Диктатура и демокрация

Ако погледнем историята на човечеството, ще забележим, че развитието не е права линия. Дори не е крива, която сочи само напред. Сравняват го със спирала, но тази спирала често криволичи и сочи назад.
Назад към вече преживени неща. Назад към вече изпробвани и отхвърлени решения. Назад към неща, от които би трябвало да сме си взели поука.
Казват, че хората се учат от грешките си. Казват също, че който не помни историята си е осъден да я преживява отново и отново.
Люшкането между диктатурата и демокрация, като форми на управление е едно от нещата, към което винаги се връщаме. След повече от двадесет години, в които България е загърбила едноличната диктатура, все още има носталгия по миналото и (или) мечти за ”силна” ръка.
Пред тази носталгия историческите факти са безсилни. Просто сме скръстили ръце и чакаме някой да направи нещо вместо нас. Да направи законите ни вместо нас, да оправи икономиката ни вместо нас, дори да мисли вместо нас.
Причините са няколко- тежкото икономическо положение, в което изпаднаха повечето българи; извънредно високата престъпност и изкривеното политическо пространство, са само част от тях.
Когато днес нещата не вървят, а бъдещето е неясно, естествено е да потърсиш утеха в миналото, но доколко е полезно това за самият теб? Нали живеем днес и днес е важно?
А нещата днес не са добре. Все още се ровим в миналото, вместо да погледнем напред. Все още разбиранията ни за демокрацията са за трапеза, на която трябва да има всичко и всекиго да хранят с лъжичка. Търсим някой който да ни храни и забравяме, че няма безплатен обяд.
Дори не се опитваме да разберем основното- демокрацията е просто възможност и право на участие във формирането на обществените отношения. Не може да се откажем от това, не може да не правим нищо, а да очакваме, че нещата ще се подобрят.
Не може да се вини, никой за това. Просто трябва да се научим да използваме възможностите, а това не става за ден. Не става и за двадесет години.
За тези двадесет години се научихме само да не мълчим, когато ни газят. Това беше лесно. Остава трудното- да се научим да работим за себе си и за своето бъдеше. Не инцидентно, а всеки ден.
Самият аз не съм се научил. Не зная и дали някога ще успея. Може би е въпрос на поколения или на вътрешна нагласа. Иска ми се да има кой, да свърши моята работа вместо мен, но няма.
Няма го „силният” човек и не искам да го има.
Май нямам избор, какво да правя?

Може би този пост, трябваше да кача в новият си блог –Защо?. Започнах го от краят на миналата седмица. Ще е посветен основно на обществените отношения и политика. Така, както аз ги виждам.
Мислех и за възможността да пиша за тези неща тук. Мислех, но се отказах. Все пак започвам нещо ново и то заслужава отделно място.Тук също ще пиша за обществото ни, но стилът и начинът са други.
Преди нова година погледнах архивът си и се оказа, че съм писал по повече теми и то по-точно, отколкото блогъри, които се изживяват, като журналисти и общественици. Аз нямам такива претенции, но интернет е добро място като трибуна, ако имаш да кажеш нещо и знаеш начините.
Зная начините, а дали написаното в новият ми блог е интересно, ще прецени всеки за себе си. И там както и тук, ще посрещам всеки, като добър гост. Ще си говорим за различни неща, но езикът ще е един- на взаимно уважение.
Заповядайте в новият ми блог- Защо?.

.

15 коментара:

  1. Да ти е честит новият блог Защо?

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления за идеята за нов блог. Сигурен съм,че ще бъде интересен като този. Още сега ще го включа в колонката...
    А за това...няма да коментирам.Само ще кажа ,че уж отхвърлихме соца , а разсъжденията ти в стил- "Другари, дайте да дадем", или лоши сме, слаби сме..
    Владо в семейство като семейство ,това касви да са плочките в банята примерно може да бъде въпрос на дебат. Друг е въпросът, че в 90%от случаите ще са каквито иска жената.:))))
    ------------
    А сериозно - ако не си забелязал, от 700 години насам, политиката на България не се прави в София :(

    ОтговорИзтриване
  3. Успех на новия ти блог, Влади!

