Литературата в интернет

Интернет навлиза все повече в бита и ежедневието ни. Ползите са много, но с и губим много. Част от старите ни занимания, с които сме свикнали умират. Други започват нов живот и се променят неузнаваемо.
Изкуството е една от сферите, в които технологиите промениха. Изкуството зародило се за забавление на една шепа избрани, с годините. С времето все повече хора имат възможност да се докоснат до него.
Едно от най-достъпните е литературата. Книгите се превръщат в необходимост и любимо занимание на хората, от много поколения.
През миналият век киното и телевизията се опитаха да изместят четенето, но без успех. Усещането за допир до хартията, не се забравя лесно, а екранизациите рядко, достигат до нивото на книжните си първообрази. Поне моето мнение е, че литературата спечели тази битка.
С навлизането на интернет в ежедневието ни, все по-често се чуват гласове, че той ще е палачът на литературата и навикът за четене.
Има нещо вярно. Това важи най-много за младото поколение, които често имат допир до интернет, преди да се научат да четат.
Критиките са обикновено в тази посока, и пропускат нещо, което важно. Интернет е просто инструмент, който дава огромни възможности и не е виновен за начинът по който го използваме.
В този случай мисля, че критиките са пресилени. В последните две години основно чрез интернет се убедих, че българската литература е жива. Литературните сайтове изобилстват, от добри текстове, а някои са просто шедьоври. Споделянето и популяризирането на текстовете в мрежата ги прави още по достъпни и хората се възползват от това.
Все още това са предимно късите литературни форми, но при тях ефектът е огромен. Замисляли ли сте се, че много от публикуваните неща не биха имали шанс да достигнат до вас, ако разчитаха на издатели и разпространители?
В краят на миналата година една позната успя да издаде малка книжка с избрани стихове. Беше много горда, а и аз когато научих се зарадвах, защото един изключителен човек и добър поет осъществи мечтата си. Беше успяла да намери издател и печатница, но стигайки до разпространителите, беше възмутена от алчността им. Тя има късмет, защото много хора се спират на по-ранни етапи.
Тук интернет дава други възможности и свобода. Творецът не зависи от издатели, печатница и разпространители. Достига директно до другите хора, а това често е най-важното.
Не мога да не спомена тук и блоговете, като форма за споделяне на написаното. Прочетеното в много от тях, не мога да окачествя с друга дума освен с изкуство.
В тях има всичко- прекрасна поезия и проза, публицистика, преводи и дневници на времето. Имаме ги на един клик разстояние и единственото ограничение е времето ни.
Миналото лято прочетох интервю на един писател. Цялото беше изпълнено с омраза и презрение, към пишещите в блоговете. Обвиняваше ги в неграмотност и некадърност, но истината според беше, че просто не разбираше нещата. Името му няма да остане в историята, а книжката му, най-вероятно ще събира прах в някоя библиотека, докато споделените текстове в блоговете ще се четат с години напред.
Наистина ароматът и усещането за допир до хартията е неповторимо. Лично аз така и не успях да чета книги в електронен формат, но както и да го погледнем, интернет и литературата не са врагове.

Прочитам последните редове на книгата и оставам за миг замислен. После бавно я затварям и прибирам в библиотеката. Погледът ми се плъзва по заглавията, но не се спира на никое. На най-долният ред блестят тъмните корици от поредицата „Класика”. Прокарвам ръка и избърсвам праха, а после изваждам една на посоки. Поглеждам заглавието и застивам. Пише:
Владимир Иванов (krizt) - Събрани съчинения- том V
Прихвам и се събуждам, но и вече буден не мога да овладея смехът си.
Не сънувам, но понякога се случва да полегна през деня и тогава ми се ми се явяват кошмари. Горното беше едно изключение, но освен, че ме развесели, ми поднесе и една тема.
Никога не съм приемал на сериозно нещата, които публикувам тук. Често други ги наричат, разкази и статии, но от самото начало, аз използвам безличното –пост. Никога и не съм си позволил, да сложа етикет изкуство или литература. Просто имам някакъв респект, а и сам чел и чета много, което ме предпазва от излишно главозамайване.
Все пак понякога се питам, дали всъщност нашите блогове не са просто едни книги, наредени на рафтовете на библиотека „Интернет”.
Протягаш ръка, отваряш и четеш.

.

