За качеството

Изберете българското! Подкрепете родната икономика!
Лозунги, лозунги, лозунги....
Дали обаче българските фирми в по-голямата си част, заслужават доверие? В последните години вече подобни гласове не са толкова натрапчиви, но имаше време, когато бяха ежедневие. Последният път, когато го чух беше от туроператорите, които призоваваха да се почива в България, не заради друго, а защото щели да фалират.
Потребителите обаче се делят основно на две групи. Едната (по-голямата) притисната от безпаричие се придържа по принуда към лозунга: Изберете евтиното!. Другата бавно, но неотклонно спазва единственият правилен лозунг: Изберете хубавото!
Защото пиша днес за тези неща? Повод е покупката на мой познат и приключенията му с нея. Човекът си купува бойлер. Български бойлер. Предполагам, че не това, че е български го е накарало да избере него. Най-вероятно, малка разлика в цената е била решаваща при избора, а също и гаранционна карта, сертификат на който пише, че фирмата е сертифицирана по ISO 9001 и примамлив външен вид. Изненадите започват още с монтирането. Бойлерът тече и естествено е направена рекламация. Оказва се, че при стягане на фланеца, някой толкова се е престарал, че е повредил резбата и дефекта е фатален. Следват разправии, а от фирмата отказват за заменят бойлера, твърдейки, че това не е може да се е случило при тях.
В случаят няма значение продуктът, а отношението и заблудата относно гаранциите за качество. Пред последните десетина години, повечето средни и големи фирми се сертифицираха по различни международни стандарти. За голяма част от тях и държавата, а и ЕС отпуснаха пари с цел повишаване конкурентната способност на българските фирми. Парите бяха усвоени, а резултатът е нулев. Най-известен и най-разпространен е стандартът IS0 9001, който вече много български фирми притежават, закачили са го на видно място и са сложили знакът му навсякъде върху изделията си. Често чувам, че той гарантира качеството.
Пълна заблуда и неразбиране!
Стандартът гарантира при спазване от страна на фирмата, проследимост и повтаряемост в производственият процес. Той е създаден да облекчи и подобри процесите в самите фирми, а качеството да се постигне въз основа на по-добрата организация.
В България обаче още при внедряването на системата, се допускат сериозни грешки. Повечето от фирмите прибягват до услугите на платени консултанти работещи на парче. Други пък просто копират нужната документация от друга фирма. В резултат се получава тромава процедура, която вместо да облекчава, затруднява работата и всички гледат да я заобиколят. Резултатът е с обратен знак. Фирмите хвърлят средства и усилия на вятъра, а страдат и потребителите.
Сертифициращите и проверяващи фирми също претупват нещата. За тях е важно да си прибират редовно парите. Преди години един одитор директно си каза, че няма интерес да отнема сертификата, защото: „Времената са тежки, а пък Вие си плащате редовно вноските.”
Има ли изход? Всъщност има и той е държавата да си поеме функциите. На първо място в защита на потребителите и контрол над производителите и доставчиците на услуги. Като потребители, малко ни касае, дали фирмата е българска или чужда. Важното е стоката или услугата да са с гарантирано качество, защото тогава водейки се от принципа: „Избери хубавото!”, ще се доверява и на българските фирми. Дотогава само ще се лъжем, че имаме наистина работеща пазарна икономика.
Искаше ми се да засегна и начините за подобряване на качеството в българските фирми, но ще стане прекалено дълго. Очевидно, че пазарните механизми не действат, или ако действат това става много бавно. Принципите за осигуряване на качеството са известни отдавна. Не са се и променили много, от хиляди години.
Но за тях утре.

.

11 коментара:

  1. „Работеща пазарна икономика“ е словосъчетание с неясно съдържание. Виждаме как най-„пазарно ориентираните" правителства мощно се намесват в икономиката и инжектират огромни средства. Термина „протекционизъм“ бе забранен. Ставаме свидетели на провала на „пазарната икономика“, но нашите икономисти, като преди години, набрали инерция, продължават да я славословят като панацея.
    Качеството на стоките се гарантира от някакъв национален или интернационален стандарт и контрола по неговото прилагане. БДС бе премахнат от пазарно-ориентираните „корифеи“ подочули или попрочеали нещо от икономическите идеи, които господстваха през последните години в „западните“ държави...
    Прав си, че темата е обемна и дискусионна, тъй че...

    ОтговорИзтриване
  2. Вс някой не си геда работата.И като се прекъсне веригата.....

    ОтговорИзтриване
  3. "Потребителите обаче се делят основно на две групи. Едната (по-голямата) притисната от безпаричие се придържа по принуда към лозунга: Изберете евтиното!. Другата бавно, но неотклонно спазва единственият правилен лозунг: Изберете хубавото!"
    Съжалявам, но не мога да се съглася. По мои наблюдения има още едно група - и тя май е най-голямата, придържаща се към лозунга: "Изберете това, което се рекламира." Може да не го правят съзнателно, но така или иначе, тези хора пазаруват. И от тях пари правят фирми, чиято продукция не е нито евтина, нито хубава. Не само български, естествено.

