Кулата

Имало едно време...
Имало едно време един Цар. Историята не го е запомнила с нищо, пък и в приказките не е записан. Има и такива царе.
Царството му не било голямо и нямало нито мощна войска, нито приказни герои, нито дори и малка частица магия.
Царят си знаел това и не бил доволен. Всъщност недоволен не бил Царят. Ако го питали него, животът прекаран в лов и безделие го задоволявал напълно, но...
Винаги има едно „но”. В този случай „НО”- то било Царицата. Както виждате било голямо „но”. Всеки ден мрънкала:
-Как можаха нашите да ми изберат такъв невзрачен принц. Само като си спомня, какви напети и известни принцове идваха да ме искат. Ех... А този дори и от съседните царства не го познават. Не ни канят никъде от години, а на него му е все едно.
Царят нищо не казвал, но постоянното натякване го тормозело. Една нощ дори не могъл да заспи и в малките часове го осенила идея. Едва дочакал да се съмне и събрал свитата си за да я сподели.
-Днес е велик ден!- започнал важно той- Омръзна ми нашето царство да бъде пренебрегвано и никой да не знае за него. Трябва да направим нещо, с което да се прочуем, не само днес, а и след хиляди години хората да го знаят и да помнят, кой е започнал всичко. Вече и реших с какво ще се прочуем. Ще вдигнем най-голямата кула в света. Толкова ще бъде висока, че ще опира в небето. И място съм и намерил. Половината царство и без това е само скали и за друго не става, но ще бъде добра основа за кулата.
-Мъдра идея, Ваше Величество! – изръкопляскал придворният Мъдрец- Човекът си отива, но построеното от него остава. Вижте пирамидите и Китайската стена.
-Глупава идея, Ваше величество!- засмял се придворният Шут- Все едно от моята глава е излязла. Даже не от главата, а от шапката със звънчета.
-Млъквай, глупако!- замерила го с обувката си Царицата- Идеята е отлична. Започвам да си мисля, че нашите все пак са били прави и съпругът ми не е чак толкова лош. Ще има да ми завиждат другите царици.
Доволен от реакциите Царят свикал архитекти и за седмица проектът бил готов. Започнали и строежът, само че...
Само, че не били предвидили една малко подробност. В царството нямало нито пари, нито строителни материали. Само с камъни кула да небесата не се гради.
Царицата отново се разфучала и Царят прекарал няколко напрегнати дни и безсънни нощи. След една от тях, пак събрал свитата си и обявил, че е намерил решение:
-Току що пратих вест до всички царства с предложение. Всеки който иска да се включи, ще получава по един етаж от кулата. Ако си го построи сам, разбира се. Така хем няма да вложа нищо, хем славата ще си остане за мен.
-Мърда идея, Ваше Величество!- изръкопляскал придворният Мъдрец.
-Глупава ид....- започнал Шутът, но погледнал към грейналото отново лице на Царицата и мъдро замълчал.
На следващият ден вече се явил първият кандидат и веднага започнал да строи. След него се насъбрали толкова кандидати за слава, че Царят се принудил да преправи проекта и да добави нови етажи. Строежът вървял бързо, но още след третият етаж се видяло, че нещо не е наред. Всеки, който започвал да строи си правил някакви промени, без да се съобразява с плановете и с другите.
Въвели някакъв ред, но Царят и Царицата нямали свободна,нито секунда. С напредването проблемите се увеличавали. За десетият етаж за малко да избухне война, защото този, който трябвало да строи единадесетият, нямал търпение и се прередил. Този пък, който строял двадесетият етаж, фалирал и никой не искал да довърши започнатото. Накрая в един слънчев ден, при Царят дошъл построилият първият етаж и вдигнал скандал. Той бил започнал пръв, а пък бил най-отдолу. Искал да компенсация, поне още един етаж от кулата, по възможност най-отгоре. В този момент се чул грохот. Кулата се срутила и прахът от нея превърнал денят в нощ.
Когато слънцето пробило пак, от кулата не било останало нищо.
-Жалко!- обадил се придворният Мъдрец –Хубава идея беше. Напомни ми за легендата за Вавилонската кула. Тогава различните езици попречили, да се осъществи.
-Лоша идея беше, а и легендата не ми харесва.- засмял се Царят- Всъщност различните езици не могат да попречат на общата работа, но различните интереси могат. Свърши вече и отивам пак на лов.
-Аз пък ще приготвя вечерята.- въздъхнала примирено Царицата.
-Е, това вече е мърда идея!- засмял се Шутът и този път всички били съгласни с него.

