Точната рецепта

-Всичко на този свят се прави по рецепта, мой човек. Всичко! Само, че не каква да е рецепта, а точната! Някои си мислят, че нещата стават от само себе си, ама много грешат. Виж например тази торта на витрината отсреща. Правена е по рецепта и ако са я спазили, вкусът и трябва да е прекрасен. Това е номерът- да знаеш, точната рецепта за всяко нещо и да я спазваш. Защото, ако пропуснеш нещо все едно работиш напразно. Ако добавиш нещо, пак ще сгрешиш. Движи се по рецептата и няма да сбъркаш, защото рецептата е всичко.
Има само една подробност. Първо трябва да научиш точната рецепта, а това е най-трудното. Трябва да я търсиш и ако се наложи дори да си я откраднеш. Защото точните рецепти не ги раздават под път и над път.
Тази бира пред мен е живо доказателство. Колко пивовари правят бира, а като тази никой не може да я направи. Защото не знаят точната рецепта. То за бирата и аз не я знам, ама не ми и трябва. Виж за важните неща, все по рецепта карам.
Като бяхме млади всички търсеха жени по любов, а аз моята я избрах по рецепта. Трудно намерих рецептата, ама си струваше! Виж ги останалите- кой се разведе, кой рога носи, кой се пропи от мъка, а аз живот си живея. Да , ама карах по рецепта.
С работата същото. Съучениците се юрнаха да учат, кой каквото му харесвало. Изучиха се, почнаха работа и какво. Всеки ден някакви проблеми. Аз пък първо си намерих рецепта за работата и сега по цял ден си клатя краката, а паричките текат. Всеки го може, ама първо трябва да открие рецептата. Пък тя не е в професията. И там има, ама не са важни. Важното е да откриеш рецептата, как да влезеш под кожата на шефа. Тук си има тънкости и това не е за всеки. Пък и напоследък шефовете взеха да ги сменяват честичко. Тъкмо уцеля рецептата и пак на ново, ама си струва. От мен да го знаеш, мой човек - с точната рецепта, няма невъзможни неща!
Рецептата, мой човек е най-важното нещо. Ако не я знаеш, или пък не я спазиш нещата стават лоши.
Ето и един пример от мен: Отивам онзи ден при личната си лекарка. Още щом отварям вратата и поздравявам, жената ме изгледа лошо. Втренчи се в мен, свали очилата, пък като скочи и се развика не е за разправяне.
-Ти ли си този бе?- почна тихо да нарежда.-Ти ли си този, дето ми звъниш по нощите, да ме питаш, ако някой го боли дясното стъпало, дали проблемът не е в черният дроб? Ти ли си този, който вчера в 2 часа ме събуди, за да се оплачеш, че нокътят на кутрето ти расте по-бавно от другите? Я се изправи тук да те огледам! Хм, аз си мислех, че се правиш на луд, ама съм сбъркала. Положението е сериозно. Нуждаеш се от интензивна терапия с доста инжекции и ледено студени бани. Ама спокойно, аз ще те излекувам. Така ще те излекувам, че ще ме запомниш за дълго. Стой бе! Къде хукна? Бягането няма да те спаси. Нуждаеш се от помощ!
Как да не бягам? Само да я беше видял в този момент. С настръхнала коса, свила очички , а в ръката си размахваше някакъв уред с незнайно предназначение. Пък аз какво съм и виновен. Просто питах за рецептата. Имам си една любима книжка. Всички болести са изброени там- със симптомите, с историите на заболяването с причините. Хубава книжка е. Има от всичко в нея. И трагедия и комедия, само рецептите за лечение ги няма.
Та затова си казах: Кой най-добре ще ми ги каже, ако не личният лекар? Пък тя се чумери. Ама тук грешката е моя. Не си спазих принципа. Всичко по рецепта. Когато си избрах личният лекар, не потърсих рецепта, а махнах с ръка и се записах в първият кабинет. От къде да знам, че е толкова важно. Сбърках, признавам си , но следващият път ще се поправя.
Човекът срещу мен поглежда часовникът си и скача като ужилен.
-Е, това е, че закъснях днес. Оставил съм жената да затваря буркани и пак ще вземе да обърка рецептата. Пък и нещо напоследък все ми се муси. Все нещо не съм бил направил, като хората. Не е права разбира се, нали всичко правя по рецепта, ама си мълча. Защото ако се обадя става по-лошо. Ама жена е и кой знае какво и е в главата. Пък моята по рецепта съм я избирал. Можеше да е и по-зле.
Всичко в този свят се прави по-рецепта, мой човек. Само трябва да уцелиш точната, истинската рецепта!

....

10 коментара:

  1. Вярно или не каквото и да захванеш трябва "сърце и душа " да вложиш.Иначе никаква рецепта не може да те спаси!

    ОтговорИзтриване
  2. Велико! :D:D:D
    Владо, я давай рецептата! ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Хм.. не знам какво да кажа :-D

    Oт опит знам, че трябва да се импровизира, докато се намери точната, но за собствения вкус рецепта ;-)

    ОтговорИзтриване
  4. Без думи останах и аз ... рецептата за живота на всеки е строго индивидуална ... аз живях по рецепта ... но явно съм объркала дозите ... защото сега стоя и гледам отстрани и се чудя на спомените си -- това моя живот ли е било, аз ли съм го живяла ... днес ... не знам дали дишам и живея по рецепта ... но знам, че ми е добре... има тънкости, всичко зависи от готвама - дали ще е майстор и дали има тайна съставка :)

    ОтговорИзтриване
  5. Рецепта ли? Питай ме след два-три дена накъде ще ме отвее вятърът и няма да мога да кажа.

    ОтговорИзтриване
  6. Балтазар, не е вярно, но човекът е реален, колкото и да е смешно:).
    Самият аз рядко ползвам готови рецепти, но с възрастта се хващам,че правя някои неща по навик, което също може да се разглежда като вид рецепта. Иска ми се да не е така.

    ОтговорИзтриване
  7. Хм...
    По-скоро обичам неочакваните изненади, отколкото точните "рецепти"! :)

    ОтговорИзтриване
  8. Както всички знаем, единственото което ни трябва е да прибавяме по щипка любов към всичко с което се захванем. И не на последно място мярка, мярка за всяка рецепта.
    Това тук е правено по правилата:))

    ОтговорИзтриване
  9. Доста скучновато е, когато се спазва точната рецепта. Та била тя и рецепта за деликатесно уникално ястие:)

    ОтговорИзтриване