Лидери или екипи

В последните седмици прочетох някои статии за ролята на лидерите в днешни дни. Статиите не казваха нищо ново, но се замислих каква е реалната роля на лидерите в днешното общество. Според това, което се опитват да ни внушат днес, че без лидери няма и развитие на човечеството много грешно.
От зората на човечеството, хората са идеализирали свои съвременници приписвайки им качества, които не притежават или преувеличавайки притежаваните от тях. Така са се родили митичните герои от миналото и много от днешните. Ако външен наблюдател, някога прочете написаната човешка история, ще остане с впечатление, че на Земята, през цялата и история, са живели не повече от 100 000 души.
Винаги ми е било странно, как човечеството след като постоянно изтъква, че идеалите са му свобода и равенство, продължава да робува на подобен атавизъм. Още първите хора са установили, че най-добри резултати се постигат, когато някоя дейност се извършва колективно. Човекът е знаел, че е по-силен в групата, но тук разумът и развитият мозък не са помогнали. Работата се извършвала колективно, но лаврите обирали единици. Успехът се приписвал на тях и никой не възразявал.
Причините за това , според мен са от една страна атавистичният навик на стадото да върви след водачът си, а от друга стремежът за индивидуалност на хората. Противоречиво е, но само на пръв поглед. Винаги най –пробивните са успявали да се наложат. В миналото чрез сила или чрез предаване на властта чрез наследство, а днес чрез рекламата и финансите.
Днес не говорим за герои, монарси или водачи, а за лидери, но нещата са същите. Понякога зад гърба на лидера се показва сянката на някой от екипът му, но това е изключение. Екипите наистина се споменават, но като дребна подробност и още една заслуга на лидера, който ги е създал. За обществото е по-лесно да възприеме един образ, забравяйки че дори и нещата, които казват лицата от първите страници не са техни думи, а написани от някой от екипът им.
Днес на практика няма сфера, където се работи индивидуално, но според мен още се изостава в начините на сформиране на екипите. Най-често екипите се сформират, като обслужваща структура за осъществяване на дадена идея. В този смисъл, най-логично е да се търсят първо хора, които ще бъдат полезни, но на практика първата работа при сформиране на екип е точно търсене на лице за него. След това се определят останалите участници, като тухлички във вече проектирано здание. Лидерът има решаващата дума и екипът служи само за изпълнение на спуснатите задачи. Толерира се изпълнителността и верността, а не собственото мислене и инициатива. Резултати има, но дали те са най-добрите възможни?
Преди години на едно от работните ми места, се получи нещо друго. Няколко човека с различни интереси и възможности се наложи да работим заедно. Събирането беше случайно, но се оказа, че се допълваме идеално. Нямаше стремеж към изпъкване, амбиции и налагане на мнение. Двама човека отпаднаха в началото, просто защото не проявиха интерес към работата. За по-малко от година постигнахме синхрон, не само в изпълнението на индивидуалните задачи, а и във взаимозаменяемостта. Идеите се предлагаха от всеки и всички участваха в обсъждането и реализирането им. В процеса на работата се очертаваха печелившите и полезни неща. Успехите бяха общи и винаги го подчертавахме.
Резултатите на закъсняха, но за наша изненада ръководството допринесе за разформиране на екипа. Причините бяха няколко.
Първо решиха, че щом има взаимозаменяемост, екипът може да работи и с по-малко хора. След това решиха, че понеже успехите са общи, отделните хора не се нуждаят от поощрения. Така и не направиха усилие да ги задържат. Когато се усетиха вече беше късно.
Споменавам тази случка, защото е пример за успешна работа, без наличие на водеща фигура. Сформирането на екипа беше на основа на равните права, задължения и интерес към работата. Външната намеса беше минимална и затова се получи. Според мен това е правилният начин, но кога човечеството ще го разбере не зная. Прекалено дълго е наслагвано мнението, че нещата не стават без лидери и промяната ще е трудна.
Според мен възможностите за по-нататъшно развитие на човечеството, не в търсене и налагане на лидери и "супер герои", а в осигуряване на условия и насърчаване на сформирането на екипи на доброволни начала.
Няма да скрия, че една от причините да пиша по темата, беше и картината от конгреса на ГЕРБ преди около месец. Гледайки гората от гласуващи ръце и всяка липса на критичност ми стана и смешно и тъжно. Напомни ми едни други времена, но се сетих, че не само в ГЕБР и не само в България нещата са така. Замислих се, дали за това,което в близкото минало са наричали култ към личността, са виновни идеологиите или хората на върха. Или пък просто на този етап сме още на нивото на стадото, което предпочита да има овчар, който да го пасе и сриже, отколкото да вземе съдбата си в свои ръце.
В световен мащаб Обама е друг пример за прекалените очаквания и митологизиране на Човекът-Лидер. Нарочно не пиша за кой Обама става въпрос. Има ли значение?
Кои са вашите лидери? В живота, в работата или в други сфери и наистина ли не можете без тях?

