Пролетта

Събуди се, протегна се и прозявайки се излезе навън. Лъчите на слънцето го заслепиха и потърка сърдито очи. После се огледа и се усмихна.
Пред него гората ухаеше на живот. Песента на птичият хор, понесена от вятъра се вплиташе в клоните и се гонеше със хиляди слънчеви зайчета.
Усмихна се и пристъпи напред. После се замисли за миг и внимателно огледа поляната отпред. Обиколи я внимателно и подуши навсякъде. Прерови храстите, погледна в хралупата на старото дърво, но не намери нищо.
Спусна се към изворчето ниското, прегази тясната ивица все още запазил се сняг и пи дълго от ледената вода.
После продължи да търси.
Обиколи гората, надлъж и нашир и се върна на поляната.
-Лошо! Няма я! Трябва да е някъде тук, но или се е скрила добре или не търся където трябва.
-Здравей, Мечо!- обади се Зайо, изскочил внезапно на полянката.- Какво правиш?
-Търся.- отговори Мечо.- Вече цял час търся, а не я намирам. Лошо!
-Искаш ли да ти помогна?-попита Зайо.- И без това си нямам работа. Ще търсим двамата. Четири очи виждат по-добре от две. Къде търси?
-Навсякъде. Тук на полянката, в храстите, при изворчето, но я няма. Ходих и при старият дъб, минах през шипковите храсти, но не я намерех. Хайде да я потърсим пак. Ще тръгнем двамата и ще гледаме по-внимателно.
Тръгнаха и обръщаха дори и камъчетата по пътят си, но не намериха нищо. След час се върнаха пак на полянката и уморени поседнаха.
-Казах ти, че я няма.- промърмори Мечо.- Уж е тук и следите и са навсякъде, но това е само измамно. Сигурно и се е случило нещо и е в беда. Или пък се е уплашила и се е скрила така, че никой да не може да я намери. Или пък просто е срамежлива. Или пък... Лошо!
-Е, ние направихме каквото можахме. – обади се Зайо.- Ако искаше да я видим, щеше да се покаже.
-Здравейте!- тракна с клюн Щъркелът. –Радвам се, че ви виждам отново. Времето е чудесно и току що направих една освежаваща разходка. Срещнах ви по пътя, но бяхте толкова съсредоточени, че не ме забелязахте. Може ли да попитам, какво търсехте? Какво сте загубили?
-Не сме загубили нищо.- отговори Зайо.-Просто помагах на Мечо да я търси. Всъщност, Мечо какво търсихме?
-Ама ти не разбрали? Пролетта търсихме. Търсихме я навсякъде, но виждаме само следите и. Била е тук и е някъде наоколо, но не можахме да я намерим. Ами ако е в беда? Ти не я ли видя някъде? Защо не се вдигнеш високо, ама много високо и да погледнеш отгоре. Сигурен съм, че ще я видиш. Ами ако има нужда от нашата помощ?
-Не става, Мечо.-засмя се Щъркелът.- Никой не може да види Пролетта. Нито от високо, нито от ниско.
-Сигурно защото е много дребна?- предположи Зайо.- Или пък защото има защитна окраска и се слива с гората, както аз когато се крия от Вълка?
-Глупаче! -засмя се Щъркелът.-Никой не може да види Пролетта, защото тя не е нещо материално. Тя е усещане във всеки от нас. Тя е в топлината на слънцето, във вятърът, в усмивките ни. Тя е настроение и усещане. Нали я усещате?
-Усещам, усещам...Усещам, че съм гладен.- промърмори Мечо. – Дали това също е Пролетта?
-Разбира се, глупачета такива! -засмя се Щъркелът, махна с криле и отлетя.
-Мечо и аз съм гладен. И аз усещам Пролетта!- радостно възкликна Зайко.- Хей, всички в гората! Пролетта е тук! Не я търсете, не можете да я видите, защото тя е усещане. Усещате ли я? Хей, вие!

.

13 коментара:

  1. :)
    Аз я чух! Беше още тъмно навън, но голямо чуруликане падаше.:))

    ОтговорИзтриване
  2. :-) неповторимо усещане на пролет - слънце, енергия, устрем и... вход към лятото!

    ОтговорИзтриване
  3. :-)))

    Ведри, сити и вкусни, здрави и спорни, пълни с усмивки пролетни дни, Владо!

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. В стил Мечо Пух..хареса ми :))))

    ОтговорИзтриване
  5. С удоволствие влизам винаги в тоя блог по една простичка причина - влизам сериозна и възрастна, излизам по детски усмихната ...
    Толкова хубави приказки за пораснали деца има тук!

    ОтговорИзтриване
  6. Пролетта усещаме в душите си -
    като полъх, вътрешно пробуждане!
    Да погалим първите кокичета
    и да полетим със вятър южен!

    Пролетта докосва и надеждите,
    нощем ражда сънища мечтани!
    Да почистим всички преспи снежни,
    да прогоним всяко отчаяние.

    И да се превърнеме в птички
    към небето смело да политнем!
    От високото се вижда всичко
    и се раждат непознати истини.

    22.03 - 20часа

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря,Jackie.
    Отново честита пролет на всички! Днес времето беше прекрасно- пролетно, но не го усетих. Имах тежък ден и сигурно не съм успял да потърся пролетта достатъчно дълбоко в мен. Нищо!
    И утре е ден, животът продължава.

    ОтговорИзтриване
  8. Честита Пролет, Влади.
    :)

    ОтговорИзтриване