Лъжата

-Чичо, когато някой лъже, как можеш да разбереш?
-Лесно е, малко Принцесо. Когато някой лъже, той се изчервява, отбягва погледа ти и гласът му се променя.
-Да, бе! Още малко ще започнеш да ми обясняваш и как носът му започва да расте! Аз да не съм бебе!
-Хм. Май си права, малко Принцесо. Не е толкова лесно да разбереш. Обикновено разбираш след време. Днес има машини, които разпознават лъжата, но един изпечен лъжец може да заблуди дори и тях. Май няма начин, но истината винаги излиза наяве. След време за съжаление.
-Чичо, нали да се лъже е лошо нещо?
-Разбира се, малка Принцесо! Лъжата е едно от най-лошите неща на света. Дори не трябва да се замисляш върху това.
-Сигурен ли си? Няма ли изключения, както навсякъде и във всичко. Защото, ако аз излъжа всички казват, че е лошо, а когато лъжат мен май не е така.
-Не е така, малка Принцесо! Наистина хората често лъжат, като си намират извинения, но това не променя нещата. Извиненията могат да успокоят съвестта на изричащият нещата, но са просто едни гузни оправдания.
- А след като е лошо, защо все пак хората лъжат?
-Причините са различни, малка Принцесо. Някои лъжат от страх, други за да извлекат полза от това. Трети лъжат за да отложат проблемите във времето, а някои просто по навик.
-Чичо, гледах едно филмче. Едно дете беше много болно и умираше. Всеки ден ставаше по-зле и го знаеше. Пък всички го лъжеха, че това е само временно и то ще оздравее. Усмихваха се и го лъжеха, а нито то, нито те се чувстваха по-добре.
-Тъжно е малка Принцесо. Жестоко е, когато едно дете страда. Сигурно в този случай и аз бих постъпил, като другите. Бих лъгал да последно. Знам, че с лъжата не се премахва болката, но тя дава надежда, а надеждата е по-силна от лекарствата.
-Но, чичо! Не мисля, че е вярно. Всички знаеха какво ще се случи. Всички, дори и детето, но продължаваха и продължаваха. Мисля, че лъжеха себе си. Правеха го не заради детето, а за да се чувстват те по-добре. Защо?
- Не зная, малка Принцесо. Няма отвор за този въпрос. Нямам отговор и на много други въпроси.
- Знам, но имам още един. Знам, че да се лъже е лошо, но все някога се налага. Хората така или иначе го правят. Как да разбера дали е правилно? Как да разбера, кого е по-добре до излъжа и кога не трябва? Как?
-Няма рецепта, малка Принцесо. Най-хубаво е да не го правиш никога, но ако все пак някой път се колебаеш, не питай другите. Попитай себе си. Кажи си честно, без да лъжеш, защо го правиш и ще получиш отговора. Той ще е в теб, а не в другите. Кажи си го и прецени сама дали си струва. Дали след време няма да съжаляваш и да се срамуваш. Няма кой друг да го направи вместо теб. Всеки трябва да си отговори сам.

....

9 коментара:

  1. Лъжата е като тежест във съвеста ,ако някой не я чувства значи няма няма тъкава!Истината винаги боли но тя е тъкава каквато е и не може да се промени!

    ОтговорИзтриване
  2. Няма такова нещо като "благородна лъжа" :) Това е маскировката й за онези, които искат да я оправдаят.
    Когато на човек му остава малко живот, и всички го знаят, в пъти е по-добре да се изричат запомнящи се, искрени неща, отколкото ненужни лъжи - не са носители на надежда, а на кофти самозаблуди, че така облекчаваш нечии последни часове. Аз не бих се успокоявала, че това е благородно, защото не е. Никакво благородство няма в лъжата, нито в завистта.
    И вероятно ако бях на мястото на умиращия, не бих искала да ме лъжат как всичко ще се оправи...
    Но и аз съм изричала лъжи като дете, по-скоро като начин да изпрося нещо - внимание, нечие приятелство... когато пораснеш, нещата са други. Но това не променя факта, че лъжата си остава гадория, чиято употреба сме склонни да оправдаме с красиви думи...

    ОтговорИзтриване
  3. Цялата ни цивилизация е изградена върху лъжа. Другото са красиви думи. Познавам доста хора, но нито един, който никога не е лъгал. Включително и аз :)
    Съгласен съм, че гарнитурите като "благородна", "необходима" и т.н. лъжи, са само оправдания. Единственото, което в някаква степен приемам е, че може да не се каже цялата истина, но и това е... оправдание :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Аз също смятам, че няма "благородна" или "необходима" лъжа - лъжата си е лъжа и всяко прикачане на определения към съществителното, често са опит за прикриване на истинската същност.
    Това е и като "черната" и "бяла" магия - за един "бялата", е "черна". Все си е магия.
    Любовта не може да бъде "неистинска" или "невярна" - тогава не е любов.
    Но при всички случаи особено в случая с лъжата, е трудно да се обясни на дете. Децата имат вътрешно притегляне и са невидимо свързани с доброто и истината, независимо от палавостта си. Като гледам пространството около нас, запълнено с цветни лъжи - за парите, за любовта, за раждането на децата, за празниците, за истината...- сред всичко това как да им обясниш какво и защо е лъжата?
    Въпроса е риторичен.

    ОтговорИзтриване
  5. Абе... все си мисля, че причината за голяма част от самозаблудите на човечеството са в погрешните дефиниции :)
    Всеки порок, за да продължи да бъде практикуван, естествено ще бъде оправдан. И ще мине или за традиция, или за модерност :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Хриси, не винаги човек може да изрече истини от които някого ще го заболи... Или поне някои от нас не можем :-(

    ОтговорИзтриване
  7. Знам,че хората не сме съвършени. Знам,че не винаги можем да избегнем лъжата. Понякога го правим и неволно. Просто исках да кажа, че най-строгият съдник трябва да сме самите ние.

    ОтговорИзтриване
  8. Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов.
    Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.

    ОтговорИзтриване
  9. И риболов, Силви, и риболов :-)
    Владимир Иванов (krizt) каза: "...Просто исках да кажа, че най-строгият съдник трябва да сме самите ние..."
    Krizt, и най-големият лъжец, и най-големият негодник (според моите разбирания) може да се съгласи с тази теза без никакви притеснения или опасения от наказание (материално или духовно).
    Твоята идея предполага висок морал предварително.

    ОтговорИзтриване