    ОтговорИзтриване
  4. Честито и много читатели на новия блог!:)

    ОтговорИзтриване
  5. Първо- Нямаш идеи, а всъщност имаш и то доста добри, сега пък Защо?, но хайде и от мен честито с пожелания за много верни и смислени отговори. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря за пожеланията!
    Кръстю, какво лошо има,че сме слаби. Но пък не сме лоши. Просто всеки прави това, за което наистина има осъзнат интерес.

    ОтговорИзтриване
  7. Както е казал някой историята учи, че никой не се учи от историята

    ОтговорИзтриване
  8. към Boriana Boeva - И донякъде добре,че е така, защото историята е пълна с лъжи и инсинуации.
    Или както беше казал друг -"Историята я пишат победителите":)))

    ОтговорИзтриване
  9. Опитвам се да си спомня за някоя икономическа структура, която се управлява чрез гласуване, и не мога...
    Отхвърлям гласуванията по разни бордове. От тях нищо не зависи. В холивудските филми е различно, разбира се.
    Не може да бъде пример и живота преди 1989 г., когато се гласуваше за всичко, но знаем как „ставаше“ това...
    Историята, поне както я чета аз, показва, че една държава (структура/система) може да се управлява всякак, дори и демократично, когато „нещата вървят“. Объркат ли се, идва необходимост от вземане на компетенти и отговорни решения, което не може да стане с мнозинство от един народен представител, „избягал“ от друга група, гласуване с чужди карти и ред други демократични финтифлюшки.
    В случая не става въпрос за неизживяно детство, жалба за младост, мечта за силна ръка, предвкусване от оправянето и т.н., а само за едно: вземането на компетентни и отговорни решения, които да извадят странат от безпътицата.
    Примерът с Чили е най-близък във врмето. Пиночет изправи страната на крака, след което „върна“ управлението на демокрацията. Всеки може да направи справка какво е мястото на страната сега и по-времето на Алиенде. Отношението на „демократите“ в края на живота му е въпрос на тяхната съвест.
    Като някаква смекчена форма може да се приеме президентска република, но със силен президент. Разбира се, след нови преки избори. Не коментирам сегашния, но само ще кажа, че изписването „гоце“, не показва отношение, а само простотията на пишещия... голяяяяям демократ.

    ОтговорИзтриване
  10. slavuncho ,определено примерът с Чили не е удачен. Една диктатура смени друга, а изправянето се дължи по-скоро на външни, отколкото на вътрешни фактори.Някак пропускаш и отрицателните неща, но няма да споря.
    За икономиката.Дори най-добрата икономическа политика, се провяла, ако няма подкрепа на мнозинството. Не в дребните детайли, а като принципи и посока. Точно за това ти дава право демокрацията.
    В момента си представям,че утре в България се въведе диктатура. Има ли някаква логика, човекът който ще е начело да се различава по качества от този, заради когото свали знамето от твоят блог?
    Има ли някаква логика икономиката на страната да се води от някой гений, а не от примерно сегашният министър.
    Дали някой ще пита теб или мен, кой да е и какво искаме?
    Не на последно място, този приятен разговор щяхме да го водим на "по-закътано" място. Не, че компанията ти няма да ми е приятна, но май не ми се иска:).

    ОтговорИзтриване
  11. Не мога да отрека, че за много от нещата си прав.
    Моята позиция е израз единствено на отчаянието и недоверието към днешният полотически елит. На ирационалното желание да ни се случи нещо добро...
    Deus ex machina... :)

    ОтговорИзтриване
  12. Един друг вид забележка: писането на два блога е признак на сериозна скука в живота на писателя, а и блог на деня... На читателите ще ни бъде интересно.

    ОтговорИзтриване
  13. @slavuncho ,и при мен го има.
    @Boriana Boeva , първо не сме писатели, но добави и Другият и Прочети това.Стават 5 ,но не се плаша, защото нищо не правя по-задължение.
    Сетих се, че и ти вече си с два блога.Вярна ли е констатацията?:)

    ОтговорИзтриване
  14. И аз имам 3, от 1 март, но като има няколко написани неща ще го покажа. И са признак на пълна скука в живота на писателка.

    ОтговорИзтриване
  15. Между другото, по едно време имах 16 web страници на свободните сървъри. Нали затриха yahoo-то и сега не знам колко са. Вярно е че не ги потдържам, но те са си живи и са снабдени с броячи, видими, скрити и т.н. Даже мисля, че имат много повече посещения от блоговете ми.

    ОтговорИзтриване