Битие и съзнание

Преди около година в нета, често се коментираше една снимка. Американски клошар, брадясал и мръсен, но с лаптоп на коленете си. Помня, че коментарите бяха, как духът може да победи окаяното битие.
Духовното е широко понятие. Лично за мен, то не се изразява в съзидание в областта на изкуствата или науката, а по-скоро като интерес и търсене. Интерес към усвояване на нови знания и търсене на нови предизвикателства към ума.
В областта на науката и изкуствата, още от обособяването на тези понятия, мнозинството хора, които създават са професионалисти.
Не мисля, че правенето на продукт срещу заплащане може да се нарече духовно.
Остава категорията на хората, които имат интерес и търсят новото и вълнуващото за тях. Ако погледнем статистически, те са малко. Повечето хора прекарват животът си, интересувайки се единствено от материалното. Какви са причините?
Ако се върнем назад във времето, началото на съществуването на човешкият род, много малко от хората са могли да си позволят, занимания различни от борбата за хляба. С напредването на технологиите, тези хора се увеличават като брой, но процентно увеличението е значително по-малко. Все още огромното мнозинство от хората, живее единствено с мисълта за ежедневните проблеми. От друга страна става все по-трудно, хора извън професионално занимаващите се, да създадат нещо ново в областта на науката и изкуствата. Днес нови открития е невъзможно да се направят в къщи, защото изискват средства, оборудване и дългогодишна подготовка. В изкуството пък нещата вече открито са чисто комерсиални и дори един продукт да се създаде с минимум средства, без реклама ще си остане непознат.
Защо въпреки несъизмеримо по-високият стандарт, хората вдигащи поглед от земята са толкова малко? Те не се влияят от парите, а го правят за себе си.
Може би причините са множество. Влияят осигуреността и относителното спокойствие на отделният човек, характерът на работата му, семейната среда и навиците създадени от детството.
Един работник на строеж , след 12-14 часа работа, не би седнал с книга след това. Един истински клошар не би седнал с лаптоп в ръка или пък купил билети за опера с парите за хляба.
Прекалената осигуреност, също действа в отрицателна посока. Свидетели сме как хора с много пари демонстрират култура и интереси, каквито нямат. Помня собственикът на един холдинг, който по примера на Васил Божков колекционираше картини. Печаташе за Коледа луксозен календар с мото: Моята колекция-част от културното наследство на България. Само, че интелектът и културата му бяха, доста под нивото дори на собственият му бодигард. В този случай става въпрос за чиста проба снобизъм.
Ограниченията, обаче не отговарят на въпроса, защо хората стремящи се към новото са малцинство от населението.
Причината е в структурата, която човечеството е създало. Тя служи само на настоящият момент и не гледа в бъдещето. Консервативна е и не толерира търсещите личности извън рамките, които е създала.
В миналото тази структура е била полезна за човечеството. Ограничавала е сътресенията и е осигурила еволюционно устойчиво развитие. Тази структура създава точно такива хора, каквито са нужни на момента. Основите на поведението се поставят в детска възраст и точно от обучението зависи, дали преминалите го, ще имат нагласа към творческо мислене.
Да вземем робовладелското общество. Основа производителна единица са били робите. Ценяла се е физическата сила и евентуално красотата за домашните роби. Такива хора и са били формирани.
До началото на миналият век, основната нужда е била от дисциплинирани изпълнители и обществото е създавало точно такива.
С напредването на технологиите, все повече се е появявала нуждата от мислещи личности със знания и интереси в повече области. За съжаление, инерцията продължава и се формират хора с ограничени интереси, които лесно се манипулират.
Допълнително нещата се усложняват от факта, че човечеството не живее в една епоха. По земното кълбо съществуват области, където отношенията са на ниво отпреди няколко века. Нещо повече, дори в страните, които наричаме развити, спирачките срещу новото продължават да действат.
Нещата ще продължат по този начин, докато не премахнем спирачките. Наистина новото шокира и плаши, но игнорирането му, не го премахва.
За нашето поколение, нещата вече са формирани. Какви ще бъдем е трудно да променим, но можем да променим това, какви ще бъдат децата ни.
Искаме ли да са същите като нас?

11 коментара:

  1. Тези спирачки наричаме още скрупули. Или поне част от тях.
    Да премахнем спирачките?... Децата нямат спирачки. Ако ги оставим така, просто ще разрушим обществото. Липсата на ограничения е пагубна за всяко общество.

    ОтговорИзтриване
  2. Количествените натрупвания все още не са преминали в качествени изменения :)
    Дано този преход премине не много революционно...

    ОтговорИзтриване
  3. Стремежа към духовен живот - или го имаш или го нямаш. Това е вътрешна потребност - както задоволяването на глада. Само, че говорим за глад към знания, усъвършенстване, творчество, открития...
    А мотивацията при е от изключително значение. Никой не може на ме убеди, че създаването на творба, която е замислена с цел печалба,т.е. комерсиален продукт, ще има същата духовна стойност, като произведение, родено от спонтанните чувства на твореца.
    С две думи - чудесно изпипано, а няма душа...
    :)

    ОтговорИзтриване
  4. Свободата на духа е начин на мислене, възпитаван в детството. Свързана е с потребности и приоритети.

