Ден на Труда

Преди много, много години в самото сърце на Африка, под сенките на дърветата близо до едно поточе почивало семейство горили.Слънцето припичало яростно и животът в джунглата бил замрял. Никакъв шум не нарушавал покоя на горилите.
Когато слънцето било толкова високо, че и сенките вече търсели къде да се скрият, силен шум нарушил почивката на семейството. На близката поляна, под палещите лъчи на слънцето, група странни същества вдигали врява. Приличали на нормални маймуни, но се движели тромаво, краката им били прекалено дълги, а ръцете прекалено къси.
– Тате, какви са тези същества?- попитало малкото горилче.
– А, тези ли? Появиха се преди година, не знам откъде. Определено са стояли прекалено дълго на слънце, или ги е ухапала отровна змия. Стой по-далеч от тях!
– Ама тате, защо не са по-тихи? Ако ги чуят лъвовете? Какъв е този странен шум, който издават?
– Нали ти обясних, че не са добре. Шумът се нарича говор и отскоро са го усвоили. Така контактуват помежду си.
– Хе, хе, хе!– засмяло се горилчето. – Че защо им е да вдигат шум, като могат да се разбира с един жест, както нас. Говор, говор, говор...
– Нали те обясних, че са странни! И престани с това говор! Още си малък за да учиш лоши неща. Я, по-добре отиди да си набереш банани!

В средата на поляната странните същества, не спирали да издават дразнещи звуци. Един едър екземпляр се бил покатерил на камък и обяснявал на другите:
– Работа, работа и пак работа! Само така ще успеем да оцелеем. Ако се отпуснем за малко, някой ще ни изяде. Затова, да разпределим задачите! Пет от вас веднага да тръгнат да събират материал за дом! Не носете само клони, а и камъни. Домът ни трябва да е недостъпен! Други пет да изкоренят всичко на тази поляна и да я засадят с банани! Трябва да сме подсигурени с храната. Други пет да направят бент на поточето! Ще си направим резервоар и за водата. Жените да започват плетат платове от онази трева там и после да шият дрехи!
– Че защо да правим тези неща? – попитал един от групата. – Дом не ни трябва, защото ако има опасност ще се качим на дърветата. Защо да садим банани, като си растат сами и не можем да изядем всичките? Защо ни е бент, като това поточе никога не пресъхва? А в тази жега, дрехите ще ни довършат.
– Глупак! – креснал едрият екземпляр. – Това е работа! Важното е да се работи. Днес, утре и винаги. Само така ще станем хора.
– Хора ли? Какво е това хора? Хубаво ли е?- заваляли въпроси от групата.
– Естествено, че е хубаво! Бъдещето е на хората. Те ще бъдат господари на всичко и всички ще им се подчиняват. Когато станем хора, ще можем по цял ден да не правим нищо. Дотогава, обаче трябва да работим! Хайде на работа!
– А ти какво ще правиш? – попитал глупакът.
– Аз, ли? Аз ще ви ръководя. Ще организирам работата и ще разпределям задачите, така че никой да не остава без работа. От днес, всеки ден ще се трудим, а на днешния ден всяка година ще празнуваме Ден на Труда.
Странните същества се подчинили. След година установили, че животът им е станал по-тежък. Никога не бяли свободни и винаги имало още несвършена работа. Само водачът им бил добре. Охранил се, изнежил се и изглеждал великолепно. Достатъчно било да протегне ръка и получавал всичко, което иска.
– Само, така! – ги казвал той всеки ден преди и след работа. – Работа, работа и пак работа! Продължавайте и някой ден ще започнете да приличате на мен.

След хиляди години, в самото сърце на Африка, близо до едно поточе, под сенките на дърветата почиваше семейство горили.Слънцето припичаше яростно и животът в джунглата беше замрял. Никакъв шум не нарушаваше покоя на горилите.
Когато слънцето беше толкова високо, че и сенките търсеха къде да се скрият, силен шум наруши почивката на семейството. На близката поляна, под палещите лъчи на слънцето, група странни същества вдигаха врява. Приличаха на нормални маймуни, но се движеха тромаво, краката им бяха прекалено дълги, а ръцете прекалено къси. В ръцете си носеха странни инструменти. Едни копаеха земята, други разчистваха камъните, а трети утъпкваха пръстта след тях. Изглеждаха уморени и измъчени, но не спираха.
– Тате, какви са тези същества? – попита малкото горилче. – Защо се мъчат и потят в тази жега?
– Тези ли? Това са хора. Странни същества, които никога не действат логично. Винаги, ако имат две възможности избират по-трудната. Казват, че са станали такива, защото когато са били малки, слънцето е изпекло мозъка им.
– Тате, а каква е тази дума, която постоянно повтарят? Работа, работа, работа...
– Млъквай и отивай да си набереш банани! Още си малък за да знаеш такива лоши думички! Хайде бягай, докато не съм те нашляпал!И се пази от слънцето! – изсумтя възрастната горила, след това притвори очи и продължи дрямката си.