Снежанка

Входната врата на малката къща се отвори с трясък и вътре се изсипаха джуджетата, изцапани с кал от глава до пети.
-Снежанке, готова ли е вечерята?- изрева Понеделник.- Гладен съм като вълк.
-Снежанке, а пък аз си скъсах дрешката. Нали ще ми я зашиеш след вечеря?- приплака Петък.
-Всичко е готово.- засмя се Снежанка- Бегом всички в банята, че досега съм чистила. Така е не се научихте да оставяте калните ботуши отвън.
Докато джуджетата сваляха мърсотията от себе си, Снежанка подреди и почисти след тях и дори успя да зашие дрехата на Петък. Накисна мръсните дрехи и чак тогава седна нари тях на масата. Тя отдавна беше подредена за вечеря и джуджетата тропаха нетърпеливо с приборите. За минута настъпи тишина, нарушавана само от шумът на тракащи зъби и мляскане.
-Пак месо!- изръмжа през зъби Понеделник- Снежанке, знаеш че не го обичам. Искам гъби за утре!
-Малко е препечено и безсолно, но е по-добре от вчерашните зеленчуци.- измърмори Вторник.
-Не е лошо, но си се изложила с десерта, Снежанке.- обади се и Петък- Така и не се научи да правиш тортите.
-Така си е!- изръмжа Сряда- Готвенето не ти се удава. Трябва да влагаш повече усилия. Някой ден ще се ожениш за твоят Принц, а той може да не е всеяден като нас. Днешните принцове са гастрономи и ценят вкусната храна.
- Като стана въпрос за принцове, скоро не съм виждал някой да минава наблизо. – започна Събота- Според приказката принцът трябваше да дойде, когато злата царица отрови Снежанка. Само, че царицата по невнимание сама изяде ябълката и приказката се обърка. Добре, че поне Снежанка избра да остане тук, вместо да се върне в замъка. Тук с нас е щастлива.
-Все пак, въпросът с Принца остава.- включи се и Неделя- Трябва да помогнем и ние. Вярно, че не познаваме много принцове, но приказката трябва да завърши с щастлив край.
-Така е!- Четвъртък се почеша по главата и продължи- Лично на мен ми харесва Принцът на Елфите. Вярно, че е дребосък, но си е Принц. Ще са си лика прилика с нашата Снежанка.
-Хм...- замислено поклати глава Понеделник – Този дребосък не ми вдъхва доверие. Все пак Снежанка е хубавица и Принцът трябва да е на ниво. Аз поне залагам на синът на дърваря. Работлив е и хубавец, а и всеки ден наминава насам. Пък и добра професия има- дърва винаги ще трябват.
-Да, бе! – намръщи се Вторник- Не става! Нашата Снежанка е с потекло, пък и зестричка ще и подготвим. Не е за всяка уста!
- Спорете си, Вие.- побутна празната чиния Вторник- Като дойде принца, Снежанка няма нас да ни пита. Мен ако питате, не и трябва никакъв принц. Добре си е тук. Ние сме нейното семейство и хич не и трябва друго.
- Хайде да се лягаме. –Прозя се Неделя- Утре пак ще копаем цял ден. Каквото е писано ще стане.
Снежанка не се обади. Остана сама замислена на масата. След час разтреби , изми чиниите, а след това тихо отвори големият сандък до леглото си. Внимателно извади една кутия от дъното и я отвори.
-Огледалце, огледалце я кажи...
-Ти, Снежанке си най-красивата на света. Винаги е било така и още е!
-Дори не изчака да задам въпроса. Все едно и също си говориш. Не ме интересува, коя е най-красивата. Искам да зная къде е моят Принц и кога ще дойде.
- Съжалявам, но аз съм просто едно огледало. Зная отговорът само на един въпрос. Всъщност хората могат и сами да си отговарят на него, но им е по-приятно, когато някой друг им го казва, дори и да лъже. Едно обикновено огледало би свършило същата работа.
-Право си, но дали не можеш да ми дадеш поне съвет? От години го чакам, а той не идва. Къде се губи?
- И съвети не давам Снежанке. Най-малко пък за принцове. Доста от тях са се оглеждали в мен, но никой не ме е питал къде е неговата Снежанка. Сигурен съм само в едно. Не го търси в огледалото, а в сърцето си.

