Мохамед и Планината

Ако Планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще отиде при Планината.
Настрадин беше ядосан. Пръстите му бързо барабанеха по масичката, а празната чаша от кафе подскачаше в такт. От сутринта това беше десетото кафе, а от изгрева беше минал едва един час.
– Не може така! – промърмори Настрадин. – Все аз да ходя. Цял живот все аз. Този път няма да отида. Нека проклетата Планина поне веднъж дойде при мен.
Стана, отиде до прозореца и погледна Планината. Тя си стоеше все там и дори и не мислеше да идва. Преди дни беше пратил пратеник, да каже на Планината, че този път ще трябва да дойде тя. Пратеникът не се завърна и вчера изпрати друг, но и него още го нямаше. Планината не само че не идваше, а и крадеше слугите му.
Такава поведение Настрадин нямаше как да подмине. Този път щеше да упорства докрай. И друг път се беше заричал, но все отстъпваше. Все пак той беше по-млад и по-лек, а и Планината не беше далече. Час път го делеше, и то пеша. Само че, му омръзна все той да ходи при Планината. Не беше честно! Ама никак!
Настрадин погледна отново през прозореца, но омразната Планина си беше все там. Повика друг слуга и му каза:
– Взимаш най-бързия кон, отиваш до Планината и ѝ предаваш, че за последен път я моля да дойде при мен. Винаги съм я уважавал и съм отивал при нея, но сега е неин ред. Ще я нагостя богато и ще остане доволна. Аз не съм случаен човек и мога да си го позволя.
Слугата замина, а Настрадин седна с гръб към Планината и отново забарабани с пръсти по масичката. Чашата за кафе подскочи, търкулна си и падна на земята, разбивайки се на хиляди късове, но Настрадин дори не я забеляза.
Минаха няколко часа, а от слугата нямаше ни вест, ни кост. Настрадин с омраза погледна към Планината, но тя си стоеше на мястото.
Слънцето вече беше залязло и той реши да провери на място, какво става. Излезе тихо и се отправи към Планината.
След час беше в подножието на Планината. Нощта беше безлунна и селото в полите ѝ беше потънало в дълбок сън. Настрадин се опита да мине през него незабелязан, но кучетата го усетиха и събудиха всички. Особено настървено беше едно малко пале, което скъса крачола му и продължи да го следва, дори когато излезе от селцето.
Настрадин спря пред Планината. Тя стоеше на мястото си огромна, тиха и безразлична към всичко. Палето отново захапа крачола му и Настрадин побесня.
– Мразя те! – извика той на Планината. – Мразя те, мразя те, мразя те! Цял живот съм те почитал, а ти една моя молба не искаш да изпълниш. На всичко отгоре и слугите ми отмъкна. Мразя те!
Вдигна тоягата, прогони дребосъчето, което отново беше впило зъби в крачола му, и удари земята пред себе си.
Тогава се случи чудо. Планината се събуди и тръгна към него. Настрадин застина от изненада, но нямаше време да каже нищо, защото един камък го удари и той загуби съзнание.
Спаси го палето. Залая още по-настървено, събуди селцето и доведе помощ. Селяните преместиха камъните и го извадиха, но Настрадин дори не ги забеляза. Вдигнал очи към небето, той крещеше с пълни сили:
– Видяхте ли? Видяхте ли това? Планината дойде при мен. Изпълни желанието ми! При Мохамед не е отишла, но дойде при мен. Аз съм велик!
Селяните се спогледаха и завъртяха ръце в типичен жест:
– Горкия! Сигурно здраво го е халосало по главата, но е късметлия. Това свлачище е погребало хиляди като него.
И до ден днешен Настрадин води всеки свой гост пред една витрина, поставена на видно място в дома му. В нея грижливо са подредени кървави бинтове и стара очукана патерица.
– Това е от деня, когато Планината дойде при мен. Дойде и се поклони в краката ми. Ето тази Планина отсреща. – обяснява Настрадин, сочейки през прозореца. – Ще помня този ден винаги. Не е отишла при Мохамед, а при мен дойде. Дойде защото съм велик човек! Велик!

11 коментара:

  1. Чудно е, че не е намерил последователи. С този ред на мислене е готов за религиозен водач. А може би ще намери, тези, които зяпат витрината!

    ОтговорИзтриване
  2. Всичко зависи от гледната точка :) нали?

    ОтговорИзтриване
  3. Същото, като да дадеш за гащите на Мерилин Монро един милион долара, примерно.
    Фенове, какво да ги правиш...

    ОтговорИзтриване
  4. Ще вярват на един гипс какво промиване на съзнанието!Само във витрината дето нямя камъчета и пръст от планината.Не бяха ли вяравали някъде в един косъм от брадата на Мохамед!Фанатици!

    ОтговорИзтриване
  5. @Павка, за съжаление си има и последователи. Не е свързано с религиозни култове, а с фалшивото усещане за собствена значимост. В петък попаднах на един Настрадин.
    @Еос, затова най-добре е нещата да се погледнат отстрасни.
    @slavuncho , мисля си че на някои не им трябват и фенове за да се държат по този начин.:).
    @byrkanica66

    ОтговорИзтриване
  6. За съжаление има много самовлюбени и малко свлачища.

    ОтговорИзтриване
  7. Блага, свлачищата са достатъчно, но си стоят на място и чакат търпеливо своето време:).

    ОтговорИзтриване
  8. Чакат те, ама ако има и някой да ги подбутне, по-бързо ще стане работата.

    ОтговорИзтриване
  9. :-) Това показва само, че няма ИСТИНА. Има много малки истини. Всеки има своята малка истина. Не всеки обаче разбира, че достойнството е лично качество и не зависи от чуждото мнение. В чуждото мнение личното достойнство само се отразява. Всеки който вярва на огледалото, без да държи сметка за кривината му, може да попадне под свлачището на реалния живот. Лошо е когато води други със себе си или ги праща напред.
    Май се увлякох...:-)

    ОтговорИзтриване