Леля Пенка

-Владко! Владко, бе! Чакай , моето момче! Накъде си се забързал толкова? Чакай да те видя.
Отдавна никой не ме е наричал момче, но гласът е познат и спирам. Една съседка е. Ситни припряно за да ме настигне, спира на две крачки от мен, измерва ме отгоре до долу и продължава.
-Ей какъв си станал! Пораснал си и си се източил! Същински юнак! Ама така си е. Ние стареем, а вие младите хубавеете. Живеете си и не се притеснявате. Аз сутрин, като стана един час не мога да си размърдам кокалите. Пък да не говорим, като тръгна на някъде. E го де е магазина, ама сто крачки ми извадиха душата. Я да ми помогнеш с торбичката до вкъщи, пък и да си поговорим малко, че както съм сама няма с кого две думи да обеля. Тя и котката все бяга, като тръгна да и говоря. Със стар човек на никого не му е интересно да говори.
Определено от двадесет години не съм пораснал и дори съм се смалил с три сантиметра, но това са подробности. Взимам найлоновото пликче с едно кисело мляко вътре и заситням след нея по улицата.
Само да слушам и кимам учтиво, но и да се опитам да взема думата няма да успея. Пътят е кратък, но вървим бавно, а жената говори бързо и докато стигнем до входната врата съм разбрал, доста факти от общочовешката история, допълнени с историята на живущите на улицата.
Най-после стигаме и въздъхвам облекчено, но не съм се отървал. Следва нова молба, да внеса малко дърва в къщата, че зимата е далече, ама знае ли човек? Подреждам ги внимателно, защото всяко дърво си има точно определено място и изслушвам отново лекцията, колко сме щастливи младите.
-То времената са калпави, ама вие не се притеснявайте. Живейте си живота щото връщане назад няма. Като стигнете мойте години и няма кой да ви помага, тогава ще разберете.
Всъщност женицата има син, около моите години, който в това време обикаля заведенията в центъра, но си затварям устата преди да кажа нещо. Тъкмо навреме, защото и тя се сеща за него, но по друг повод.
-Добре сте си вие младите, само дето не го оценявате. Е и моят Ванчо все за работа мисли. Сутрин рано излиза, а се прибира уморен по нощите. Поне булка да си вземете, че да има кой да се грижи за вас. Ама като сте се запънали, като магаре на мост.

Вече съм закъснял, а и търпението ми и на изчерпване и се измъквам леко към изхода, но пътят е блокиран.
-Закъде си се разбързал толкова, нищо не си казал. Как си? Има ли нещо да се похвалиш? Добре, че те видях днес, че бях помислила, че пак си заминал нанякъде. Те миналата година, аз последна от улицата разбрах, че си работил по София. И то докато разбера, ти взе, че се върна. Та и тези дни се сетих за тебе и реших, че пак си заминал, ама миналата седмица, както си седя на прозореца, те гледам, че се прибираш по никое време. То има- няма към 2часа нощеска беше, пък и пусто тъмно на улицата, не бях сигурна ти ли си, не си ли ти. Ама днес като те видях си рекох: Не мога да го сбъркам това момче. Ехе, от кога те познавам.
-А брат ти, какво прави? И него не съм виждала скоро. Миналата седмица се срещнахме в магазина, но нещо не му се говореше много. Пък беше такова приказливо дете като малък... сигурно ядове има, ама на мен ли ще ги каже...
С хиляди извинения и оправдания за фалшиви задачи, успявам да се измъкна на улицата, но въпросите ме следват и там.
Докато вървя към къщи си мисля, колко сме си добре „младите”. Какво ли би било, някога да съм натоварен с отговорността да знам всичко за всеки? Е, с нашата улица сигурно ще се справя. С малко усилия и с двете съседни, ама по-нататък ще ми дойде в повече.
И както си вървя се усмихвам на щастието си. Нали сега ми е времето? Докато мога да се усмихвам.

....

9 коментара:

  1. Мен клюките ме погнаха още от дете ,но пък като смръщя вежди и като си спомнят как са ме лакърдисвали и си замълчат имам си няколко човека дето се разбирахме и тогава разбираме се и сега.

    ОтговорИзтриване
  2. Моята свекърва е много болна /не че аз цъфтя и връзвам/ама като излезе на терасата лека полека и почва.И на оная синъ дойде пак и носи нещо.Оная вечер се збиха ромите/аз живея в махалата/ и аз посегнах да затворя да не и стане течение,щяла съм да и спра въздуха , ама сеира е долу ааа!Като и кажа че не искам да я слишам тя отговаря у с теб човек не може да сподели/ако клюките са споделяне/Да не говорим за тези кирливи сериали.Като имахме един телевизор и като се върна почва.Тоз умрял,тоз оживял ,този е чичото тази е курва/извинете/ и тн.То е болесно състояние и понякога "три дни впояса искам да отида" Благодаря за темата!

