Орисници

-Нека това дете, когато порасне, да бъде като слънцето! Да раздава топлината си на всички. Нека сетивата и са отворени винаги и да познае света с цялата му красота! Нека винаги е обградено от приятели и да им дава настроение и вяра! Нека животът и е изпълнен с любов и да я дарява на другите! Нека!
Феята орисница погали нежно по бузата малкото съкровище и се усмихна.
-Ама ориснице...- приплака майката.- Защо наказваш така детето? Ще раздава тя, ама за нея какво ще остане? Ще отвори сетивата си за красивото, а покрай него ще влезе и лошото и ще почерни душата и. Ще има приятели и на тях ще дава, ама хората днес са използвачи и ще получи ли нещо в замяна? А живот изпълнен с любов на кого му трябва? Че то любовта е изгаряне на бавен огън, в началото е топло, а после остава само пепел. Не можа ли просто, да я орисаш да бъде красива? Много красива, а другото само ще се нареди.
-Ами... аз толкова мога.- изчерви се феята орисница и отстъпи назад.
-Нека аз опитам. –обади се втората орисница.- Нека това дете, когато порасне да е сръчно и работливо. Енергията му никога да не свършва и умора в него да няма. Всичко с което се заеме да приключва успешно! Докосне ли нещо ръката му, да оставя отпечатък и всеки да го разпознава. Да владее всеки занаят и изкуство! Нека!
-Вън! –скочил таткото.- Вън от тук всичките. Дано детето има късмет и нищо не се сбъдне. Защо му е да е работливо и сръчно? Та да го използват ли само? Всеки да му прехвърля и неговата работа и още колкото може да носи. Защо му е да е талантливо? Талантът ще му довлече само завист и омраза. Каквото направи хем ще го оплюят, хем ще го откраднат. Не можа ли просто да го орисаш, да се ожени по сметка или пък да спечели от тотото? Вън от тук, докато не съм взел пушката!
Трите орисници, не казали нищо. Навели глава и тръгнали към вратата.
-Хм... Не прекали ли малко?- попитала майката.- Все пак са феи, кой знае какви неща могат. Ами, ако поискат да си отмъстят?
- Абе ти още ли вярваш във феи и приказки? Май и теб те е орисала някоя от тези дърти вещици, ама извади късмет с мен. Само да не пълниш главата на детето с мухи, че те убивам и теб!

В този миг последната орисница, която се била спряла на вратата се върнала до кошчето, протегнала ръка над него и тихо казала:
-Орисвам те, когато пораснеш да бъдеш такава, каквато искаш! Орисвам те да вярваш в това, което ти подсказва разумът и усещаш със сърцето си! Орисвам те да бъдеш Човек!


.

8 коментара:

  1. И накрая пак, както дойде...
    Много добро, Владо! Знам,че не е смешно, но ме напъва...:))

    ОтговорИзтриване
  2. А като започна една борба между разум и чувства, Джейн Остин не може да насмогне да пише :(

    ОтговорИзтриване
  3. ...Влезе в затвора и стана човек...
    Като всяко етично понятие и това е изтъкано от неяснота и относителност. Човек...

    ОтговорИзтриване
  4. Мисля че истинският човек е минал и без орисница.

    ОтговорИзтриване
  5. @Кръстю, ако не се усмихнем сме много зле:)
    @DSdiva, тя борбата е за хубаво. В нея се ражда истината.
    @slavuncho, не е. Просто го разгледай като възможност за собствен избор. Какъвто и да е.
    @Руми,да. Трябват му добри родители.

    ОтговорИзтриване
  6. "Орисвам те да бъдеш Човек!"
    Не знам дали съзнаваш, че в това малко изречение се крие ЦЯЛАТА мъдрост за живота. И дава отговори на ВСИЧКИ въпроси, които разискваме!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  7. :)), що е то човек? Елин Пелин го е нарекъл- съчетание от грешки...на мен ми звучи много правдоподобно.

    ОтговорИзтриване
  8. За различните хора пожеланието "бъди такъв, какъвто искаш" влече различни последствия...

    ОтговорИзтриване