    ОтговорИзтриване
  4. При мен ако финансите ми са в ред върви.Избберете качественото защото после може да ви струва по скъпо.

    ОтговорИзтриване
  5. Аз съм съгласна с Влади,че сертификата и щемпъла ISO 9001 не ни гарантира високо качество.Първо защото тази система е гаранция само за организиране на качествената и ефективна производствена дейност и второ-по-важен е един друг щемпъл-СЕ,т.е. продукт работещ под напрежение и свръхналягане/разбирай потенциална бомба у дома в банята/,но съобразен и одобрен съгласно евронормите и стандартите.Като се започне от материалите ,от които е сътворено това изделие и се стигне до проекта,заваръчните ,изпитателни и монтажни дейности.Всичко трябва да е сертифицирано и одобрено от съответните компетентни лица.Естествено ,че такова изделие с втория щемпъл/СЕ/ ще е и по-скъпо,но поне ни гарантира КАЧЕСТВО,ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ГАРАНЦИИ.Инак евтиното ни излиза винаги двойно по-скъпо и опасно за живота.

    ОтговорИзтриване
  6. @slavunchо, всъщност повечето стандарти от БДС бяха допълнени и съгласувани със европейските норми. Разликата е, че в Европейските норми, се набляга на методите за изпитване, които са задължителни.Не национален стандарт за клечки за зъби, а стандарт за изпитване на серия изделия с подобно предназначение. Темата наистина е широка, но не това имах предвид, когато казах,че ще я продължа утре. Нещата са елементарни:).
    @stiv , изтрих коментара ти, не защото не съм съгласен,че има добри български фирми, а защото тук не е място за реклама.
    @Алиса , за съжаление си напълно права. Пропуснал съм тази огромна група.
    @Руми, финансите за съжаление са голям проблем.
    @Savlena, знакът СЕ, наистина би следвало да гарантира, че всичко е наред. Пробемът е, че поставянето му върху конкретно изделие изисква месеци за узаконяване и изпитания. Знам български фирми,които го поставят върху всичките си изделия, а нямат право на това. Контролът куца с двата крака.

    ОтговорИзтриване
  7. Влади,ако въпросните български фирми произвеждат дъвки или балончета,неща все неотговорни и безопасни за човешкото здраве,ОК!Да си го слагат на воля.Но когато продукцията е отговорна,моля,моля-процедурата по узаконяване и сертифициране е бърза и същевременно безкомпромисна.Ех,друг е въпроса ,че все още важи правилото-"ако не можеш да купиш един подпис/печат/ с много пари,то си го купуваш с още повече пари."Дано все пак изискванията на Евросъюза относно контрола и качеството навлязат повсеместно и най-важното се спазват.За мое,за твое,за наше добро,за безопасността и здравето на нас и децата ни!

    ОтговорИзтриване
  8. Ами тези които си поставят тези символи нарушават доста закони мой, трябва да ги съдерат от санкции. А и е много нелоялна конкуренция. Други фирми плащат маса пари на сертифициращите служби в чужбина най-вече. Хранят одитори, да не говорим, че преди това трябва да са си устроили така производството, че наистина да отговаря на изискванията. Но мисля, че много от стандартите наистина дават повече сигурност. Веднъж четох одиторски доклад за една местна месопроизводителна фирма преди да получи сертификат и имаше хфрапиращи нарушения. После построиха нов цех по стандартите и си подобриха продукцията. Поне това, дето се вижда де.

    ОтговорИзтриване
  9. Златина, за чуждите одиторски фирми съм съгласен.Там контролът е железен и не се правят компромиси.Само,че някак ме е срам да трябва да викаме чужденци, за да си подредим двора.

    ОтговорИзтриване
  10. Проблемът тук е от страна на сертифициращите компании. Те са десетки, ако не и стотици. Преди време ги гледах някъде и са много наистина, но...

    Помните ли скандала с Фронтиер. Въпросната фирма беше лишена от ISO-то си скоропостижно, но ми е чудно защо сертифициращата я фирма не е споходена от същата съдба и кой изобщо ги контролира.

    ОтговорИзтриване
  11. На мен също не ми е много ясно, но сертифициращите фирми правят проверка един ели два пъти годишно, по за един ден.Датите се знаят предварително поне от месец, а в денят преди проверката се праща и план график,какво ще се проверява. Системата е такава,че най-много да го отнесе единствено проверяващият, защото отговорността е основно негова. Той пък може да се оправдае,че нарушенията са след неговото посещение.

    ОтговорИзтриване