Аз пък ще те набия...

Наскоро си спомних една случка от времето, когото бях дете.
Бяхме на ученическа бригада в едно селце. През деня работехме, а вечерите запълвахме с игри. Футболът беше на първо място, но точно тогава се бяхме запалили и по шаха. Него можехме да играем и когато навън вече беше тъмно. Винаги имаше желаещи и двете дъски бяха заети постоянно. Повечето бяхме самоуки, но играта ни привличаше неудържимо.
Един ден отнякъде се появи едно хлапе от селото. Дребно и невзрачно, застана до дъската и загледа мълчаливо. По някое време се престраши и помоли и то да изиграе една партия.
Засмяхме се на дребосъка и му разрешихме, като избрахме нарочно за противник един от съучениците, който губеше често и все мърмореше. Нека и той вземе някоя победа, за да престане с мрънкането.
Подредиха фигурите, седнаха един срещу друг и играта започна. След 5 минути и завърши. Хлапето беше победило. Съученикът ни почервеня, измърмори нещо за късмета на начинаещите и бързо подреди дъската отново.
Минаха нови 5 минути.
-Шах и мат! - усмихна се хлапето. –Играта свърши. Победих!
Хлапето сияеше от щастие, само че не беше преценило противника си. Той бутна останалите фигури на дъската, изправи се в цял ръст и важно изрече:
-Грешиш, Малчо ! Аз победих!
-Ама, нали ти... Нали аз... Нали по всички правила...
-Какви правила, бе малкия. Щом казвам, че аз победих значи е така! Бил си ме бил на шах, аз пък ще те набия. Ха сега помисли кой е победителя. Това да не ти е шах? Това е животът!
Тогава се смяхме. Не знаехме много за живота, не знаехме много дори за играта шах, но повтаряхме думите чути от възрастните с насмешка. Светът пред нас беше подреден и пълен с възможности.
След години пораснахме. Видяхме, че светът на възрастните зад маската на игра по правилата, не е толкова приятно място. Видяхме, че за всичко в този живот трябва да се бориш, а често, когато мислиш, че си го постигнал, някой ти заявява:
-Аз пък ще те набия! Това да не ти е шах? Това е животът, Малчо!
За днес исках да напиша приказка за Коледа. Весела приказка с щастлив край и коледно настроение. Исках, но не можах.
Дори да бях я написал, за кого щеше да е тя?
За децата, които ще посрещнат и тази Коледа сами в домовете за изоставени, забравени от всички? За децата, които миналата година не успяха да се лекуват, заради престъпна небрежност при отпускането на средства? За всички деца, за които се сещаме само около празниците, когато с благотворителност прикриваме срамът, че сме ги забравили. За всички деца, които всеки ден чуват:
-Такъв е животът, Малчо! Губиш отново!
За тях има по-важни неща от приказките. Нямат време за тях.
Те ще пораснат. Ще станат възрастни, но няма като нас да се изненадат. Вече знаят, че в живота не всичко става по правилата. Вече знаят, че трябва да се борят за всичко и дори когато победят в поредната битка, борбата не е свършила.
Знаели са го винаги, от първият си миг и животът им е постоянна борба. Дано не се предадат. Дано имат силите да съхранят човешкото в себе си. Дано успеят да подредят този свят по-добре от нас.
Сигурен съм, че ще успеят, просто защото няма да разчитат на нас.

.

11 коментара:

  1. Когато бях малка все исках да уча бойни искусва за да се защитавам.Сега може би е друг начина защото пораснах но има такива .

    ОтговорИзтриване
  2. Владо, не вярвам в коледните смс-и и сълзливи апели излъчвани по телевизията. За това през цялата година помагам на един дом с каквото и както мога.

    ОтговорИзтриване
  3. @Руми66 , аз даже учих, но не уменията са важни, а смелостта.
    @Емо , малко са хората като теб и аз също не съм направил почти нищо. А за sMs- сите, наскоро събрах малко данни с това,кой колко печели, но въпреки че всички знаем това, нещата продължават с пълна сила.

    ОтговорИзтриване
  4. Владо,за жалост феър плея е останал някъде в миналото и в идеалите на Кубертен.В живота са в сила правилата на джунглата-силният вид тъпче и "изяжда" малчовците,ако и да са те победителите.Докато съзнанието и моралът на нацията не се променят,ще има уви такива стъпкани "малчовци"- физически и духовно.А децата-тези ,които ние създаваме и възпитаваме,виждат ежедневно такива неравностойни и нечестни борби и схватки.Едни се свиват,но някои запазват своя хъс ,инат и амбиция,не се пречупват,а напротив-изправят се и продължават-напред и на горе.

    ОтговорИзтриване
  5. @Savlena , нямат друг изход.
    @Nezzo , ще стане. И ти влизаш към това поколение след мен, което още има шанса.

    ОтговорИзтриване
  6. едни печелят на шах, други - в "живота". но като се замисля, все пак истинската победа - тази по правилата - си остава истинска, а другото е опит да измамиш най-вече себе си.

    убедена съм, че в живота истинските победители играят по правилата и печелят истински неща - любов, приятелство, привързаност, вярност...

    в живота има и много несправедливост, и мъка, и тъга, и бедност, и самота... най-тежко е, когато те се падат на малки и невинни създания и е наистина трудно да се намери обяснение.

    не зная дали бих намерила думи, с които да обясня на дете от дом за изоставени деца защо няма мама и татко. но може би точно за тези деца си струва да напишем безброй приказки с щастлив край.

    за да търсим щастието, някой първо трябва да ни каже, че то съществува. и искрено да вярва в това.

    ОтговорИзтриване
  7. Малко ще те изненадам с този коментар, но реших да го споделя. Аз също бях изненадана като го чух. Беше преди няколко години - в интервю по телевизията едно момче от дома за сираци сподели, че децата от домовете изрестват ужасно разглезени, защото получават всичко наготово. Детето каза Хората ни съжаляват и ни носят всичко наготово - и храна, и дрехи, и подаръци по празниците. Не знам какво ще правя като напусна дома - аз не съм подготвен за живота

    ОтговорИзтриване
  8. Дори и да са разглезени основният проблем е, че тези деца получават вещи, а не любов.

    ОтговорИзтриване
  9. @Aria, както винаги точно"истинските победители печелят истински неща - любов, приятелство, привързаност, вярност..."
    @Aquawoman, не се изненадвам, но... В много малко домове е така, а и всички деца получават тези неща наготово и то не само по празниците. Това, от което наистина се нуждаят обаче тези деца- внимание и любов не получават никога.
    @Краси

    ОтговорИзтриване