Пътят на Снежинката

Тя дори не усети мигът, в който се роди. Отвори очи и се намери сред множество свои сестри, носещи се във вихрен танц. Леденият северен вятър се втурна срещу тях, но те не се плашеха от студа. Разпръскваха се със смях, а след това се събираха отново и отново. Накрая вятърът уморен и замаян се понесе бавно на юг и дори не усети, че на гърбът си носеше част от тях.
Под него в нощта се разстилаше побелялата земя, тъмна и спокойна и само тук там проблясваше светлина от прозорец или искри от комин.
Утрото настъпи и слънчевите лъчи обагриха всичко в червено. Вятърът не оцени красотата. Беше ядосан и уморен. Опита се да изфучи злобно, срещу слънцето, но успя само да отмести едно малко облаче. След това, отпусна рамене и се предаде.
Снежинките накацали по раменете му, това и чакаха. Бяха стигнали, където трябва. Хванати за ръце се спуснаха се надолу, а по пътя се завъртяха за последен път в танц. После се пуснаха и една по една поеха към земята, която ги очакваше.

Долу едно момиче, се въртеше на място, вдигнало усмихнатото си лице към небето. Смехът му се чуваше надалеч, а ръцете му, протегнати нагоре се мъчеха да уловят падащите снежинки.
Снежинката кацна на върхът на палчето на малката ръка. Прилепна и засия от слънчевите лъчи.
-Хванах те- усмихна се малкото момиче. - Ти си най-красивата снежинка на света. Сега вече си моята Снежинка и ще останеш с мен завинаги.
- Не си ме хванала ти!- направи се на важна Снежинка- Аз те избрах. Можех да кацна и на друго място, но избрах теб. Само, че не съм твоя. Ако го кажеш още веднъж, ще си отида.
-Добре, де- усмихна се момичето.- Няма да се караме. Важното е, че си тук и си красива. Знаеш ли колко съм щастлива. Една толкова красива снежинка да избере мен. Иска ми се да те сгуша до сърцето си и да те целуна.
-Недей!- уплашено възкликна Снежинката.- Не, че и аз не го желая, но това ще бъде краят ми. Аз съм просто кристалчета лед и всяка топлина би ме убила.
-Значи ще се стопиш?- очите на момичето се напълниха със сълзи- Ще те загуба завинаги, а не искам. Как може нещо толкова красиво да е толкова нетрайно и уязвимо?
-Хей, не плачи!- усмихна се пак Снежинката- Аз няма да загина наистина. Просто кристалчетата в мен ще се стопят, а водните капки ще попият в земята. После, когато слънцето загрее земята, ще се издигна, като облаче пара и някой ден отново ще се върна при теб. Дали като снежинка или като дъждовна капка стекла се по бузата ти, не зная, но няма значение. Това ще бъда пак аз.
- Но как ще те позная?- попита момичето- Ти ще си същата, като всички други капки или снежинки. Казваш, че си само кристали замръзнала вода, но аз не го вярвам. Ти си различна и от всичките снежинки, само ти избра мен. А аз искам да си моята Снежинка, да си завинаги моя. Искам , ако се разделим, когото идваш пак да те позная.
-Ще ме познаеш, никога няма ме сбъркаш. – отговори Снежинката- И не съм само кристална вода. Във всяко кристалче е включена по една прашинка. В мен има прашинка от пустинята и от тропически корал, има прашинка от звезден прах, а има прашинка и от теб. Във всяка снежинка има един малък свят и той е огледало на този, който виждаш.Затова сме толкова красиви. Не се притеснявай, че няма да ме познаеш. Аз ще съм във всяка снежинка или капка дъжд. Аз ще съм и в росата сутрин върху любимите ти цветя. Част от мен ще е винаги около теб и ти ще го усетиш. А сега вече е време...
Снежинката замлъкна и след миг на мястото и остана само една капка вода. Блестеше на слънцето, а по повърхността и играеха слънчевите лъчи, оцветявайки я в цветовете на дъгата.
Беше поела отново по своят път.

.

10 коментара:

  1. Какаво ли няма във една Снежинка? И сега Влади ще каже- Това е само приказка.Да ама прекрасана за което Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. :) Затова няма две еднакви, защото всеки си има своя!

    ОтговорИзтриване
  3. И аз съм срещала такива снежинки, само че се спираха по миглите ми... миналата зима :)

    ОтговорИзтриване
  4. Поздравления! Само това мога да кажа!

    ОтговорИзтриване
  5. Красиво, нежно и много мило, като една снежинка :)Поздравления. Обичам приказки за възрастни :) Усмихнат ден на всички!

    ОтговорИзтриване
  6. @Руми не е приказка. Наистина във всяко кристалче се образува върху прашинка. Затова и са толкова различни.
    @ Глокси, аз си нямам моя. Искам ги всичките:).

    ОтговорИзтриване
  7. :)) Алчността е порок!
    Ако уловиш твоята, ще разбереш, че останалите не ти е нужно ... да ги държиш в ръцете си :)).
    Всеки си има, не се оправдавай :)!

    ОтговорИзтриване
  8. Истинско удоволствие е, да се чете подобно нещо! Поздравления!

    ОтговорИзтриване