На другата сутрин джуджетата се успаха. Пръв се събуди Понеделник и виковете му събудиха и другите. Слънцето вече беше високо, а закуската не беше на масата. Дрехите им не бяха изгладени и сгънати грижливо до леглата им. Джуджетата разтревожено се втурнаха да търсят Снежанка, но нея я нямаше.
Накрая намериха на масата в кухнята бележка, затисната с едно старо огледало.
Прочетоха я, а после мълчаливо насядаха около масата.
-Е, какво пък толкова.- обади се накрая Неделя- Трябваше да си тръгне някой ден. Тук я бяхме превърнали в прислужница. Не сме и нужни ние, а Принца. Когато го намери, съм сигурен, че няма да забрави да ни покани на сватбата. Нали приказката завършваше: Яли, пили и се веселили цяла седмица. А после заживели щастливо...

.

13 коментара:

  1. Ах тия джуджета ей сега ще им нмеря образ ама нали е приказка. Пък и Снежанка може и да е погледнала в съцето си не в огледалото щом все пак накрая я няма значи....

    ОтговорИзтриване
  2. Хихихи, добре, че отказах огледалата! Докато ги ползваш, непрекъснато си в риск да те връхлети някоя зловредна идея :).

    ОтговорИзтриване
  3. еех, тези Снежанки бре..:)) прислужница лесно се става. по трудното е да вложиш усърдието си в другите, да им помогнеш така, че те сами да се справят. петък да се научи да шие, понеделник да си сгъва сам дрехите, вторник да мие чиниите..
    съвсем не искам да кажа, че трябва да оперираш всякаква доброта, състрадателност и съпричастност и им разхвърляш собствените "маймунки", не:)) помощта към другите около теб не е в това да им решаваш проблемите, а в това - да им помогнеш те сами да си ги решат. поемайки собствената си отговорност в ръце всеки един от тях може да се превърне в страхотен принц. или чудесна- жаба. принц е - състояние на духа, мисля, не някакъв дрес код за избрани, поздрави:)

    ОтговорИзтриване
  4. @Руми, позна,че приказката май е основно за джуджетата .
    @Кръстю:)
    @Павка, тихо,че сега ще ме нападнат:)))
    @ГЛокси, то огледалото не е виновно.С него и без него...
    @angie ,като опре ножът до кокала всеки се научава. А казаното от теб важи и за принцесите:)

    ОтговорИзтриване
  5. о, разбира се Влад, не целя сегрегация..:))
    за ножа и кокала обаче мога да доуточня. в сми, че не е необходимо да опира, а превантивно да се действа, приятна вечер:)

    ОтговорИзтриване
  6. Владо,нали няма да се обидиш, ако ти дам една идея? - Да помислиш да направиш една "обратна" приказка, за джуджето и седемте снежанки?:))
    (Предполагам, ще речеш- ти що не направиш? - но не е за мен работа, ти си майстор в този жанр:)

    ОтговорИзтриване
  7. Ей направо ми разби илюзиите!:))))И каква стана тя..Снежанка тръгнала да си търси принца...разочарована съм!:))))

    ОтговорИзтриване
  8. @angie, за ножа си права. По ефективна е заплахата:)
    @Кръстю, те повечето ми приказки са на обратно:).Не зная дали ще стигна някога до твоето предложение, защото нещата при мен се пишат сами и трудно пиша по зададена тема. Тази е интересна, но когато прочетох предложението ти ми се мярна горкото джудже. Бе бъде тъжна приказка, ако я напиша някога:)
    @Ondine , те принцовете никога не идват сами. Дори и в някои приказки.Спомни си Малката русалка.

    ОтговорИзтриване
  9. Влади,добро решение е взела Снежанка в твоят вариант,поощрения за нея,жените в днешно време не чакат някой да им намира принца,уважавм жените които знаят какво искат а сами действат и вземат решения,харесва ми твоята приказка,успешна седмица!

    ОтговорИзтриване
  10. Силвия, успешна седмица и на теб!
    Кръстю, вече има един вариант на обърнатата приказка. Виж
    http://sunlit-psy.blogspot.com/2010/01/blog-post_25.html
    Не е както бих го разказал, но си струва да се прочете.

    ОтговорИзтриване
  11. Рано или късно, снежанките се осъзнават и вземат живота в свои ръце :)) Това е положението и на мен ми хареса приказката в този вариант : ))Поздрави и лека седмица :))

    ОтговорИзтриване