.

16 коментара:

  1. Ако ти не се прежалиш, аз ще го бодна в свежо.
    Темата е трепач.

    ОтговорИзтриване
  2. Темата е хубава, но Свежото не струва:). Определено няма да ми е приятно.

    ОтговорИзтриване
  3. Темата е трепач както казват по горе и нямам допълнения.

    ОтговорИзтриване
  4. Поздрави!
    Другите думи са излишни.

    ОтговорИзтриване
  5. Владо,мисля, че за обема на писаното си се справил чудесно. Аз също съм мислил доста по въпроса. Взаимозаменяемост - да. Но зависи много от естеството на работа. От опит ти казвам. Работил съм и като обикновен работник и като началник и то не малък.
    Има хора способни, работливи но НЕ инициативни и виждащи в перспектива. Те не могат БЕЗ ръководител.Но ръководител в точния смисъл...

    --------
    Най-важното според мен е да се усетим като ЧАСТ от цялото, а не като самотни състезатели...
    За това "проповядвам",както ти спомена веднъж:))
    За съжаление и обратните проповедници не са малко и са в по-изгодна позиция...за сега :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Подкрепям мнението на Кръстю - има хора, които не са способни да взимат трудни решения. Предпочитат да вършат по-тежка работа, но да са освободени от големи отговорности.
    И аз не обичам думата "лидер", но бих следвала човек, който очевидно знае повече от мен, има по-хубави идеи и по-голям опит.

    ОтговорИзтриване
  7. Харесвам работата в екип.В добър екип. Съчетаването на различни познания, умения, дори характери дава много добри резултати.Именно в екип хората,които са способни, но не толкова напористи,могат да се реализират,дори придобиват известно самочувствие и удовлетворение от работата си.
    А "лидер"нямам.Бих се съобразила с мнението и идеите на човек, който, както казва Aquawoman, знае повече от мен и има по-добри идеи. Но не бих следвала безусловно някой,чийто постъпки, идеи,позиции и дори мисли противоречат на моето вътрешно усещане и принципи.

    ОтговорИзтриване
  8. Кръстю,Aquawoman, да хората са различни и всеки може нещо по-добре от друг. Не говоря обаче за индивидуална работа.В нещата, които се правят наистина екипно, липсата на някой не се усеща. И за второто: Да има хора,които са притеснителни или свити, но не сте ли виждали такива хора да правят неща, за които и те не са вярвали,че могат. Зависи от условията, при което са поставени. Днес точно условията ги няма.

    Aquawoman, не ми харесва думата "следвал". Бих работил с удоволствие с такъв човек, но заради идеите, а не заради човекът.

    tiburon, на една вълна сме.

