Размисли на опашката

Поглеждам си нервно часовника, а след това се повдигам на пръсти и се опитвам да видя началото. Далече е и се отказвам. Обръщам поглед назад, но факта, че след мен има други не ме успокоява.
Опашките са важен социален елемент. Замислям се, колко ли време от съзнателният си живот съм прекарал строен в редицата от хора. Не мога да пресметна, но най-точният отговор е много.
Редицата от хора пред мен се люшва, чува се ръмжене примесено с кудкудякане и шумът ме изкарва от унеса.
Опашките не са място за философски размишления и веднага забелязвам, че съм наказан за това. Пред мен се е намърдала някаква едра лелка, която е вторачила поглед право напред и се прави на невинна.
Махвам с ръка, защото от опит знам, че спорът в тези случаи е безнадежден и поглеждам напред за да установя причината за вълнението. Някакъв човечец , облечен с вълнено елече въпреки жегата се е намърдал най-отпред. Извадил е и продължава да вади от чанти и джобове омачкани хартийки и ги е струпал на гишето.
Поглежда назад, примигва с очи и сваляйки каскета със спокоен глас обяснява:
-Аз само да питам за нещо. Не се пререждам, ама вчера ме върнаха, а пък рейса тръгва след десет минути.-След това безразличен към протестите продължава да вади хартийки от джобовете си.
Редицата от хора отново започва да се люшка заканително, но после уморено застива.
Отново се замислям над явлението. Преди години, като последен наивник мислех, че с настъпването на пазарни отношения опашките ще изчезнат. Мислех, че причината за тях е, че някой не е заинтересован да си свърши работата.
Да, ама не! Висенето на опашки си продължава с пълна сила. Дефицитни стоки и услуги?
И това не е. Спомням си един период през една студена зима, когато се редяхме на опашки за хляб. Уж нямало жито, пък накрая се оказа, че имало достатъчно и за износ.
В града имаше две частни фурни, които отваряха в 6.30 часа. Първите в редиците пред вратите им застъпваха на дежурство два часа по-рано. Аз застъпвах първа смяна, а брат ми идваше да ме смени към 6.20. Притиснати един до друг в студа, с хората се опознахме добре и даже си имах любимка. Така и не разбрах коя е. От плътната топка дрехи се показваха само очите, а както и да променях времето на идване, най-доброто ми постижение беше дистанция от пет човека.
Пак се отклоних от темата, а и докато въздишах по младостта още двама ме бяха прередили. На всичко отгоре, някой от опашката е забелязал, че докато ние се редим чинно, през задната врата си влизат хора без да се редят. Опашката отново избухва за минута две, а после уморено застива в безразличие.
Поглеждам часовникът си и с периферното зрение виждам, как през страничната врата се намъква още един „свой” човек.

И ме осенява „прозрение”. Всъщност опашките не са заради това, че някой не си е свършил работата. Опашките се образуват, точно защото някой много добре си знае работата. Знае си я и още как! Защото ако някоя услуга или стока е лесно достъпна, цената и пада. Става най-обикновено нещо. Няма странични врати, няма „услуги”, няма ”смазване”, няма „аз на тебе, ти на мене”. Няма...
Пък ние будалите ще си се редим, ще ръмжим и ще кудкудякаме, а после пак наредени чинно като овчици, ще пристъпваме към поредното място за стригане.
Винаги съм го знаел, но сега си го казах и на глас. Хората от опашката ме погледнаха странно и пак овесиха носове в очакване на редът си.
И аз след като за пореден път си погледнах часовника, пристъпих крачка напред и с облекчение установих, че е дошъл моят ред.
Свърши се! Успях! Чувствам се все едно съм завършил пръв в маратонско бягане. Чувствам се отлично поне за сега. Ще запазя това чувство, до...
Докато попадна на друго място, където някой си знае работата. До следващата опашка...
Беее...
Ббеее-ееее...

....