15 коментара:

  1. Няма страшно.Интернет го чака съдбата на телевизията. Помня първите и стъпки и тръпки, магията на синия екран, всички бързаха да се върнат от работа, или училище и да зяпат..Интернет стана масов от 20-тина години и той ще стане като телевизията - инструмент ,без еуфория...Ще дойдат нови джаджи и бъзикни (онирофилм), и вероятно литературата да премине на електронни четци, вместо на хартиени носители, което ще дразни мен и други динозаври, но ще се преживее...както има младежи ,които не помнят вкуса на истинсото кисело мляко и викат така на тези ,сегашни...кремчета :))
    А за блоговете- няма лошо...Ако има лошо, то е,че много станахме пишещите, а малко четящите.
    Не на блогове,де:)))

    ОтговорИзтриване
  2. Не съм особено съгласна с теб и това се дължи на това, че аз гледам от другата посока. Ти гледаш като този, отвън, аз като този отвътре. Защото съм писала, имам такъв блог, използвала съм именно онези прословути сайтове за литература.
    Има много такива сайтове всъщност, всякакви самозвани се опитват да направят поредното място, което да събере измислени и бездарни хора и да им се дават празни надежди, че са невероятни посредством дискриминацията, която поставят самите те по-късно, мислейки се за велики. От там идва развалената литература, това дори не може да се нарече литература. Знам какви са положенията в интернет и писателите, това не е помощ. Интернет не помага на литературата както ти твърдиш, напротив, убива я.
    Милиони писатели съдят Гугъл и всякакви останали е книжарници заради нежелание да публикуват книгите им или нелегалното им публикуване. Милиони 'малки' писатели в целта си да пораснат биват ограбени след публикувани текстове, защото България не зачита правата на автора. Тонове поезия се изписва, за всяка възможна дума в този език и само няма 10% от нея са наистина поезия и стават за нещо.
    Не съм на твоето мнение, защото съм била там, борила съм се да покажа на света какво мога. Криех си разказите от майка ми защото ме беше яд, че не мога да бъда, този който искам да бъда. Е един ден тя намерила един изхвърлен в коша - какво и казах аз? Че не е мой.
    Точно всичко това не само ни пречи, но и ни наранява. Аз загубих желанието си да пиша, въпреки че винаги до мен имаше хора, които ми казваха, че го правя невероятно, никога да не спирам.
    Ето това е света на днешната литература... и по отношение на това няма по-голяма мърша от интернет.
    Метни един поглед тук ако можеш... http://www.vraity.com/2009/12/blog-post_07.html

    ОтговорИзтриване
  3. Ако го нямаше Интернет, никой от нас не-писателите,нямаше да е изписал толкова много думи досега. А това за мен е изключително важно, защото ни научи да се изразяваме в текст, което е съвсем различно от устната реч. Култура на писането - ето това формира у хората ежедневното споделяне в личните им блогове...поне. Никак не е малко!

    ОтговорИзтриване
  4. Не съм съгласен с това, което си написал за възникването на изкуството. На елитарното - може би, но - както се казва, какво е дало то на света? Естетски напъни и псевдоинтелектуални локуми. Но..., както винаги това си е мое мнение и не задължавам никой с него :)
    Иначе, отдавна не чета хартиени книги. Заспивам. Предпочитам монитора. Може да е от ЕГН-то или заради удобството - не знам. Пак е въпрос на личен избор.
    Не мисля, че мишката ще изяде книжката. Просто още едно средство, с което запознаваш околните с нещата, които се мотат из главата ти и се мъчат да излязат...
    Нима Епосът за Гилгамеш е по-малко значим защото е надраскан върху глинени плочки; нима надписът на Омуртаг е загубил нещо от мъдростта, която носи, от това, че е изчукан върху камък?!
    През вековете пишещия човек използва всичко, което му попадне за да изрази себе си. Библиотеките не са само от хартиени книги. Има още много чешити..., който се интересува - има Google, - ще намери :)))
    Можем да се запитаме - дали Гутенберг щеше да изобрети печатането върху хартия, ако преди него нямаше хилядолетна писмена традиция?
    Тъй че, пишете дами и господа! Възможно е „Илиадата“ да е най-смотания епос от онова време, но него ни е оставила историята... :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Всъщност много велики неща са написани без авторите им да са мислили изкуство или е това или не. Всъщност, по мое мнение, започне ли един автор да се взема много на сериозно, да си прикача етикетчета и да обяснява колко значимо изкуство прави - не става! Това е мое лично мнение, подчертавам. Просто според мен "изкуство" е дума с хиляди значения, а създаването му е процес, който не зависи от нас, има го, независимо от желанията ни и най-вече независимо от желанието на определени среди да го задушат в рамките на авторското право. Е няма да стане. То е като самия живот и също като него ще се изплъзне от всяко ограничение. В този смисъл интернет е вид противодействие именно на ограниченията, включително на алчността на тези, които печелят от ума и чувствата на пишещите хора. Тук все още има някаква свобода.
    Макар че ужасно ми липсва хартиения носител. Да полегнеш с лаптоп на корема изобщо не е като да полегнеш с книга в ръка. От друга страна - ако не беше нетът, нямаше да имаме постоянен достъп до толкова много литература! Все пак - книжните тиражи са ограничени.

    ОтговорИзтриване
  6. :)) Искам тези "Събрани съчинения", всички томове!

    Ако не беше трудно до граничещо с абсурд, нямаше да ти се размине! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Така и не знам какво става с блога на човек, който умре. Ако никой не му знае паролата и потребителя, колко време остава това което е написал?
    В Интернет може би е по-лесно търсенето. Но и за хартията и за елекронния носител важи едно и също нещо. Ако това, което е написано сега е онова, което се търси след 100 години или след 1000 години, то ще бъде намерено. Само, че вероятно ние няма да сме живи да разберем, ако сме сред намерените.

