Моята България

Вчера прибирайки се от работа, вървях по-бавно. Минах по друг маршрут и видях промени, които не ми харесаха. Не е за пръв път, когато се разочаровам от моят град. Не е от най-добрите за живеене и работа. Дори съм го напускал за кратко, но пак се върнах. Не го харесвам, но се върнах, а причините да замина бяха икономически.
Продължавам да живея в него. Зная, че няма да се промени към добро. Зная, че каквото и да стане, винаги ще се връщам тук. Свързан съм със здрави вериги, които мога да разкъсам, но не искам.
Направих аналогия със страната ни. Коя е моята страна, моята България? Или какво?
Дали мястото на което преди много векове, предците ми са се заселили? Красиво, удобно и привлекателно място е, но на света има много по-красиви. Харесва ми, сутрин да гледам планината, но на света има толкова планини и прекрасни гледки.
Дали пък е знамето и химна ни? Не мисля. Това са само парче плат и позната мелодия.
Историята ни? Не е и тя. Обикновена история на малък народ. Не ме вълнува, дали преди хиляди години сме живели в Какваз, или в Иран. Интересува ме настоящето.
Дали пък България е в личната ми карта или паспорта? Отново не! Късчета хартия и пластмаса, каквито има навсякъде.
Това не може да ме привърже тук и да кажа: Тук е моята България!
Това не са вериги, които не мога да скъсам.
Но веригите ги има.
Те са в хората. Не във всички хора. Близките, приятелите... Започвам списъкът и той все повече се разширява.
Разраства се, като тънка паяжина, по-здрава от желязна верига.
Това вече е моята България. Тези хора, без които не мога.
Затова и не търся друга. С по-красива природа и градове. По-богата и могъща. Не съм за там. Аз ще се справя навсякъде, но не мога да пренеса хората. Заради тях и да тръгна винаги ще се връщам. В моята България и в моят град.
Ще ги приемам такива каквито са.
Някога мислех, че мога да променя всичко. После се отчаях и казах, че не мога да променя нищо. Днес зная, че всъщност променям нещата. Дори без да го усещам. Малко по малко. Незначителни дребни неща, които без дистанцията на времето не се виждат.
Стават бавно, много по-бавно, отколкото искам, но такъв е животът. Твърде кратък за отделният човек. Незначителен миг от историята на града, държавата, Земята, Вселената.
Моят град, моята България, моята Земя, моята Вселена!
Хубави или лоши места, но мои, заради хората.

13 коментара:

  1. На мен твоят град ми харесва,дори когато бях на Мальовица преди време ,ми се наложи да ползвам вашата "бърза помощ",хората бяха любезни:),зависи и вашия кмет дали е достатъчно активен и дали ще успее да промени нещо,но поне Владо имаш чист въздух:)приятен уикенд:)

    ОтговорИзтриване
  2. Владо, това е крепосничеството на душата :) винаги намираме причина да останем тук. Слагам в т.ч. и себе си, а по света има много какво да се види;).

    ОтговорИзтриване
  3. Безспорно хората, но и спомените :)

    ОтговорИзтриване
  4. Владо,тук няма какво да кажа братче...Мъка!
    И ти си прав и наборът е прав , тук май на-добре времето изпъква като усещане ..а и Силвия е права,аз също имам добри впечатления от твоя град и хората...и най-важното ,въздуха. Сега с моето "отворено" дишане, той е важен фактор:)

    ОтговорИзтриване
  5. България си е България,каквото и да мислим и виждаме,колкото е неугледна,толкова е и най-красивото място на планетата и аз обичам моя град!

    Владо,а кой е твоят град?Явно е някое планинско хубаво градче,щом е до Мальовица?

    ОтговорИзтриване
  6. Накара ме да се замисля и то за хората.
    В моя град дойдоха много външни хора, с друг манталитет и това е нещото, което не ми харесва :)
    Не говоря за приятели, а и те в последно време са на изчезване/като истински/
    Всичко се променя и хората също!
    А иначе природата, родината, я носиш в себе си:)

    ОтговорИзтриване
  7. Да променя всичко, по скоро аз се промених, в дребните неща, които станаха ценни за мен. В България ми харесва, но винаги има едно но....

    ОтговорИзтриване
  8. Натъжи ме...
    И в други градове и държави, които стават "наши", има неща, които харесваме и не харесваме, но веригите, които ни свързват с родното място, ги влачим по целия свят... Именно приятелите, близките, спомените...

    ОтговорИзтриване
  9. България има само един проблем-българите!

    ОтговорИзтриване
  10. @Силвия Тенчева, да хората, но тези по улиците не в общината:)
    @Емо , е не е болка за умиране:)
    @slavuncho , спомените от хората:)
    @Кръстю, въздухът не е вече както някога. Заводите не работят, но колите замърсяват повече, а и унищожиха реката.Иначе нагоре в планината още не се усеща.
    @spartaka , Самоков. Май трябва някой ден да допълня инфото тук.
    @Dani, променят се, но пак остават достатъчно за да чувствам,че това е моето място.
    @tcvetelinka, да винаги едно но:(
    @tiburon , не ги чувствам като вериги, нищо че използваме тази дума. По-скоро като невидими лъчи.
    @Kal4o , ами и ние сме българи:)Дай да и решим проблема:)

    ОтговорИзтриване
  11. мисля си - човек трябва да живее в Света. да пътува и да се връща, но да не стои цял живот на едно място, защото това закърнява усещанията. независимо къде - и в Рая дори - не трябва да прекаляваш с едноисъщо-то, било то и само хубаво, защото в един момент вече няма да имаш очи да го видиш и различиш.
    иначе за България и аз съм един неизлечим носталгик. никога няма да заживея завинаги другаде... но пък искам да поживея помалко из целия Свят :)

    ОтговорИзтриване
  12. Обичам да пътувам и после да се завръщам тук, точно заради близките и приятелите. Без тях навсякъде ще се чувствам чужденец и не на мястото си, ще ми е празно. Затова и не заминах да работя навън, въпреки няколкото оферти.

    ОтговорИзтриване
  13. @Ясмина , аз не обичам пътуванията. Всъщност по-скоро тръгването, сбогуването и раздялата:(
    @Точка , :)

    ОтговорИзтриване