Владетелят на света

Някого много, много отдавна в степите далеч на изток се родило дете. Родило се под откритото небе и под него израсло. По цял ден стиснало конската грива, летяло от хоризонт до хоризонт, но степите му се виждали тесни. Искало да продължи напред до краят на Земята, но не можело. Степта била пресечена от невидими граници и зад тях живеели враждебни племена. Дори конят забивал копита в земята и спирал пред невидимите граници. Момчето гледало към хоризонта и се заричало един ден всичко това да е негово. Да може да препуска на воля до края на Земята. По цял ден се упражнявало с лъка и сабята и се превърнало в непобедим воин.
Когото пораснало повело племето си и едно по едно, покорило всички околни племена. Степта била негова, но не се задоволило с това. Зад границите на степта имало други племена и царства. Силни, богати и прочути.
Ордата не спряла. Като облак от скакалци, конниците нахлували в царство след царство. Нищо не можело да ги спре.
Някъде ги посрещали с яростна съпротива и тогава избивали всичко живо и изпепелявали страната, но повечето предпочитали да преклонят глава и да се подчинят.
Едно след друго царствата падали, а конниците продължавали напред, опиянени от силата си.
Напред, напред, напред. Навсякъде пред тях вървяла славата на най-могъщия, най-страшния, най-безмилостният владетел. Момчето било пораснало и всички го наричали Владетелят на света.
Един ден, когато завзели поредното царство, съобщили на владетеля, че един много стар и мъдър човек иска да го види, преди да склопи очи.
Владетелят решил да изпълни молбата. Отишъл при старецът, който отворил очи, погледнал го и промълвил:
-Този е велик владетел, но аз мислех, че Владетелят на света е тук. Него исках да видя, но така е било писано...
Владетелят се ядосал, но един от съветниците му прошепнал:
-Старецът ви помисли за Владетелят на света. Всички сме чели за него и няма царство, което да не трепери само от името му. Никой не го е виждал, но казват, че живее далеч на север и е безсмъртен. Владее могъща магия, а дворците му са направени от злато и скъпоценни камъни. Войните му са великани, облечени в златни доспехи. Никой не може да ги победи, защото на мястото на един убит изникват нови хиляда. Дано никога пътищата ни да не се пресекат.
Владетелят пребледнял от гняв. Събрал войските си и издал заповед да потеглят на север. Никой не може да се мери с него и войската му, или да оспорва славата му.
Пътували дълго. Преминавали реки и планини, гори пълни с непознати животни, а накрая се наложило да прекосят и бурно море. По пътят си почти не видели хора или следи от тях.
Накрая слизайки от една планина, пред тях се открила покрита с цветя равнина, а в полита на планината били построени няколко шатри.
Владетелят изнервен от дългото пътуване, препуснал сам към тях. Влязъл в най-голямата и заварил дрипав един старец, който пишел на пергамент.
-Старче, дълго пътувахме, а няма кого да попитаме. Знаеш ли къде живее Владетелят на света?
- Застанал си пред него, млади човече.- отговорил старецът.- Аз съм Владетелят на света. Преди мен беше баща ми, а той наследи дядо ми.
-Не се шегувай старче! Къде са дворците ти? Къде е магията ти и армията? Тук няма нищо.
-Това е дворецът ми!- посочил челото си старецът.
-Това е магията ми!- Вдигнал пергаментът от масата. -А буквите са войниците ми! Няма сила, която да ме победи!
-Шегуваш се старче! Предците ми десет поколения назад са били велики воини. Мога да позная силата, когато я видя. Теб мога да смажа още сега.
-Тук са изброени владетелите и народите от началото на човешкият род.- вдигнал един пергамент от масата старецът.- След няколко години, аз ще съм мъртъв. След малко повече години и ти, но тези тук ще живеят винаги. След няколко века, никой няма да те помни, но всички ще четат за подвизите записани тук. Ще забравят и народът ти. Можеш да ме убиеш, но не и да победиш тази магия. Един народ е велик, не когато има велики воини, а когато има велики летописци.

Някъде на север, където човешки крак стъпва рядко, живее Владетелят на света. Всички са чували и чели за него, но никой не го е виждал. Не са го виждали, но знаят за него.

9 коментара:

  1. сега разбирам чии са били публикациите в стария завет!:)) привет, влади, хубава приказка за силата на словото, силата на мисълта, на езика.. което ме подсеща, че последното е възможно най-жестоко, то кости няма, но кости - троши:))

    ОтговорИзтриване
  2. :) Разказът ти е от четивата, които обичам. Някак си потъвам в подобни думи.
    Финалът ти за писаното слово, за летописците е до болка верен, а стои и в държавните концепции на цивилизации от типа на китайската и римо-византийската. Такава е и нашата реалност от векове, макар че аз лично бих предпочел да се върна във времената на словото предавано не с букви, а с думи, онова на звуковите трептения и енергия. :)
    Поотплеснах се пак. :) Всъщност, като прочетох първите няколко реда от разказа ти, се сетих за ето това:

    Тангра каза:
    "Господари на Земята вий бъдете!"
    И тръгна племето арийско - българи, унгари, авари, хазари
    Земните предели да владее
    Вековете един след друг минават
    А ние - българите все сме живи
    Живи са и нашите унгарски братя
    Защото богът Тангра тъй ни каза:
    "Господари на Земята вий бъдете!".

    Асоциация някаква. :))
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Много правилно казано:
    "Един народ е велик, не когато има велики воини, а когато има велики летописци."
    ;-) След време остава само написаното... Няма значение дали е вярно:-)

    ОтговорИзтриване
  4. @angie , може и да лекува.От нас зависи.
    @8,за съжаление думите избледняват още с изричането си:(
    @ivo_isa щом има хора, които вярват, на кого му пука дали е вярно:)

    ОтговорИзтриване
  5. Владо, думите са магия. Понякога те са стойностни и носят положителен заряд. Понякога обаче обслужват несправедлива кауза.

    ОтговорИзтриване
  6. Владо, има и друго - забрави издателите.Има много летописци и всякакви ...писци, ама не всичко писано се издава :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Кръстю , е това е било някъде. Днес всичко е заменено с PR:))

    ОтговорИзтриване
  8. Владо...къде някъде, на Марс ли?!
    Абе, ясно, пас(смях)

    ОтговорИзтриване