Смисълът на живота

Някога преди много години в едно малко градче се появил странен човек. Никой не го познавал, просто един ден влязъл в кафенето на центъра, поръчал кафе и останал цял ден там. Не превел нищо, просто гледал втренчено през прозореца. Дори кафето останало недокоснато.
На следващият ден пак дошъл. Никой не знаел, кой е и от къде е, а и той не говорел много. Ако някой го заговорел, просто го поглеждал с празен поглед и често дори не отговарял. Вечер излизал и изчезвал в тъмното. Така и не разбрали къде отива.
Бил кротък, не пречел на никого и след като разбрали, че няма да изкопчат нищо от него, го оставили на мира. Приели го за част от тях и престанали да му обръщат внимание.
Един ден, обаче това се променило. В кафето влезли група млади хора. Били весели и настроението им заляло помещението. Заразили всички освен старецът. Той просто си стоял в ъгълът и гледал с празен поглед през прозорецът.
Един от младежите не издържал и се приближил до масата:
-Много си тъжен, човече. Защо не се усмихнеш в този хубав ден. Гледаш навън, а не виждаш нищо. Не виждаш слънчевите лъчи, не виждаш хората, не виждаш как животът раздава подаръци. Усмихни се! Животът е хубав и не трябва да му обръщаш гръб. Във всеки миг има частица щастие и има смисъл да го посрещаме с усмивка.
Изненадващо човекът този път вдигнал глава и отговорил:
-Смисъл ли? И какъв е той? Денят е хубав, нали? Само, че ако няма с кого да го споделиш, дали ще мислиш така? Ако ги няма приятелите и хората, които обичаш, дали ще усетиш нещо? Ако си загубил всичко, дали спомените ще те топлят и бъдещето ще те привлича? Аз съм загубил всичко и животът вече няма смисъл.
След това човекът отново втренчил празен поглед в прозореца. Младият човек махнал с ръка и си тръгнал, но после се върнал и оставил една визитка на масата.
-Ако някога имаш нужда от нещо, обади се. Все ще намеря начин да ти помогна.

Времето в градчето тече бавно. В малките градчета нищо не се променя. Дори след година...
Вече е тъмно и кафенето в центърът затваря. Собственикът му прозявайки се, изпраща последните посетители. Човекът от масата в ъгълът, е сред тях. Излиза навън и студът го кара да вдигне яката на палтото си. След това тикнал дълбоко ръце в джобовете, поема по своят път.
Никой не знае къде отива, а може би и самият той. Не поглежда напред или встрани. Краката му сами го водят.
След няколко преки се спира рязко. На тротоарът лежи човек. Една двойка нерешително пристъпва към него, а след това бързо преминава на другия тротоар.
Човекът също се спира, но после продължава напред. Лицето на земята е познато. Не е нещастие, просто пиян млад човек, който дори не се опитва да стане.
-Животът е гаден! Защо се мъчите? Какъв е смисълът?...Смисъл ли? Има ли такъв? Денят е ви е бил хубав, нали? Само, че ако няма с кого да го споделиш, дали ще мислиш така? Ако ги няма приятелите и хората, които обичаш дали ще усетиш нещо? Ако си загубил всичко, дали спомените ще те топлят и бъдещето ще те привлича? Ако си загубил всичко животът вече няма смисъл...
След това човекът на земята, погледнал протегнатата към него ръка, но не я поел:
-Върви си по пътя, човече! Нямам нужда от никого и от нищо...
-Зная.- бил отговорът. – В твоето състояние съм от години. Само, че тази вечер аз имам нужда от теб. Тази вечер, животът ми има смисъл- да ти помогна.
-Тази вечер, добре. Ами утре? А другата седмица, месец, година...
-Утре ли? Не зная за утре. Не мога да гадая бъдещето, но едно зная със сигурност- Винаги някъде, някой има нужда от теб.

.

15 коментара:

  1. Оф 10 пъти трия коментар токлова добре си го написал затова само ще кажа че се насладих на четенето!

    ОтговорИзтриване
  2. Много, много добро, такива неща наистина те карат да се замислияш...

    ОтговорИзтриване
  3. "Трябва да живеем на земята,както колелото се върти - само с една точка се докосва до земята, а с останалите непрекъснато се стреми нагоре, а ние като легнем на земята, не можем да станем. "
    Св.Амвросий Оптински

    ОтговорИзтриване
  4. Харесва ми, определено ми харесва :)

    ОтговорИзтриване
  5. :) Дано да продължаваме да намираме тоя смисъл, наистина...

    ОтговорИзтриване
  6. Една добра причина да осъзнаем присъствието си тук и сега.
    Поздрави Влади!

    ОтговорИзтриване
  7. Човек не може да загуби всичко. Идвайки и отивайки си от този свят не носи нищо освен себе си. Това е достатъчно.

    ОтговорИзтриване
  8. Смисълът наистина е този, Владо.
    Радвам се, че сподели така написаното с нас:)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Мислех да отговора на всеки, но отговорът на Кръстю е чудесно допълнение и казва много. Просто трябва да знаем коя точка е на земята.

    ОтговорИзтриване
  10. Всъщност мислех да пиша коментар, но също като Руми, не успях да измисля такъв. Каквото е казано - казано е. Няма какво да се добави. Затова да се счита, че мълча.

    ОтговорИзтриване
  11. Владо, това е цитат ,нали забеляза. Не е моя мисъл, но е много точна и ...картинна. Знаеш ли кое е интересното?! Бях се събудил и търсиех нещо в сайта "Православие" ,но не го намерих ,а попаднах на това. Много ме впечатли и го копирах, а преди да го сложа в папката, където събирам мъдрости, видях твоята публикация, прочетох я и ...прецених,че е точно по темата. И го пуснах като коментар..Случват се такива работи :))
    А иначе добре си го написал...

    ОтговорИзтриване
  12. Много е хубаво. Смисълът на живота общо взето се обобщава с това - нещо да правиш, нещо да обичаш и за нещо да се надяваш. Лека вечер на всички !

    ОтговорИзтриване
  13. Така е, "винаги някъде някой има нужда от теб".Дано съумяваме да видим този, който се нуждае от нас и да не го отминем без да протегнем ръка за помощ.
    Хареса ми, замисли ме, благодаря :)

    ОтговорИзтриване
  14. Дали е успокоение в самотата това, че някой, някъде има нужда от теб? Много философски въпрос.

    ОтговорИзтриване
  15. Смисълът е... да ИЗЖИВЕЕШ всичко - пълноценно. Всичко - добро и лошо. И да го осмислиш!
    Благодаря за поста!

    ОтговорИзтриване