.

17 коментара:

  1. Различните интереси и кула могат да съборят. А капризите на на жена цяло царство, без малко :)

    ОтговорИзтриване
  2. :)) Тц, Руми! Не си ли чувала, че зад всеки успял мъж стои едно голямо НО.
    Но може правилото за голямото НО да е загубило валидност в тези смутни времена :).
    За мен най-важното в случая е, че Влади е чул безгласното ми "Напиши ми приказка, напиши ми приказка ..."-НО послание :)).
    Благодаря, Влади :)!

    ОтговорИзтриване
  3. Това е една много хубава приказка...И много често се повтаря...Остава само да си направим извода.
    Впрочем ,май има печеливши от такива кули -Архитектите и строителите:)))
    В кръга на шегата:добре съм се ориентирал, а?:)))

    ОтговорИзтриване
  4. Този пост кореспондира много добре с предния за лидерите и екипите.

    ОтговорИзтриване
  5. Хубава приказка, с хубава поука. Дано по-често тези, които ни управляват да я прилагат/а и не само те/

    ОтговорИзтриване
  6. Въздушните кули са си хубаво нещо, стига да си останат такива!;)

    ОтговорИзтриване
  7. Много интересна притча, която показва, че без общ(и) интереси, колективно дело не се прави.Така, че да се замислим за онази наша обща работа. Изглежда дори като приоритет.

    ОтговорИзтриване
  8. Може да има и продължение: Земята била изпотъпкана и разорана от придошлите фирми изпълнители, красивите планини - раздрани от кариери, красивите гори - изсечени за строеж на скелета, хората били подлъгани от високи заплати в новосъздадената корпорация-инвеститор и зарязали поминъка си ... и енда хич не бил хепи.
    Но ти разказваш по-хубаво:-)

    ОтговорИзтриване
  9. @Руми , не са чак толкова лоши жените де:) Освен това в този случай, поне не са виновни:)
    @Глоски, не мога да пиша само приказки, но ще се старая:)
    @Кръстю, щеше ми се и аз да съм се ориентирал така:)
    @Блатазар, като ме е хванало такова настроение, не знам само къде ще ме отвее.
    @Дани, дано намерим общите интереси.
    @Ondine ,на рисунка или във нашето въобръжение. И тогава са вечни.
    @Николай, има го общото. Само трябва да наблегнем на него.

    ОтговорИзтриване
  10. НО разбира се, че ще направиш така :D.

    ОтговорИзтриване
  11. Това е вечната приказка, благодаря ти, прекрасна. И все в посока - интереси, лидерство, колективна цел. Дано успееш в целта си!

    ОтговорИзтриване
  12. @ ivo_isa , някой ден ще напиша приказка без хепиенд. Напоследък повечето са такива:(
    @sunlit, те целите са много. С постигането на една човек тръгва към друга. Неуспехът не е фатален. По-скоро спирането на място.

    ОтговорИзтриване
  13. Владо,

    Имам една молба, ако разбира се позволиш:
    Ако е възможно в приказката без хепиенд да има самолет, дипломатически паспорт и много алкохол :)

    ОтговорИзтриване
  14. Емо, не става. В приказките се разказва за царе, които може да не са истински, но определено не са самовлюбени простаци, докопали се до кокала:)))

    ОтговорИзтриване
  15. Когато четох тази приказка, (имайки предвид позицията ти от постове и контакти), останах с впечатлението за твоя лична амбиция. Ние сме насреща, можеш да разчиташ. Що не спретнеш една Социална мрежичка?!:) Всичко говори, че искаш да го направиш. И можеш! Стратегия имаш, трябва ти подкрепа и разбиране. (изненада ли се, или се стресна?)

    ОтговорИзтриване
  16. sunlit , всъщност си сбъркала. Николай не говори за социална мрежа, а за партията, която се ще създадем.

    ОтговорИзтриване