Страната на „глухите”

Един мъдрец решил да се оттегли в планината и да прекара животът си в търсене на висшата Мъдрост.
Речено- сторено. Намерил си една красива планинска долина и избрал една пещера до голям планински водопад за свое жилище.
Години наред спазвал, строг пост и всеки ден съзерцавал водопада и мислил за нещата от живота.
В един ден усетил, че някаква Висша сила го докоснала го дарила с висшата Мъдрост. Само, че му поставила едно условие: Да я сподели с другите хора. Не с всички, а само с тези, които я искат и отворят сетивата си, за да я приемат.
На другия ден мъдрецът тръгнал на път и в краят на деня се озовал в едно селце. Селяните се били събрали на площада и мъдрецът решил да използва това. Било вече почти тъмно, но той скочил на един камък и призовал за внимание. Когато се събрали започнал:
-Скъпи хора. Нося в себе си висшата мъдрост, дарена ми за да я споделя. Трябва, обаче да знам дали я искате. Освен благо, тя е и товар и я поемате с ангажимента да я споделите и вие с други.
Чакам вашия отговор.
Не последвал, обаче никакъв отговор. Почакал мъдрецът и повторил въпросът си по-силно. И пак още по-силно, но отговор не чул. Ядосал се и викнал:
-Глупаци такива! Глухи ли сте или се правите на такива? Имате шанс да получите нещо ценно без усилие, а аз загубих години за да го получа. Вместо да се радвате, обаче вие се страхувате и гушите. Само едни посредствени умове могат да се държат така!
Селяните пак нищо не казали, но го смъкнали от камъкът, набили го хубаво и го изхвърлили от селото.
Огорчен и разплакан, мъдрецът тръгнал без посока през полето. Стигнал до едно дърво, приседнал под него и уморен заспал.
На сутринта се събудил рано. Погледнал на горе и видял една птица да пее. Разбрал по трептенето на гушката и движенията на човката и, но не чул нищо.
Тогава в един миг разбрал, че глухият е той. От многото години, които прекарал заслушан в звукът на водопада бил загубил слухът си.
Не се отчаял, а тръгнал към столицата на царството. Уредил си прием при Царят. Преди да отиде грижливо записал всичко на един свитък.
Влязъл при царят и му го подал с поклон. Царят разгърнал свитъкът, погледнал вътре, а след това скочил на крака почервенял от гняв. Извикал стражата и им наредил да напердашат мъдреца и да го изгонят извън градските стени.
След час мъдрецът седял насред полето и се чудел къде е сбъркал този път. Нямало кой да му каже, а и никога не би се сетил сам, че царят не можел да чете.

Често в живота се случват подобни неща. Говорим или пишем, а не ни разбират. Търсим причината, а не я намираме. Може би говорим на различни езици?
Не мисля. Не съм пътувал много, но при всяко излизане в чужда страна съм успявал да се разбера с хората, дори без да зная езика.
Просто е. Елементарно дори.
Когато ти наистина искаш да кажеш нещо, а не говориш на себе си на глас, няма начин някой да не те чуе. Когато човекът срещу теб наистина иска да те разбере, езикът е без значение.
Въпрос на желание.

.

12 коментара:

  1. В последно време май доста хора говорим различно.Затворени нанякъде не искаме да се разберем.Въпрос на желание!Дано намерим по скоро "без думи" общ език.Надежда!

    ОтговорИзтриване
  2. Влади, има хора, които не че са глухи или неграмотни, или безразлични. Те са "непораснали възрастни". Така са устроени, че чуват само себе си. И нямат желание да научат универсалния език на разбирателството.
    Искрено се надявам, случаят да не е такъв.

    ОтговорИзтриване
  3. "Въпрос на желание." - това изречение обяснява всичко! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Така е, няма глухи и слепи за мъдростта, има правещи се на глухи и слепи. Защото мъдростта е бреме...

    ОтговорИзтриване
  5. Според мен... никой не е глух или сляп за мъдростта. Но много е важно тя в какъв вид се поднася, за да бъде възприета :)
    Хората стигат сами до своята истина, не когато им се поднася сурогатна мъдрост (в сдъвкан вид), а когато сами се сблъскат с нейния източник.
    Напоследък отвсякъде извират мъдрости, преповтарят се, банализират се - до степен на оригиналничене. Това прилича на оня лаф - учен е онзи, който е изчел всичко за света, и само е запомнил прочетеното.
    Бреме? Не мисля - мъдростта предпазва :)

    ОтговорИзтриване
  6. Аз пък се чудя ... от чисто човешка гледна точка ... Разказвачите на Приказки са наистина ценни и трябва да си ги пазим и обгрижваме, за да четем още по-хубави приказки,...но дали не бих предпочела да срещам в блогосферата, вместо Прекрасен Разказвач на Приказки, един По-Щастлив Мъж...
    Още не съм се специализирала да раздавам такива подаръци, но когато стана Истинска Фея ...:)
    Помисли си дотогава, Крист!

    ОтговорИзтриване
  7. До мъдростта се достига чрез опита, иначе не може да се проумее :)

    ОтговорИзтриване
  8. Много малко хора могат да проумеят мъдростта,тя е тази която ни кара да се вслушаме в човека до нас,в съвета на родителите ни,дори в рекацията на едно малко дете,просто трябва да я усетим...

    ОтговорИзтриване
  9. @Руми, по скоро сме забравили да слушаме другия. Чуваме само собственият си глас.
    @Блага и аз.
    @Павка, много станаха правещите се но глухи:(
    @Хриси, за поднасянето на информацията си права.За лафа- Струва ми се,че трябва да завършва- и е забравил прочетеното:).
    @Глокси, щастието е нещо относително. За всеки е различно. Понякога не се вижда, но това не значи,че не съществува.
    @Aquawoman, да така е. Все пак си мисля,че за повечето неща опитът е само допълнение.
    @Силвия, ами ако я усетим и и обърнем гръб?

    ОтговорИзтриване
  10. От години не се чуваме ,а чуваме само вътрешното си желание и егото си .За това не можем да разберем защо почти нищо не се променя,а сякаш стоим на едно място.Май дълго ще си стоим.

    ОтговорИзтриване
  11. Важно е да имаш какво да кажеш, но е важно и да го направиш в подходящия момент и по подходящия начин. Иначе е по-добре да си мълчиш.

    Една страхотна статия за мълчанието - http://www.tialoto.bg/muje/2006/03/09/zashto-malchanieto-e-zlato.2662

    ОтговорИзтриване
  12. ами... мъдростта му се е разкрила, защото е имал желанието и търпението да я постигне, а не си е дал труда да открие "...тези, които я искат и отворят сетивата си, за да я приемат."

    ОтговорИзтриване