    ОтговорИзтриване
  9. Налагането на поведенческият модел за „героя“, „победителя“, „лидера“ е необходимо за нашата цивилизация. Как можеш да накараш хората да доносничат един срещу друг, да забиват нож в гърба на колегата, да се борят един с друг, да се състезават за постигането на победа на всяка цена?
    Внушението е: който е най-..., най-..., най... се налага като лидер. Разбира се, в живота не става така. Ако имаш вуйчо-владика или чичо-банкер ставаш лидер, ако нямаш... пролема си е твой.
    Малка раходка из историята на цивилизацията показва, че „ценностите на западната демокрация“ са улица без изход. Мисля, че екипният подход е най-добрия за постигане на поставена цел, особено когато мотивацията не е свързана с традиционните представи. Доста години работя с хора и не съм съгласен, че има такива, които искат или не искат да поемат отговорност, инициатива и т.н. Важното е системата да е достатъчтно гъвкава и да позволява всекиму да намери мястото си в нея.

    ОтговорИзтриване
  10. @Владо и Славунчо - Искам да ви поясня- не става дума за такива хора, които искат или не искат да поемат нещо, а дали могат....
    Ще дам един пример,от следването : Аз го карах задочно, но няма значение - имаше едно момиче, завършило матем .гимназия, ,без проблем се оправяше с изчисления и пр., НО -нямаше пространственно въображение! Отначало дескриптивната геометрия, а след това и проектирането на конструкциите и се оказаха почти непосилни...Завърши някак си,но стана "канцeларски плъх" и толкова..
    Да оставим инженерството , като се замислите има аналогии и на други места ..не виждат постройката(символично) преди да е завършена..за тях ми бе думата:)

    ОтговорИзтриване
  11. Владо,
    Няма как да изтрием от съзнанието и бита си последните 65 000 годна еволюция. Дори ако погледнем в повечето приказки ще установим, че юнака (лидера) винаги присъства под една или друга форма. Това не е български патент, ние следваме еволюционния модел на развитие. Подкрепям казаното от Славунчо с тази разлика, че гъвкавостта на системата зависи от тези, които я управляват. За да има равенство между хората, трябва да тръгнем срещу еволюцията на земята. Стремежа на всеки един организъм да доминира над себеподобните може да видите всяка пролет, когато тревата избуи и започне да расте, стремейки се да засенчи себеподобните стръкове за да получи повече светлина, до момента, в който слънцето не я изгори. Такъв е кръговрата на живота от преди нас, а най-вероятно ще остане същия и след нас така, че трябва да се радваш на всеки един случай, в който срещнеш хора, с които можеш да твориш, без да се налага да се състезаваш за доминация. Ти си по следите на една утопия, в която много малко хора у нас вярват ;)

    ОтговорИзтриване
  12. slavuncho, напълно съм съгласен.
    Кръстю , има нещо друго. това,че един човек е безполезен в един екип или в дадена работа, не значи,че на друго място няма да бъде полезен и нужен.
    Емо , не мисля,че еволюцията играе роля. Основното,което пречи е егоизма, а той е продукт на възпитание и среда, не на инстинкти.

    ОтговорИзтриване
  13. Аз предпочитам индивидуалната работа, с индивидуалната цел и индивидуална отговорност. Смятам, че "криенето и обезличаването" в група е за некадърните нещастници, които не вярват в себе си. Във групата отговорността за задачата е групова, т.е. пада, разпределя се (кой ще го отнесе или напъчи е друг въпрос). В екип не е важно "какво яйце снасяш, а колко куткудякаш". Там са борбата за "да си по-близо до шефа", лицемерие, интриги. Там е стреса. Там са и малкото пари. Аз също съм работила от работник до втория след шефа. Колкото по-индивидуално, толкова по-отговорно, мотивирано, структурирано и печелившо е занятието.

    ОтговорИзтриване
  14. Има много дейности, които изискват екипност, просто за да бъдат извършвани.Няма да давам примери.абсолютизирането на лидерството или екипността, или по-скоро противопоставянето, всъщност е плъзгане в "изкривена" посока.Всеки, повтарям всеки екип има нужда, именно нужда от свой лидер. Лидера на всяка група се "появява" естествено в процеса на дейността, за която е сформирана групата.Като казвам "се появява" имам предвид, че групата(екипа) го излъчва.Колкото до дейностите, които по характера си предполагат индивидуална работа, то там няма какво да дискутираме.
    Добре разбирам автора. Всъщност ключовия момент за дискусия е дали сме склонни да изберем общ интерес и да подчиним усилията си в постигането му или замотани в индивидулистични нагласи ще потъваме , като цивилизация, все повече.

