Днес и вчера

Днес беше един от многото безлични дни, които няма да запомня с нищо. Хвърлих доста усилия и съм уморен, но за моя изненада, когато тегля чертата в графата свършени задачи, няма нищо. Празно... Нула...
Не може да бъде! Денят започна нормално и имах цял куп планове. Планове от вчера. Втурнах се в надпревара с времето и мислех, че ще свърша всички. Денят вече отминава и аз седя уморен и замислен и се чудя, какво всъщност съм направил. Времето е изтекло през пръстите без да го усетя.
Сещам се за нещо свършено и се усмихвам, но усмивката ми бързо се стопява. Вярно, че е свършено, но не днес. Свърших тази задача вчера.
Пак се напрягам и с изненада установявам, че вчерашният ден е бил доста успешен за мен. Отметнал съм цял куп задачи, само че...
Само, че странно защо го установявам чак сега. Вчера доколкото си спомням не беше така. Струваше ми се, че за пореден път денят ми е бил пропилян. Поредният безличен ден.
Всъщност не е бил. Може би умората и напрежението ми пречат да направя реална оценка на днешният си ден. Дали само с мен е така?
Поглеждам новините и виждам, че днешните новини преобладават. Само, че изброени някак припряно, все едно някой е бързал да не пропусне нещо. Дори анализите са припрени и смачкани от скоростта.
Значи все пак днешният ден съществува. Прелитащ като експрес покрай нас. След него остана само заглъхването на ушите и ни трябва време да се отърсим и разберем, какво се е случило.
Светът бърза. Светът бърза за утре, а днешният ден е само сива статистика. Утре ще правим анализите и с изненада ще установим, каква сме я надробили днес. Ще се радваме или ще съжаляваме за направеното и ще продължим спринта си напред.
Напред към бъдещето. Бързо, бързо, по-бързо...
Усещам, че и аз съм понесен от този поток. Мислех си, че откакто навърших четиридесетте, не бързам вече за никъде, но всъщност продължавам да се нося с шеметна скорост по течението.
Всъщност не съвсем. Въпреки умората има неща от днешният ден, които си спомням. Това са моментите, които са ме накарали да се усмихна или намръщя, да се почувствам щастлив или тъжен. В тези моменти времето е забавило своят ход за малко. Спомням си ги ясно и това не се нуждае от оценки и анализи. Тях ще правя утре, когато днешният ден ще е отминал и ще се нарича вече е „вчера”.
Или пък няма. Дори да имам задачи ще ги отложа за друг ден. Не само заради почивните дни. Просто ще се опитам за пореден път да забавя темпото и в края на денят да съм с нула изпълнени задачи, но да съм по-богат на впечатления.
Тогава днешният ден ще продължи по-дълго. Той е най-важният, нали?

....

10 коментара:

  1. Не изпитваш ли носталгия, по времето, когато нямаше телефони, компютри и толкова автомобилен трафик, когато хората бяха точни и не се налагаше да оправдават пропуснатата среща с 5 минутно SMS предизвестие?

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност не. Или по-скоро много слаба. Тогава също се гонеше времето, но по друг начин. Днес компютрите и флашките заменят пишещите машини и папките. Доста от процесите са автоматизирани.Облекчават работата и от нас зависи как ще използваме освободеното време.Странно е, но го прахосваме с лека ръка.

    ОтговорИзтриване
  3. И аз имам подобен проблем. Често като се обърна назад, не мога да си спомня, как толкова бързо се изниза времето.

    Има дни, в които се опитвам да го наситя с дейности, защото съм чувала, че така времето се забавя и спестява. Има нещо вярно, но това води до пресищане от впечатления и крайният резултат се доближава отново до забравянето.

    Чувствам се като навита на пружинка и действам напълно автоматично.Губят ми се усещанията и не мога да разбера къде отиват...

    ОтговорИзтриване
  4. Умората и напрежението ме тръшват на дивана,неспособна на никаква оценка на деня,остава ми само радостта от мисълта за възглавница.Дори на сутринта ми се губят доста подробности от изминалия ден,наистина като зашеметен.Да не говорим за миналата седмица.Пробвай поне един ден без блогове,интернет и стени.Нека следващата статия да е в снимки или впечатления.

    ОтговорИзтриване
  5. Живота ни изтича като пясък м/у пръститe,но като си помислим,всеки ден е подарък,особенно човек като навърши 40 а при мен и над 45 ,но трябва да се радваме на всеки миг,и някой беше казал,важният момент е настоящият, а за това ,че си мислиш ,че задачите на свършени,не се тревожи,момента е такъв ,следващият ще бъде по добър и хубав.Живота е прекрасен Krizt!

    ОтговорИзтриване
  6. @Нели странно, но и на мен ми липсва:)
    @Таня Джекова, понякога човек просто трябва да спре за малко и нещата се нареждат.Мисля,че сме когато наблюдаваме днешният ден сме като късогледи. Трябва да мине малко време(дистанция)и всичко си идва на мястото.
    @PetyaL.,блоговете ме разтоварват, но за стените си права.
    @Силвия Тенчева,нека имаме повече подаръци!

    ОтговорИзтриване
  7. Внимавай! В много опасна възраст си. Нищо не е такова, каквото изглежда :)

    ОтговорИзтриване
  8. При мен е така още от малък:))). Не е от възрастта , а от бръмбарите в главата.Или ги имаш, или не:)))

    ОтговорИзтриване
  9. Ха, че кой уважаващ себе си човек ги няма?!
    Та нали иначе главите ни щяха да са празни :)))

    ОтговорИзтриване