    ОтговорИзтриване
  8. От сутринта се чудя какъв коментар да оставя. Като започнах да пиша във блога си не сложих етикет " поет или писател" има там едни такива като стихче и стиховирение , ми не може без етикет. Ако някой е пропуснал мой кометар да кажа . Книга не мисля да издавам! Ако някой желае влиза и чете и усеща смисъла на писанията независимо какъв етикет съм сложила.

    ОтговорИзтриване
  9. @Кръстю, аз също предпочитам хартията. Колкото до четящите и тук са малко. Поне 30% от хората, които се водят,че следят даден блог, след като се разпишат на стената не влизат втори път. Все пак остават останалите и връзката с тях дава по нещо и на двете страни.
    @Nezzo , зная как в литературните сайтове изкуствено се фаворитизират, определени потребители, но нима и извън нета не е така? Не се ли нарушават авторските права и ограбват авторите и извън нета? Интернет е просто още една възможност и ако да не се използва е грешка. Колкото до качеството, аз зная какво харесва на мен. Ти може да харесваш друго, а трети нищо. Не сме съдии, нито критици, а като читатели имаме избор.
    @Ясмина и сега правя грешки. Първите ми неща тук бяха ужасни откъм граматика, но пък от тогава са едни от най-харесваните от гостите тук. Права си.
    @slavuncho, елитарното е нещо,което най-малко ме е вълнувало. Просто сноби,които се хвалят един на друг и всичко е за пари. Все пак и писането и четенето навремето са били такива. Колко хора и кои са имали достъп до книга, ако погледнем само два века назад?
    @Алиса , за авторските права е едно от нещата,където трябва регулация.Проблемът е самите автори да определят правилата и да има механизъм за контрол. В момента той липсва, а трябва да го има.
    @Gloxy-Floxy, имаш ги:))) Пред теб са подредени достъпни по всяко време. Ще бъдат и допълвани постоянно(чукам на дърво:)).
    @Boriana Boeva, докогато е платен домейна. Не зная как стоят нещата при безплатните платформи, но дори блога да изчезне Google съхранява публикуваното в кеша.
    @Руми и аз се чудя доста в някои места,където няма подходящи етикети. Както казваш важното е съдържанието, а не етикета.

    ОтговорИзтриване
  10. Книгата за мен си остава неповторимо удоволствие!
    Не мога да сравня който и да е филм,направен по литературно произведение, който да предпочитам пред книгата!
    Проблемът пред младите е не само Интернет,
    но там причините са много,
    както са много и причините страната ни да е в това състояние!
    Хубава вечер, Владо!

    ОтговорИзтриване
  11. Владо,знаеш ли какъв майтап ми дойде на ума?!
    За да иддялаш нещо на глинена плочка, или не дай Боже на камък, трябва доста да те е напъвало да го споделиш, докато сега - пата,кюта на клавиатурата и хайде във виртуалното пространство :)))

    ОтговорИзтриване
  12. Тц! Аз искам ония, да си ги мириша :))). Иначе вече съм ги чела, това е вярно.:)

    ОтговорИзтриване
  13. Това за домейна и за кеша го знам. Но представете си след 5 години google каже, че закрива блоговете. Yahoo закри free страниците миналата година. Те бяха яка фирма до преди време. А може да останат и 100 години след смъртта ни. Е тогава ще е интересен въпросът с хартията, Интернет или нещо друго. Сега няма историческо време за преценяване на опцията Интернет.

    ОтговорИзтриване
  14. За мен разликата между четенето на Истинска книга и интернетския и вариант е подобна на тази между домашно приготвено ястие и полуфабрикат. И двете ще те наситят, но удоволствието се губи.
    Говоря за по-големи литературни произведения.
    Приятно ми е да чета в нета кратки стихове, разкази, притчи, но за голямо по обем произведение - тц...опитах - прочетох 4 книги в електронен вариант - повече - не мерси.
    Все пак размерът има значение!
    :)И също с радост установявам, че има доста талантливи хора...което си е успокояващо ...

    ОтговорИзтриване
  15. Напълно съм съгласна с теб, Влади. Точно и ясно казано. Важно е, че иnформацията i napisanoto лесно и бързо достига където трябва. А когато дойдеш до разпостранителите, ще съжаляваш 100 пъти, че си започнал. Взимат половината и не разпостраняват както трябва, а 5 за 4. Не си дават зор ,а интернет е чудесна възможност за човек, който иска да пише , а не иска да си губи времето с разпостранение неефективно. Не е казано, че ще пише човек класика, но когато има четящи какъв е проблемът. Не съм съгласна, че тийн. се ограничават така. Напротив инАче те нямаше да си дадат зор да търсят книги изобщо.А колкото до постовете, есета или кратки статии, аз също съм им фен, защото няма време/ за четене/ на дълги излияния. Поздрави :)

    ОтговорИзтриване