Последната годеница на принца

Принцът скучаеше. Изтегнал се на леглото, подхвърляше гроздови зърна високо нагоре и ги ловеше с уста. Беше достигнал съвършенство в това си занимание. Смени мишената и се опита да уцели чашата с вино на масата, но при вторият опит я събори и се отказа и от това. В този миг в покоите му нахълтаха Царят и Царицата.
- Ставай веднага, калпазанино! – изрева Царят.- Виж кое време е, а ти още се излежаваш. Няма да стане човек от теб, но вече съм вдигнал ръце. Само ми кажи, как да разбирам това писмо? Според него си развалил годежът си с принцесата от Островното царство. Баща и е бесен, а и аз. Казвай, калпазанино!
- А, това ли?- прозя се Принцът. –Не е точно така. Вярно, че развалихме годежа, но беше по взаимно съгласие. Още сме млади да се обвързваме и да си усложняваме живота. Докато сме сгодени е хубаво, но след сватбата животът не струва. Само неприятности и липса на свободно време. Та поговорихме с Принцесата и се разделихме, за година, две, три или пък за повече.
-Млади ли?- почервеня Царят- Вече си над тридесет, а още се държиш като дете. Не ми тежи, че те храня и ти плащам удоволствията, но поне наследник да беше осигурил за короната. Като те гледам, няма да се пръкне нещо свястно, но без наследник не може. Омръзна ми да пращам пратеници и да те сгодявам, а ти да проваляш всичко. Ако до месец, нямаш нова годеница ти спирам издръжката! И този път ти ще си я търсиш!
Царицата понечи да каже нещо в защита, но видът на царя не предразполагаше към дискусии и замълча.
След половин час, Принцът яхнал любимият си кон, напусна дворецът и тръгна да търси годеница. Заплахите не му бяха направили никакво впечатление. Не беше за първи път и беше свикнал. Като се замислеше , по-добре щеше да живее без издръжка, отколкото с някоя превзета принцеса. Все пак, не беше приятно да му се карат. Тръгна напосоки и залезът го завари в някаква непозната градина. Примирен полегна под едно дърво и заспа.
На сутринта се събуди от удар в гърдите. Отвори очи и видя, че върху него е паднала една ябълка. Взе я в ръка и я разгледа. Нищо и никаква ябълка, деформирана и проядена от червеи.
В този миг, чу викове и докато разбере какво става, беше ограден от въоръжени хора. Съпротивата беше безмислена и примирено тръгна пред тях. След минути стигнаха в един дворец, на вратата на който ги посрещна стар цар.
-Най после!- вдигна ръце към небето Царят.- Най-после се появи принц, който да опази златната ябълка от Ламята. Получаваш Принцесата и половината царство. Ти нали си принц? Всъщност няма значение! Печелиш!
-Каква златна ябълка? Каква Ламя и каква Принцеса?- запелтечи Принцът.- Не искам нищо! Имам си царство, а принцеса не ми трябва!
-Хм...- почеса се по главата старият Цар. –Не е лошо да помислиш малко! Искаш ли да наредя на стражата да ти помогне?
Принцът погледна стражата, представи си как му помагат да мисли и се опита да забави нещата:
-Добре де, като съм спечелил, спечелил. Все пак не е ли редно първо да видя Принцесата, пък и годеж да направим?
-Ще ти се годеж.- изръмжал Царят.- Все пак за едно си прав. Принцесата трябва да те види.
Принцесата скучаела и късала листата на една маргаритка:
-Ще си намеря принц. Няма да си намеря. Ще си намеря принц, няма да си намеря...
-Скъпо дете – Провикнал се отдалеч Царят.- Намерих Принц. Красавец и истински юнак. Опази златната ябълка от Ламята.
Принцесата подскочила от радост, но когато погледнала Принцът, усмивката и изчезнала:
-Този ли? Този ли намери? От всички Принцове на Земята, ти намери и ми доведе това безформено същество! На всичко отгоре го познавам. Това е Принцът ,който все се сгодява, но никога не се жени.
-Хайде, хайде!-не отстъпил Царят- Вярно, че има и по-красиви. Вярно, че съм подочул и за славата му, но този е тук и ми е в ръцете.
-Не, го искам! –отсече Принцесата.-Всеки друг, но не и този!
-Как така?- изненада се Принцът.- Какво ми е? Принц съм, имам си царство, пък и ябълката опазих! Цяла нощ се борих с Ламята, а накрая не получавам никаква благодарност. Знаеш ли какви годеници съм имал, а тук някаква си Принцеса, ще има претенции. Не те искам!
В този миг, сякаш небето се отвори и изсипа всичките си гръмотевици наведнъж. Опрели глави Принцът и Принцесата, се обсипваха взаимно с порой от обвинения. Царят не можа да издържи, запуши уши и избяга надалеч.
Когато се окопити след час и се върна, гледката го изуми. Принцът и принцесата се държаха за ръце, гледаха се влюбено и си разменяха нежни думи.
-Тате, аз се сгодих!- усмихна се Принцесата.
-Годеж ли? Никога повече!- настръхна Принцът.- Мразя годежите!
След това се усмихна, на слисаната физиономия на Царят и допълни:
-Годежът вече свърши! Стягайте се, че утре е сватбата!

.

8 коментара:

  1. Ха ха ха без годежи нали........

    ОтговорИзтриване
  2. :))Тъй де, нещата трябва да са съответни ...

    След изложбата на Павел и твоята приказка, сутринта обещава да е ведра :)).
    Благодаря:)!

    ОтговорИзтриване
  3. Много ме развесели :)) хубав ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Емо ти ерген си нали, без годежи :))))

    ОтговорИзтриване
  5. А на мен ми хареса това:
    "Като се замислеше , по-добре щеше да живее без издръжка, отколкото с някоя превзета принцеса"
    :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Страхотно,много истини, мнооооого :)

    ОтговорИзтриване
  7. Браво Владо, това се казва приказка :)))

    ОтговорИзтриване
  8. @Глокси, при Павката е по-весело. Не мога да се сравнявам с детското въображение.
    @Руми, не само Емо е ерген. И аз съм:)))
    @Nightwish El ,това важи и за принцесите:)
    @bampi ,е те истините са субективни, но в приказките, ги приемаме на вяра.
    @Кръстю , бях обещал продължение на Златната ябълка:)

    ОтговорИзтриване