Хората-птици

Някога, много отдавна, на един далечен остров насред морето живеели странни хора. Имали крила и можели да летят. Вдигали се високо в небето и се реели с часове понесени от вятъра.
Островът бил каменист и земята била малко. Трудно осигурявали прехраната си и ако не били даровете на морето, нямало да могат да оцелеят.
Морето било и спасител, но и враг и клетка. Често бурни вълни се стоварвали върху бреговете на острова. Ураганен вятър помитал всичко, или слънцето жестоко напуквало земята.
Хората- птици се борели всеки ден с природата. Всеки път от нищото успявали да възстановят своят дом.
Някои от тях се отчайвали, но нямали избор. Навсякъде около тях бил океан, а крилете им били слаби. Не можели да го прелетят и да отидат на друго място.
Някои опитвали. Вдигали си високо и се понасяли с вятъра. Никога не се връщали, за да разкажат.
Хората- птици разказвали на децата си легенди, донесени от случайни гости. В тях се разказвало за чудни страни и народи. За места където вместо море, земята се разстилала до хоризонта.
Мечтаели хората –птици някой ден да отидат там, но не знаели начин. Тогава се вдигали високо в небето. Кръжели загледани в хоризонта и мечтаели, някой ден да видят тези страни.
Рядко на острова идвал някой, но често морето изхвърляло останки от кораб, разбит неизвестно къде. Хората- птици гледали с възхищение и почуда странните непознати предмети. Питали се каква ли е страната, от където идват и какви хора живеят там.
Един ден да острова пуснал котва кораб и на брега слязъл прегърбен старец. Бил търговец и цял живот търсел сделката, която да му осигури старините. Търсел, но късметът винаги му обръщал гръб. Винаги губел, но не се отказвал.
Птиците-хора заобиколили странния човек. Всеки искал да го докосне и да разбере повече за него. От коя страна идвал, защо бил дошъл, какъв е?
-Аз съм търговец.- отговорил старецът.
-Търговец? Това какво е? Така ли се казват жителите на чудната страна отвъд морето.
-Не! - засмял се старецът. - Аз разменям всичко което мога. Мога да ви дам всичко, което искате, а в замяна вие ще ми дадете нещо, което аз искам. Какви са желанията ви? На кораба ми има всичко и с радост ще направя размяна.
- Желания ли? Много са, но най-много искаме да видим чудната страна отвъд морето. Можеш ли да ни отведеш там?
- Нищо по-лесно от това, но какво ще получа в замяна?
- Нямаме много. Островът ни е малък и беден, но ти си избери каквото искаш.
Старецът дълго обикалял острова, но не харесал нищо. Искал да си тръгне, но в този миг се сетил:
-Искам крилете ви! Дайте ми ги и ще ви закарам където желаете.
Хората-птици без да се колебаят се съгласили.
Натоварил ги старецът и корабът потеглил към мечтаната земя. Когато стигнали взел крилата им и веднага отплавал, за да направи сделката на живота си. Не знаел, че това е последното му плаване. Никой никога не чул повече за него.
Хората- птици с вълнение опознавали замята, за която мечтаели. Тя била пред тях и се простирала до хоризонта, накъдето и да погледнели. Поискали да се вдигнат високо и да я разгледат по-добре, но не можелили. Нямали вече крила.
Натъжили се и помръкнали. Само едно малко дете, продължавало да се усмихва щастливо.
-Глупаче! Защо се усмихваш? Не разбираш ли, че загубихме крилете си и способността да летим? Загубихме ги завинаги.
-Крилете ли?- стреснало се детето.- Нима за да летиш са нужни криле?
Някои от хората птици го разбрали, но повечето се пръснали и смесили с милиардите хора в новата земя. Никога вече не полетели, но пък разказвали приказки на децата си. Разказвали за един далечен остров, където живеели хора с криле, които можели да летят.
-А нима за да летиш, са нужни криле?- питали децата, но възрастните не разбирали.
Не разбирали, че нямали нужда от криле, за да полетят и стигнат високо и далече. Толкова високо и толкова далече, колкото и най-здравите криле, не могат да ги отведат.

10 коментара:

  1. Като се замисля стигам толкова далече...

    ОтговорИзтриване
  2. :)Май с напредване на възраста започваме повече да знаем и по-малко да разбираме :))

    ОтговорИзтриване
  3. Защото забравяш да мечтаеш Кръстю :)

    ОтговорИзтриване
  4. :) Децата говорят със сърце, не с разум. Жалко, че когато пораснат, губят тази си способност.

    Чудно четиво като за начало на седмицата, krizt. Благодаря ти! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Въртят ми се асоциации с Великденския остров (Рапа Нуи) и множеството статуи на хората-птици :)))
    Мдааа... нямаш нужда от криле, за да летиш - достатъчно е просто да повярваш, че можеш :)
    Хората са спрели да вярват. Отрязали са крилете на вярата...

    ОтговорИзтриване
  6. :D И на мен така, много не ми вярват!

    ОтговорИзтриване
  7. @Руми, да много далече.
    @Кръстю , а не. Знаем и разбираме повече. Можем по-малко:)
    @kenkal , не я губят, просто играят друга игра. Играят на възрастни, а те стъпват здраво на земята.
    @Хриси, не зная. Все ми се струва,че просто са променили начинът, по който вярват.

    ОтговорИзтриване
  8. Gloxy-Floxy , и на мен, но това не ни пречи, нали:)

    ОтговорИзтриване
  9. Струва си да полетиш когато желаеш :)

    ОтговорИзтриване
  10. Много нежен и вдъхновяващ текст, Влади- поздравления!

    ОтговорИзтриване