Приказка без happy end

Имало едно време...
Всъщност, времето е без значение. Тази приказка продължава и днес.
Имало едно време едно царство. Не било нито най-голямото, нито най-малкото. Не било и най-богатото, или пък най-бедното.
Хората му също били обикновени. Нито много умни, нито глупави.
Съвсем обикновено царство и съвсем обикновени хора.
Както всяко царство и това си имало цар. Всъщност имало още много царе, които се редували преди този, но този бил особен. Всеки цар, когато се възцарявал давал пиршество за придворните си, а после карал всички да плащат сметката. И народът си я плащал, независимо дали бил усетил нещо от гощавката или не.
Още преди да се възцари новият Цар (наричали го НВББ I), обещал, че ще потърси сметка от предишните царе. Те и преди него така обещавали, но след коронацията забравяли. Много неща обещавали, но после забравяли. Пък и сметка, нямало кой да им поиска. Кой може да иска сметка от цар? Той е и държавата и законът. Все пак новият цар НВББ I, имал юнашки фасон и народът взел, че му повярвал.
Възцарил се цар НВББ I и както се очаквало и той забравил за предишните си обещания. Многооо задачи имал и за обещанията си нямал време. Сигурно се чудите, с какво толкова се занимава един цар? Нали за това е цар, да не работи, а да дава заповеди.
Така е, но нашият издавал многооо заповеди и това запълвало цялото му време. Поне половината от денят му бил зает, с това да издава заповеди. Другата половина отивала, за да ги отменя и да издава нови.
Издава сутрин цар НВББ I, заповед да се намалят данъците, а след обяд издава друга. Данъците пак ще се намалят, но след година две. Народът сутрин се радва, а след обяд клати глава: Лош цар се извъди!
Издава сутрин цар НВББ I, заповед за друго хубаво нещо, а след обяд отново я отменя. Народът отново сутрин се радва, а след обяд се мръщи.
Само, че... Само, че имало една подробност:
Цар НВББ I, бил суетен. Не обичал да го критикуват и сменил тактиката. Не, че издавал по-разумни заповеди. Не, че и новите заповеди били по-добри. Не! Просто сменил редът.
Издава сутрин цар НВББ I заповед, че от следващата седмица всеки човек в царството минава на специален отче. За сигурността на царството е нужно да се знае, какво прави всеки негов поданик, във всеки момент. Народът ръмжи, но нищо не може да направи. След обяд следва нова заповед. Пак ще се следят всички, но не от следващата седмица, а от следващата година.Освен това ще ги следят, не през цялото време, а само когато са будни. Народът отново въздъхва облекчено: На добър цар случихме!
Издава сутрин цар НВББ I заповед, за изпращане на калпав пратеник на важна мисия и докато народът още мърмори и се възмущава, след обяд излиза нова заповед и пратеникът е сменен.
-Браво на цар НВББ I! – ръкопляска народът, доволен от развръзката.
Издава сутрин цар НВББ I заповед, че в интерес на държавата от следващата седмица домашният добитък ще се кръстосва задължително с царската ламя и докато народът се усети, след обяд излиза нова заповед. Кръстосването се отлага с цели пет години.
Народът въздъхва облекчено и пак благодари.
Само, че...
Една сутрин цар НВББ I, издал заповед всички поданици да скочат в реката. Народът се засмял и махнал с ръка:
-И този път ще промени заповедта, нашият цар. Нали си го знаем. След обяд ще издаде друга.
Тръгнали към реката спокойно и усмивката не изчезнала от лицата им дори, когато ги покрили мътните води на реката. Чакали новата заповед.
Само, че такава не дошла...

.

15 коментара:

  1. Лошо е, когато приказката без хепи енд се превърне в приказка без край...

    ОтговорИзтриване
  2. Този цар кани и журналисти забравил си да ги турнеш та да му истипосат " заповедите ". За последната ги няма де, защото няма такава.

    ОтговорИзтриване
  3. И...царя останал без царство. "Ами сега на кой ще давам заповедите си?" - отново в Мат-ова ситуация кършел ръце БиБи (Големия Брат, де). Следваща заповед: "Това беше вашето покръстване, сега излезте от водата."...но отеквали само балончета от последни въздишки.

    ОтговорИзтриване
  4. Ако перифразираме една друга мисъл, то: поданиците раждат царя...
    От друга страна - защото такава винаги има, смъртта им е била по-красива от заповеда издадена от царя-феминист, а не от някой гаден амбреаж...

    ОтговорИзтриване
  5. "Дори когато се давиш във водата- ти пиеш от нея" - африканска поговорка :))

    ОтговорИзтриване
  6. Брутал-реализъм. НВББ1 сигур само некачесатвения материал праща към реката.
    После ще има второ окачествяване и трето, и пето...
    Като влезе в серия ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Въпреки липсата на хепиенд просто ми оправи настроението ... Владо - всеки народ си заслужава управниците бих казала аз ... Голяма му пушилката на НВББІ --- а праха дишаме ние!

    ОтговорИзтриване
  8. Определено всеки народ си заслужава. Вчера се сетих за украинците, даже писах за тях. Сега много хора ще им се смеят, обаче тук положението е същото.

    ОтговорИзтриване
  9. Нещастен, но истински завършек :)!
    Много ми хареса, браво!

    ОтговорИзтриване
  10. Народецът има нужда от такива царе. Даже и да не са с юнашки фасон (като НВСII, например). Важното е царете да умеят да лъжат. Щото поданиците си умират да бъдат лъгани. И, както е в твоята приказка, (в нашата приказка), и в буквалния смисъл (на умирането)....

    ОтговорИзтриване
  11. Лъжите са сладки, като грях.

    ОтговорИзтриване
  12. Извинявам се,че няма да отговоря на всеки поотделно. Надявам се,че съм успял да ви накарам да се усмихнете, въпреки,че не е смешно. Спомняте ли си разказът за царят дето вдигал данъците и се притеснил, чак когато хората почнали вместо да плачат, да се смеят? Дали сме стигнали до този етап?

    ОтговорИзтриване
  13. Хайде,како, хайде свако...върти,върти, въртиииии:)))

    ОтговорИзтриване
  14. Не е смешно. И въпреки това, Надеждата умира последна, и краят още не е ясен съвсем.

    ОтговорИзтриване