Нощ

Луната се скри зад облак и Принцът забави крачка. Не виждаше нищо и колкото и да се взираше напред, в тъмнината не се виждаха светлините на жилища.
Отново беше сбъркал пътя. Постоянно го правеше. Колкото и да проучваше предварително картите, краката го отвеждаха на непознати места.
Въздъхна и внимателно преценявайки всяка стъпка излезе от пътя. Веднага се блъсна в стъблото на голямо дърво. Приседна до него, и ръката му потърси нещо за ядене в торбичката. Не намери нищо и отново въздъхна.
-Денят ти е бил тежък.- чу се нежен женски глас в тъмното.
-Да, тежък беше, но съм имал и по-тежки.- отговори Принцът и се опита с поглед да пробие тъмното, но не успя.
-И аз- отговори гласът.- Вече година обикалям по пътищата. Замръквала съм къде ли не. Вървя, вървя, вървя.
-Вървим и откриваме все нови градове и царства. Търсим различното, но навсякъде е еднакво.
-Да, градовете, царствата, хората. Еднакви са, най-вече хората. Добри и лоши, но ако останеш и ги опознаеш разбираш, че са еднакви.
-Хората... Не се ли страхуваш в тази тъмна нощ. Има и много лоши хора. Срещал съм.
-Не си страхувам. Лошите се чувстват най-добре, там където има много хора. Тук няма никого, освен теб.
-Да, няма никого. Всъщност лошите хора са малко. Повече са странните. Преди месец бях в една страна, където живееха само Принцеси.
-Аз пък попаднах на страна само с Принцове. Принцесите ги нямаше и в цялата страна бях само аз.
-Сигурно си се чувствала, като кралица сред толкова Принцове?
- Амии... Те бяха влюбени в себе си. Канеха ме на балове и лов, но не търсеха принцесата, а отражението си в огледалото.
-Също, както в страната на Принцесите, където бях. Една не харесваше носът ми, друга дрехите ми. Разпитваха ме по цял ден, но говорехме не за мен или тях, а за Принцът от мечтите им.
-Смешно нали? А Принцовете търсеха Принцесата. Попитах ги как изглежда, но никой не можа да ми отговори. Щели да я познаят когато я видят.
-А Принцесите казваха, че сърцето им щяло да познае Принца. Оставих ги да чакат и продължих напред.
-Аз също... На къде си тръгнал сега?
-Не зная. Просто вървя и вървя. Мога да отида където поискам, но не зная къде е това. Не зная какво искам.
-Искаш ли утре да продължим двамата? И аз не зная, на къде да вървя.
Луната се показа за миг и Принцът видя до себе си неясен силует, облегнал се на дървото.
-Искам!- отговори.- Скучно е, когато човек върви сам. Нека сега поспим, а утре ще тръгнем. Няма значение на къде. Навсякъде местата и хората се оказват накрая еднакви. Лека нощ!
-Лека нощ!
Луната се скри отново, но Принцът не можа да заспи.
-Спиш ли вече? Трябва да ти призная нещо. Аз не съм Принц...
- Глупаче си ти! Да не помисли, че аз съм Принцеса?- чу в отговор смях.- До утре! Когато слънцето изгрее ще тръгнем на път.
- Да! Ще тръгнем заедно и ще търсим. Мисля, че вече зная какво търся- ДОМ.
-Лека нощ , Принце!
-Лека нощ, Принцесо!

5 коментара:

  1. Владо, замисли ме :))
    А не търсим ли и себе си чрез другите, макар,че няма двама еднакви ?:)

    ОтговорИзтриване
  2. @Кръстю, а намираме ли се някога:)
    @Глокси :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Още се търся ...dum spiro spero :)))

    ОтговорИзтриване
  4. :D Трябва да спреш да търсиш и ... после става забавно!

    ОтговорИзтриване