Златната ябълка

Някога преди много години, един Цар имал градина, в която растяла ябълка. Ябълката била много, много стара и всяка година раждала само по един плод. Даже и той не узрявалал, а червеите го изяждали още зелен. Градинарите искали да отсекат ябълката, но Царят не давал. Тя била първото дърво в градината, посадено още от дядо му, когато бил дете.
Царят имал една дъщеря. Чудно хубава принцеса, която обичал повече от всичко на света. Дошло ѝ време да се жени и Царят се огледал за жених. Не било лесна работа. Принцове и кандидати много, но все нещо не им достигало.
Не можел царят да повери царството и Принцесата на случаен човек. Решил да изпита кандидатите. Обявил, че в градината има златна ябълка, но всяка година една ламя я изяжда. Който принц успеел да спаси ябълката от ламята, той щял да се ожени за Принцесата.
Когато чули за ламята, кандидатите се разбягали, но все пак останали трима. Единият бил висок и красив принц, вторият бил най-смелият от смелите, а третият бил пък най-умният от умните.
Решил Царят да ги изпита, но понеже ябълката раждала само веднъж годишно, трябвало да се въведе ред. Умникът отстъпил редът си, а другите двама хвърлили чоп. Паднало се на Красавецът пръв да пази ябълката.
Когато денят настъпил, принцът отишъл в градината и се разположил удобно в очакване на Ламята. Ламя нямало, но Царят маскирал шута си и му обещал награда за ябълката.
Стъмнило се и Ламята- Шут се появила под дървото.
- Стой! - изревал Красивият Принц. - Нито крачка напред! Тук съм за да опазя ябълката и никой друг освен мен не може да се справи.
- Добре, добре! - отговорила Ламята – Няма да ти взимам ябълката. Как мога да лиша Принцесата от най-достойния и кандидат. Най- високият! Най-красивият! Ако не бях ламя, щях да се влюбя в теб и да те открадна, вместо златната ябълка. Само едно не разбирам. Как може красавец като теб, да допуска да го загрозява такава стара и грозна ябълка? Че то дори и единственият и плод въобще не е златен. Грозен, спарушен и прояден от червеи.
Красивият Принц се стреснал. Погледнал дървото, после ябълката и отстъпил крачка встрани.
- Така е по-добре, но пак те загрозява - казала Ламята. - Я отстъпи още десетина крачки. Ха, така вече е добре!
След това Ламята-Шут пристъпила към дървото, спокойно откъснала ябълката и изчезнала в тъмното.
На следващата година дошъл ред на Смелия Принц. Той не си поплювал и застанал на пост с охота. След залез слънце дошла и Ламята- Шут.
- Стой! Нито крачка напред! – извикал Смелият Принц. - Не се страхувам от теб! Не се страхувам от нищо и каквото и да правиш, ябълката ще остане на дървото до сутринта.
- Добре, добре! – отговорила Ламята - Спокойно! Не си и помислям да крада ябълката. Ако я пазеше друг, щях да опитам, но да се боря с най-смелия от смелите принцове, не мога. Друг ако беше на твое място, досега да беше избягал, но ти не се страхуваш от нищо. Само от едно те е страх, ама си е човешко...
- Да ме е страх ли? - настръхнал Смелият Принц. - Говориш глупости! Не ме е страх от нищо и от никого. Казвай бързо за какво говориш.
- Е, то не е голям страх, но както казах е човешко. Всеки се страхува от нещо, а ти се страхуваш от Царя. Разбирам те напълно. Ако утре не му занесеш златната ябълка, хем няма да ти даде Принцесата, хем и ще те изгони, пък и ушите ти може да издърпа.
- Глупости! - извикал Смелият Принц. - Не ме е страх от никого! Ето ти ябълката за доказателство. Ще мина и без Принцесата, но няма да допусна, да ме наричат страхливец!
Минала още една година и дошъл ред на Умния Принц. Нощта настъпила и Ламята - Шут се появила под дървото. Само, че...
Само че  Принцът го нямало под дървото. Нямала я и ябълката.
Шутът уплашен де върнал в двореца и събудил Царят. Вдигнали тревога и тръгнали да търсят Принца, но никъде не го намерили. Накрая един слуга случайно надникнал в спалнята за гости и що да види. Умният Принц, доволно похърквал и се усмихвал на сън.
Събудили го и го отвели при Царя.
- Хубава работа! Ние те търсим в градината и се притеснихме, че Ламята те е изяла, а ти се излежаваш в леглото.
- Споко! - прозял се Принцът. - Мислих, мислих и реших, че няма смисъл да пазя ябълката в градината на тъмно и студено. Затова я откъснах и я занесох в покоите си. Ако иска, Ламята да заповяда тук. В условията не е записано,че трябва да мръзна.
Царят ококорил очи, почесал се по главата и попитал:
- Това добре, но къде е ябълката?
- Ябълката ли? - усмихнал се Умният Принц. - Мислих, мислих и реших, че тя и без това ще бъде моя, когато се оженя за Принцесата. Затова я изядох.
Тук приказката свършва. Царят трябвало да измисли друг начин за подбор на Принцове и го направил.
Но това вече е друга приказка.

.

9 коментара:

  1. Сега да питам. От толкова умнотия дали са му дали принцесата щото сам изял ябълката.

    ОтговорИзтриване
  2. Хихихи, добре че не изял ламята! Това би било по-голямата загуба :)!

    ОтговорИзтриване
  3. Ми така е! Принцесите никой не ги пита красив ли искат или смел. Или умен...
    :)

    ОтговорИзтриване
  4. Като баща на две принцеси мога да кажа на царя много да се не мота, щото като минат годините и дойде време никой да не му иска принцесата тогава става лошо...

    ОтговорИзтриване
  5. @ Руми, не са, но все пак той е единственият,който е спечелил нещо.
    @Глокси, може би е бил вегетарианец:))))
    @Nightwish El , е така е с някогашните, днешните сами си избират:).
    @slavuncho, няма страшно, в продължението, ако го напиша всичко ще завърши както трябва.

    ОтговорИзтриване
  6. Ами, тези приказки обикновенно са с неочакван край :))
    И именно поради това ще чакам с интерес..
    А до тук ,чудесно...все ми се струва ,че женитбата не е най-важният момент :))
    ...........
    Казваш:"..Даже и тя не узрявала, а червеите я изяждали още зелена":))

    ОтговорИзтриване
  7. Владо много ме развесели,ама този умния е опасен принц и е от новото покfление хахаха,не си дава много зор...не му пука дори и от царя:)))

    ОтговорИзтриване
  8. Никой от тях не си дава много зор, никой не иска да спечели принцесата.

    ОтговорИзтриване
  9. @Кръстю, не е но все до нея се стига:)))
    @Силвия, на всекиго му идва времето:)
    @Боряна,а дали принцесите искат?:)

    ОтговорИзтриване