Различните

Някога преди много години, на един остров далеч в морето, имало голям остров. В началото бил необитаем, но с годините на него се заселили хората.
Били различни и идвали по различни причини, но островът бил далеч от другата суша и който стъпел на него, оставал завинаги.
Имало хора от цялата земя и всеки ден идвали нови.
Ту ураган изхвърлял на брега, крехка рибарска лодка, ту кораб стоварвал неудачници, тръгнали да търсят късметът си. До разбит в скалите пиратски кораб, вълните носели мисионерски кръст.
Лека полека островът се напълнил. Всеки месец идвали нови хора, но по-старите жители ги посрещали и приемали с гостоприемно. Не се интересували, кой от къде идва и какъв е. Стига да не пречел на останалите, всеки имал право да живее както иска.
Един ден на островът пристигнала малка лодка. От нея слезли странни хора.
Никой от местните, не бил виждал такива, но ги посрещнали любезно. Новите обаче се държали хладно. Стояли настрани и се мръщели. Не харесали, нито мястото, което им отредили да живеят, нито земята, която им дали за да се прехранват.
Минали две седмици и един ден пред колибата на най-възрастният човек на острова, осъмнали новите хора. На него останалите били гласували доверие, да решава спорните въпроси, но от години никой не се бил обръщал към него.
Изправили се новите пред старецът и заявили:
-Ние сме различни!
-Различни?- учудил се старецът.- На този остров всички сме различни. Не зная за другият свят, но тук няма двама души еднакви. Дори близнаците се различават по нещо. Какво искате?
-Не ни интересуват другите!- заявили новите.- Да бъдат каквито искат, но като нас на този остров няма. Ние имаме различни нужди и желания, а вие ни дадохте това, което имат всички жители на този остров. Искаме повече!
-Няма начин!- отговорил старецът.-Ако вие получите повече, другите ще имат по-малко. Тогава те ще поискат същото и ще имат пълно право, защото и те са различни от вас.
-Какво ни интересуват другите, старче! Ние сме си ние!
Старецът се замислил и им казал да дойдат на другият ден.
Когато утрото настъпило и новите дошли, той им казал своето решение:
- Тук не можем да дадем на едни повече, отколкото на други.
На километър- два от тук, в морето има друг остров. Малко хора знаят за него и никой не живее на него. Почти толкова голям е колкото този, а и земята е същата. Отидете там, вземете колкото и каквато земя искате и направете правилата на островът такива, каквито на вас ви харесват.
Новите се зарадвали, но само за миг.
-Ааа... Не става, старче! Не става! Ако отидем, на онзи остров всичките му жители ще са еднакви. Идваме от такъв остров и го напуснахме нарочно. Ако всички сме еднакви, как ще можем да искаме за нас повече?
После се качили на лодката си и отплавали да търсят друг остров, където да си различен носи полза.

6 коментара:

  1. Много точно казано,Владо!Поздравления!
    Да не забравяме,че единственният метод на познание на този свят , базиран на нашата сетивност е този на сравнение...е,има и още един, но той явно не е за всеки :))

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления и от мен :D

    ОтговорИзтриване
  3. За колко много синоними на твоите "различни" мога да се сетя:-)

    ОтговорИзтриване
  4. @ ivo_isa - не ги изброявай, защото може да подсетиш някои, които все още не са се усетили :))))

    ОтговорИзтриване
  5. :)Няма смисъл. Всеки човек е различен и това е ценно, докато не се опита да превърне различията си в капитал.

    ОтговорИзтриване
  6. Много хубаво си го казал в коментара -"Всеки човек е различен и това е ценно, докато не се опита да превърне различията си в капитал".Поздарви:)

    ОтговорИзтриване