много са ми помогнали с някой коментар или свой постинг, но това не променя нещата.
С някои от тях сме приятели и във Facebook, но не познавам нито един от тях лично. Това обаче е без значение. Мисля, че четейки блоговете им ги познавам по-добре, отколкото ако всеки ден се срещахме лице в лице.
Ако трябва да изброявам всички ще забравя някой, но в момента нямам съмнения, какво да направя.
Често се връщам към първите дни в този блог и съм благодарен на хората, с които тогава съдбата ме срещна. Някои открих аз, други откриха мен, но това е без значение.
Затова и реших да напиша този постинг и да им благодаря. Някои от тях са пуснали кепенците на блоговете си в жегата и сигурно няма да прочетат тези редове, но наградата ще е тук и ще ги чака, докато се появят.
Днес тя е за :
Руми, Калина, slavuncho, Екатерина Виткова, Петя – Paty, Aquawoman,Jackie,Чуденка, Балтазар, Павката и Ваня.

Искаше ми се да увелича списъка и да добавя и хората, които опознах по-късно, а ми се струва, че ги познавам от години. Все пак реших да не го правя днес, но това не значи, че не ги ценя. Просто днес използвам повода за малко сантиментални спомени.
Казах, че приятелите не се награждават, но не се сдържах да приготвя един символичен подарък.
По причини, че съм маниак на темата, в този блог да няма нищо, което би нарушило авторските права на друг и понеже не зная произхода на оригиналната картинка, се потрудих и направих своя специално за случая. Не е с добро качество, но е от сърце.





Това не е краят. Ще добавя и един специален символ за Хриси. Без повече думи.




....

12 коментара:

  1. krizt, благодаря ти! няма по-ценна награда от тази - за приятелство.
    взимам си я и веднага я закачам на таблото! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Уау... ами аз ... не очаквах :)
    Трогната съм... какво да кажа.
    Чак сега я виждам, и това прави изненадата в пъти по-голяма.
    Благодаря, Владо! :* :)

    ОтговорИзтриване
  3. @Хриси, просто вярвай и не преставай да се бориш за мечтата ти.

    ОтговорИзтриване
  4. Крис, благодаря!
    Аз пуснах кепенците за летен отдих, но надзъртам при възможност какво се случва в нашето блогово пространство:)
    Подсещаш ме за онези първи плахи опити, който правехме тук и само подкрепата, разбирането и усещането за споделеност ни помогна да продължим.
    Когато си пред екрана и споделяш миговете на деня, бариерите падат и често пишем буквите с които изразяваме това, което в един разговор думите не биха казали. Именно в това е магията.
    Едно изтрадано,усетено и споделено чувство събрано в дума може да въздейства с разтърстваща сила. Често изписаното по блоговете ви ме е връхлитало така. Екрана на компа е като огледало на личноста поставено пред всеки блог.
    Радвам се, че съм тук:)
    Щастливи летни мигове желая.

    ОтговорИзтриване
  5. Ако аз съм Румито Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  6. Не си, но се радвам,че ми дойде на гости.В този постинг съм благодарил на хората, които познавам още от началото на този блог.Беше хем скоро, хем толкова отдавна.
    Видях,че и ти си си направила блог. Внимавай! Блогването е заразно:)Виж Док, колко време се чуди, а сега как се развихри:)

    ОтговорИзтриване
  7. Аз само пиша съжалявам за намесата в блога ти!Никога няма да стана блогер.За мене блога е трибуна като ми писне благодаря,извинявай за намесата в блога!

    ОтговорИзтриване
  8. При теб е 1 от местата, където предпочитам да чета мълчаливо, защото по 1 или друга причина не съм сигурна, че мога да построя коментара достатъчно адекватно на онова, кто искам да кажа. Двоумих се и относно тоя пост; но искам да ти благодаря за добрите думи и да ти кажа, че ... ей Богу, ама много съм съгласна:)):

    - "Приятелите не се награждават, те се обичат" - абсолютно! И аз търсех някаква друга дума за тая верижка, но някак не успях да харесам никаква, т.че оставих 1воначалната.

    - "без да се притеснявам, от това, че в мрежата тази дума се използва твърде често и по всякакъв повод" - да, спекулации със словата в живота много... а в нета не по-малко, все пак, и той от хора живее:)). "Риалити"-приятелите са от различен тип, с тях по различен начин се и запознаваш и по други поводи ги оценяваш... но основните "атрибути" на приятелството са такива, че за тях личното познанство съвсем не е задължително. Даже някои от хората, кто считам за приятели тук, изобщо нямат идея, че ги чета:).

    - "можеш да пътуваш с часове" - ох, изобщо не питай:)))...

    Та, с 2 думи, хората се раждат, за да комуникират пом/у си (обратната теза винаги ме настървява за спор:)), а относно пътищата за комуникация - ами "колкото повече - толкова повече":))...

    ОтговорИзтриване
  9. Аууу, с голямо, но надявам се не катастрофално закъснение: благодаря от сърце. Спирам дотук, няма нужда от повече :)

    ОтговорИзтриване
  10. Не мога да изкажа съжаление с думите, които знам. А няма откъде да взема в заем… Било е лято, когато си отправил най-приятелския поздрав, а аз… Не съм добър приятел. Или… не зная как успявате да сте на толкова места, а аз едва успявам да си вляза в блога и да оставя някой стих… Изгубих много от приятелите си. Напуснаха света на мрежата, защото отношенията, от този, на нашата реалност, пренасят пипалата си и тук. А всеки търси глътка отдих в шепи на добро или в очи от думи на приятел да поспрат… Благодаря ти, че си тук! Благодаря, че не забравяш! Благодаря, че има място и за мен в дома на твоя блог!

    ОтговорИзтриване