    ОтговорИзтриване
  3. Не обичам да ме разпитват, нито да разпитвам, и към клюкарите винаги съм изпитвала неприязън. Аз също им посветих един постинг преди време.
    Но има изключения,старите хора са друга бира, те са възрастни и помъдрели, знаят за живота много повече от нас, затова са настроени като съветници, а обикновено любопитството им е просто от загриженост( разбира се има изключения, но не говоря за тях ).
    Тези лели Пенки са изживяли своя живот, нашата борба отдавна са я минали и могат само да ни научат. Много ми хареса това изречение, не знам дали си я цитирал, или импровизираш, но е самата истина:
    "-То времената са калпави, ама вие не се притеснявайте. Живейте си живота щото връщане назад няма. Като стигнете мойте години и няма кой да ви помага, тогава ще разберете."
    Ние наистина сме щастливи, щастливи сме, защото сме млади, а докато сме млади винаги можем да променим нещата! Но леля Пенка не може. Тя може само да ни посъветва, за да ни стане по-лесно.
    И още нещо - самотата, krizt.
    "Със стар човек на никого не му е интересно да говори." Като чуя такива думи, ми се къса сърцето. Ти за нея си компания, жива душичка, с която да размени две думи в самотния си, еднообразен ден.
    Скоро написах в блога си, че се страхувам от старостта, именно от това ме е страх - от момента, в който ще стана безполезна и непотребна за всички, и дори за самата мен. А това е неизбежно, защото старостта е нашето неизбежно бъдеще. Дай, Боже, поне да сме здрави и да не тежим на никой..

    ОтговорИзтриване
  4. Такива са си хората на възраст,нищо друго не им остава.Хора,на които им липсва разнообразие и личния живот се занимават с чуждите животи.Като казвам,че са такива не твърдя,че всички,но по-голямата част.Особено на българските пенсионери,които едва стотинки за кисело мляко отделят,да не говорим за сметките,лекарствата,че икономисват и от нищо живеят.Освен сериали и клюкинки какво друго им остава?!И това ли да им вземем?

    ОтговорИзтриване
  5. сетих се,че Силвия Тенчева беше публикувала една трогателна история http://september-silvia.blogspot.com/2009/07/e.html ,като се сетя за нея и за възрастните хора като леля Пенка ми домъчнява.Колкото и да са досадни,трябва да внимаваме как се отнасяме с тях.

    ОтговорИзтриване
  6. @kalbotobg , и аз гледам да стоя надалеч, но това не ги спира.
    @byrkanica66, дано не ни сполети същото, наистина си е болест. Възрастните са опрадвани, но има и млади, които се занимават по цял ден с това.
    @Aquawoman,аз също се страхувам.Дори се надявам да не доживея това време, когато ще съм излишен.Опитах се да опиша случката с усмивка, но не се получи.
    @PetyaL.,прочети това http://nyamamideya.blogspot.com/2009/02/blog-post_2364.html

    ОтговорИзтриване
  7. Хм... Няма да съм аз, ако не си призная, че и на мен ми се е случвало да се наклюкаря с приятелки на воля... Случвало се е обаче и така да ме обсъдят селските баби, че моята, да звънне притеснена и обидена на майка ми, защото съм се била омъжила, без да я поканим! :))) Та... Май съм от двете страни на барикадата! :Р

    ОтговорИзтриване
  8. Хе-хе,та ти си "казал" много :) Такива бабички са ми хем милни и жални ,хем досадни.В родният ми град ме хващаха за слушател още в началото на улицата и докато стигна у дома вече си имах пенсионерска агитка и няколко плика в ръката.Но до едно време.После използвах служебна кола и станах крива...все дочувах цъкане от нечия тераса и укорителни двойни /през цайса/ погледи.Ама много важно.Сега нямам такива субекти около себе си ,та чак ми липсват онези бабета :)
    Но все си мисля,че ако имаме късмета да стигнем техните годинки ще го разберем това с клюкарстването пред блока и живата заинтересованост към младите.Особено кибиченето на терасите в малките часове и сутрешния доклад пред другите бабоци,коя/кой с кой и кога се прибрал :)
    Усмихна ме.Мерси :)

    ОтговорИзтриване
  9. @Златина, не се притеснявай:) И на мен се е случвало въпреки, че не съм много разговорлив.
    @Lili , удържах фронта и не казах най-важните неща, но не съм се отървал:).

    ОтговорИзтриване