9 коментара:

  1. :) Едно от нещата, които могат да ме изкарат от нерви на "опашка" е, когато някой/някоя се мушне пред/под мен и, както казваш, гледа невинно. Почти винаги реагирам и, когато ми отговорят: "Не Ви видях господине!", побеснявам. Аз съм едричък човек и е абсурд да не ме видят, но... както и да е.
    Също споделях твоят наивизъм в зората на демокрацията. Мислех, че няма да има опашки, че ще ни посрещат усмихнати в магазините, че ще... така си остана за в бъдеще... Ще го доживеем ли това бъдеще?!

    ОтговорИзтриване
  2. Като се наредиш на дълга опашка, предварително се подготвяш психически да изчакаш още 5-6 души, които закъсняват за автобуса или за работа, са бременни, или имат тежко заболяване и не могат да стоят прави :))..

    ОтговорИзтриване
  3. Беее, бееее-бееее, ХАХАХАХАХАХА... :)

    На мен рядко ми се случва да "вися" по опашки - освен на изпити, но обикновено в офиса на Мтел, когато отида да заплащам месечната сметка за телефоните :)
    И се е случвало да ме пререждат разни такива обемисти лели, на които часовничето с каишка от времето на соц-а се е врязало в месестите им ръце. Като почнат да си ровят по чантите, и пререждат, правейки се, че не ме виждат, ми идва да... да... абе, не знам какво ми идва, ама ми идва :))))

    Струва ми се, до голяма степен опашките се дължат на неориентирани хора - тръгнали уж "само да питат нещо", след като същото нещо обикновено е написано и разлепено по стените на видни места. Никога не носят каквото трябва (ако се касае за документи), и излишно бавят "опашката". Всеки служител би се изнервил, докато ги обслужи, да не говорим за чакащите.
    Затова, когато и където е възможно - по електронен път! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Навсякъде опашки!За сметките опашки!При доктора опашки.Да вземеш направление за специалист от регистратурата опашка.А не само да питат нещо ами и неграмотни служители !/знам от опит/

    ОтговорИзтриване
  5. Аз рядко се редя на опашки. Освен ако не е наложително. Обаче мразя да ме пререждат. В такива ситуации винаги реагирам.

    ОтговорИзтриване
  6. Съществува "ePAY",разплащане,то спестява всичките тези нерви,но ми се e случвало не веднъж да вдигам скнадали когато ме прередят,пада ми пердето и си казвам всичко в прав тескт,не ми пука воъбще в такива ситуации:)))

    ОтговорИзтриване
  7. @slavuncho, дано го доживеем, но не вярвам:)
    @Aquawoman, само 5-6 души е добре. Дразнят ме тези, които минават през страничният вход. Те са повече.
    @Хриси, донякъде си права,че и ние допринасяме за опашките,но си държа на мнението,че голяма част от тях се поддържат нарочно.
    @byrkanica66 ,списъкът е дълъг и спасение няма.
    @kery , и аз не обичам, но повече мразя дя се карам. Чувствам се по-изтощен.
    @Силвия Тенчева , за сметките е така, но има опашки, които не можеш да избегнеш.Губи се времето на хиляди хора.

    ОтговорИзтриване
  8. Хееееееееей ... а понякога да се редиш на опашка не е чак толкова лошо. Един вид създаваш нови социални контакти :))) А ако не те кефи този "остарял" метод ... ами ... пазарувай си on-line ;)))
    И впрочем ... ела си вземи наградката от моето блогче :)))
    П.П. няма опашка ... ха ха ха ;)))

    ОтговорИзтриване
  9. Е, аз наистина откакто се научих да пазарувам онлайн и да си плащам всички сметки онлайн, се родих отново. Последният път, когато се редих на опашка, беше в полицията за нова лична карта и беше много цивилизовано - никой не се опитваше да хитрее на дребно.

    Сега например разучавам услугите за универсален електронен подпис и общуване с НАП и НОИ през интернет, за да си спестя и мъкненето до там, и висенето по опашки, и отношението на недоволни от живота чиновници.

    Но иначе и аз зяя, като ме прередят и гледам лошо, та малко се опитват да го направят.

    ОтговорИзтриване