    ОтговорИзтриване
  15. Темата е наистина дълбока, но ще се опитам кратко ;)

    Човек още не е дорасъл да функционира в "хоризонтални" общности. На всяка човешка общност е необходима някаква йерархия, т.е. "вертикална" структура. Може да е сложна и многостепенна или проста и само с 2-3 нива - но без йерархия не можем. А и, според мен, етапът на "хоризонтално" общество е хипотетичен: такова нещо би могло да съшествува едва когато всички човешки индивиди са на еднакво ниво на развитие и споделят еднакви основни ценности. Сещам се за финала на "Одисея 2001" на Артър Кларк: вероятно този етап би се постигнал тогава, когато се превърнем в чиста енергия и станем част от вселенския разум :)

    Дотогава обаче се нуждаем от йерархия. По-точно - от йерархиИ, защото те са най-различни, и всеки от нас е част от много такива. Индивидите, които застават на най-горните нива в йерархиите, са лидерите.

    Причините за нуждата от йерархичност са три:

    Първо, за да функционира ефективно една общност (била тя глобалната икономика, световна религия, отделна нация, етнос, организация, фирма, работен екип, дори семейство), тя трябва да има цели, норми и правила. Йерархията е носител на тези неща. Те не се подразбират от самосебе си, те трябва да бъдат дефинирани и поддържани. И колкото тези неща са по-абстрактни и неясни за членовете на общността, толкова по-голяма е потребността от йерархия и лидер(и).

    Второ, хората не са еднакви. Някои имат естествена склонност да бъдат ярки изразители (а нерядко - и генератори) на целите, нормите и правилата. Именно те са истинските лидери - и биват издигани за такива по естествен път.

    И трето, хората се различават по степента, в която умеят (и желаят) да носят отговорност. Лидери стават онези, които са способни и решени да носят отговорност; при това не само за себе си и близките си, а за цяла общност.
    ______________________________________

    Колкото по-малка е една общност, толкова по-слабо е изразена потребността от лидер. В едно семейство (най-малката човешка общност) спокойно може да няма йерархичност. Но колкото по-голяма е общността, толкова по-дистанцирани един от друг са нейните членове, и толкова по-съществено е да има йерархия и лидер(и).
    ______________________________________

    За съжаление, в съвременния свят естественият път на издигане на лидерите до голяма степен е деформиран и опорочен (въпреки че по принцип все пак работи). Най-дразнещото е, че потребността от лидери днес е до голяма степен от консуматорско естество: хората искат лидери не толкова за да бъдат водени от тях, а за да ги КОНСУМИРАТ. Няма ги простите схеми на древните племена, в който най-мъдрият, най-смелият или най-силният е заставал начело. Днешните лидери са до голяма степен МЕДИЕН ПРОДУКТ - и биват консумирани по същия начин, по който се консумират риалити шоутата и сапунките. Съвременният лидер трябва да съчетае умението да оглавява йерархията на общността с издържливостта да се остави да бъде консумиран, без това да му пречи. Но такива не са много. За сметка на тях пък има други, които са чисто медийни продукти - и които, естествено, са еднодневки.
    ______________________________________

    Всъщност, горенаписаното се отнася само за истинските лидери - тези, които са нужни и полезни. А цялата кинкалерия от образи, които по неведоми пътища са се докопали до някакво парченце власт и се мислят за лидери... ами, те имат толкова общо с истинските, колкото Валентина Хасан има общо с Марая Кери.


    P.S. Важно допълнение, макар и малко встрани от темата: това, че човек не може или не иска да бъде лидер, въобще не означава, че не може да предявява претенции към тези, които са. Точно напротив - най-същественото, от което има нужда всеки лидер, е КОРЕКТИВ. И то от по-долните йерархични нива. Ако това го няма, става манджа с грозде.

    ОтговорИзтриване