Самота

Вървя забързано по тротоара. Вечер e и хората се прибират от работа. Всички уморени, но с някакво приповдигнато настроение.
Работният ден е завършил и вече са свободни. Групите се разделят и всеки поема в различна посока. Някои бързат за домът си, други поглеждат часовниците припряно и бързат за среща с приятел.
Спирам за миг и погледът ми се втренчва в една позната фигура. Изглежда странно сред тълпата. Спрял се е и наблюдава хората. Сред тях е, но личи някаква дистанция. Погледът му прескача от фигура на фигура. Понякога се усмихва пренебрежително, друг път просто отвръща поглед.
Стои сред тълпата, а ми изглежда, че е на друга планета. Сам на планета, някъде далеч в Галактиката. Стои и наблюдава светът около него.
В този миг в главата ми нахлуват мисли, настроения и спомени. В този миг разбирам, че аз също съм сам. Двама самотници, пред очите на които преминават хора, които в този миг също са сами. Били са заедно цял ден, но самотата не ги е напускала и за миг.
Човек може да е сам и сред хиляди хора. Сега бързат, бягат към нови срещи, към близките си, за да забравят поне за няколко часа самотата.
Днес хората са по-многобройни от всякога. Има места на нашата планета, където е невъзможно да останеш сам дори за миг, но страхът от самотата не изчезва. Понякога се молим поне за час на ден да сме сами, а не забелязваме, че самотата е вътре в нас.
Милиони гледат към звездите с копнеж, че горе не е просто студено и празно място. Че някъде наблизо или надалеч, има други като нас. Всъщност защо ни трябват? Та тук на Земята има милиарди хора.
Казват, че някой ден ще тръгнем към звездите, за да търсим другите. Ще ги намерим и вече няма да сме сами.
Не вярвам. Самотата не е в количеството и решението не е сред звездите. То е в самите нас.
Сами трябва да намерим нашето място, където никога не сме сами.


Спомням си един отрязък от животът ми преди години. Новата работа, градът- човекомелачка, милионите хора по улиците. Всеки от тях забързан на някъде. Всеки стремящ се да привлече поне за миг чуждото внимание. Всеки стремящ се да покаже, че съществува, че не е просто един от многото. Град населен от милиони самотници, които дори не смеят да произнесат думата самота.
Сред тези хора, се движа и аз. Понякога се усмихвам, понякога отвръщам глава. Зная, че съм сам, но аз съм избрал това и страхът го няма.
Появи се след месеци, когато усетих, че ставам част от този мравуняк. Когато усетих, че страхът от самотата, не прави хората по-добри. Не ги прави по-открити и честни. Когато усетих, че се променям и започвам да приличам на тях.
Имах избор, имах път назад към мястото, където мога, когато пожелая да остана сам, но хората, които обичам са на една ръка разстояние. Мястото където зная, че никога няма да остана сам. Просто се обърнах и си тръгнах.

.

12 коментара:

  1. Самотата е състояние на духа, а понякога и най-добрият приятел...

    ОтговорИзтриване
  2. То си е така, тук може доста да се разсъждава, тая тема е като за свободата :)
    Основнита база е, че сам и самотен не са тъждественни.
    ---
    Един анекдот : На една спирка имало десетина човека. Дошъл автобуса и започнали да се качват.
    Един се блъскал като луд. Казали му:"Господине ,само 10 сме, автобусът е празен ,има място за всички, защо се блъскате?!
    - Аз и сам да съм, пак ще се блъскам! - отвърнал той :))))

    ОтговорИзтриване
  3. Самотата... наистина безкрайна тема. Дали дъждовете и мъглите не провокират тези размисли?

    Усмивки в днешния ден и без усещане за самота! :):):)

    ОтговорИзтриване
  4. Да не си самотен, означава да има на кого да раздаваш себе си...

    ОтговорИзтриване
  5. Кръстю е прав, понякога си толкова сам, че искаш да се блъскаш с другите в автобуса, за да усетиш допира с друго същество. Тъжно е... Днес хората са по-многобройни от всякога, но количеството на "правилните" (тези, които усещаш като дом) не се е променило.

    ОтговорИзтриване
  6. от една любима книга:
    "Loneliness is the human condition. Cultivate it. The way it tunnels into you allows your soul room to grow. Never expect to outgrow loneliness. Never hope to find people who will understand you, someone to fill that space. And intelligent, sensitive person is the exception, the very great exception. If you expect to find people who will understand you, you will grow murderous with disappointment. The best you'll ever do is to understand yourself"

    ОтговорИзтриване
  7. А дали не отглеждаме самотата, за да я захвърлим след време и щастието да ни изглежда двойно по-истинско?
    :)

    ОтговорИзтриване
  8. @Руми, ако нямаш избор е страшно. Все пак по-често става въпрос за страх.
    @Блага, да, когато я желаеш за кратко.
    @Кръстю, този определено никога не е сам:)))
    @Аmazonka, не е от времето,а причината е извън мен.Благодаря!
    @Николай, не съм сигурен,че е едно и също. Един пример от религията. Исус се е раздал, а е останал сам накрая.
    @sky_mender, дори са по-малко.
    @altair , най-странно е,че това важи за всеки.Всеки се чувства неразбран, а може би не казва необходивите думи.
    @bampi, не зная. Стават много, но, или, ако...

    ОтговорИзтриване
  9. Скоро един приятел от ФБ сподели с мен, че има около 500 приятели, а се чувства самотен...и това с Исус е много тъжно - показва каква е природата на човек - какъвто и да си, когато си напред, рано или късно ще те низвергнат, тъжно...

    ОтговорИзтриване
  10. Сам и самотен са две съвсем, съвсем различни неща...Как се е чувствал Исус не знам. Пък и там нещата са в съвсем друг ракурс. Усещането за самотност е липса на усещане за смисленост.

    ОтговорИзтриване
  11. Всеки самотник е самотен по своему. Понякога самотата е личен избор. Например - в момента избираш и се чувстваш добре.
    Какво би направил, ако имаш много любов в сърцето си, а никой не иска за я вземе?

    ОтговорИзтриване