    ОтговорИзтриване
  5. По-голямата част от човечеството били тъпи, да, съотношението между грамотни и неграмотни се запазвало, да, някои боклуци наричат със зле прикрита зад мухлясало чувство за хумор отдавна демодирала се арогантност, че 90 % от населението "некъпещи се", без да усещат колко лошо миришат те. Обаче :) сега всички неграмотни... могат да четааат (няма да казвам кого цитирам, няма да се сърди). Дали съзнаваме в цялост значението на това събитие? Всички "некъпещи се" (гнусно ми е да цитирам подобни хора, но няма как) използват сапун и си мият зъбите. Нещата се... променяяяяят :) Постоянно. Но, изненада, не хаотично.
    Има творци, които са истински, макар и професионални. Не се страхуват да си вдигат сами летвата, защото като правят невероятно добри неща, после просто могат да правят още по-добри. За парите в този вектор на мисълта не ми се говори, но добре, ще кажа мнението си накратко - да, парите не ги интересуват и често идват в доста голямо количество при тях.
    Ето сега и доказателство, че хората са добри и могат да споделят и осъзнават, че като дават нищо не губят, а печелят все повече... То се създава последните 10 години и ние сме част от него - интернет. Интернет. Искаш най-после истински комунизъм ли - имаш интернет, тук хората наистина са добри и наистина има всичко за всеки, всеки прави колкото може и взима колкото иска, по дяволите, всеки дори прави колкото ИСКА. Ще доизвратя словесния си поток за целите на конкретната ми настояща мисъл и ще кажа дори, че интернет в момента е духовната разумна биосфера, съставена от нас - истинските реални хора в целия свят. По дяволите, разгледай Уикипедията като понятие, замисъл, реализация. Другите примери сам се досещаш.
    Знаеш какви навици в мисленето, мамка му - дори в усещането на нещата сме наследили обаче и колко са реални, като спазми, та, осъзнаваме ли колко е труден пътя на някой, който е решил да е... поне горе долу... пичага? Е хубавата новина е, че не е само при нас така, поне в тези събития се класирахме да сме в крак с всички хора по света, както когато първите мобифони струваха по 1000 марки, толкова си струваха и по цял свят - хванахме тези неща от началото (за разлика от Просвещението, шеговито примерче :)) Доброто трябва да се изстрада, но това в момента е чиста случайност поради стечения на обстоятелствата, а грозната лъжа е, че трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се изстрада поради самото му естество. Но живеем във времена, в които грозните лъжи се саморазпадат и съставните им универсални микрочастици стават матрял за истината от самосебе си, ако ще и да се опитваш да ги (из)насилваш.
    Коментарът ми е дълъг, съжалявам, аз за това се страхувам да пиша в твоя блог, просто при темите, които засягаш е неизбежно. И това, че демонстративно не те е страх да задълбаваш в доста сложни за всички нас пластове :)

    ОтговорИзтриване
  6. И все пак всеки има нужда от нещо повече, отколкото материалното, което притежава или иска да притежава. Не случайно още в Бибилята е предречено, че човек няма да може да живее само с хляба. А животът непрекъснато го доказва.

    ОтговорИзтриване
  7. @ivo_isa , скрупули имат и децата. Ние ги програмираме в тях. После се чудим, защо всяко поколение прави своята тиха революция. Не става въпрос за пълно премахване, а за правото всяко поколение да слага собствените си спирачки.
    @slavuncho, дано защото това може да доведе и до връщане назад.
    @Nightwish El,за да се осъществи, трябват условия. Това не е нещо, което ни е дадено с раждането:)
    @Svetla, точно:)
    @limitednickname ,ще ти дам един пример. Разгледай Свежо нет и виж какво се чете най-много. Знаеш и кои са най-посещаваните сайтове. Липсва точно културата на на ползване, а тя се учи също както четенето. Днес четенето не е достатъчно. Не осъждам никой и не подценявам нито един човек.
    @ekaterina vitkova , всъщност дори преди библията е казано, но както казах това се учи. Не е нещо,което го имаме вродено.

    ОтговорИзтриване
  8. Не е никак трудно, например, да посочваш с усмивка кое прочетено от теб е ценно и ако наистина е добро няма нужда да биеш с бодлив камшик таргет групата на своето обучение, за да го прочете. За културата на ползване говоря, но виждам, че ме разбираш, щом си добавил, че не подценяваш нито един човек :) При конкуренцията на перфектно написана бълвоч и перфектно написана истина (разбирай нещо хубаво, добро) познай кое ще спечели :)) Отдавна вече печели, по цял свят. Тази конкуренция досега през хилядолетията не е имала шанс да се случи, което пък е всъщност фактически най-хубавото :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Много ми стана приятно да прочета този пост, защото се радвам на всяка срещната "душа" - помага да не се чувстваш толкова сам в материалистично-комерсиализираната среда. А и да повярваш, че може би има смисъл да чоплиш в стената, колкото и безнадеждно да изглежда на пръв поглед. Както е казал народът, капка по капка вир става...

    Примерът с Интернет в коментара на limitednickname е доста интересен. Да, от една страна (до момента определено и за щастие надделяваща) е нещо като осъществена утопия. От друга страна, нашето реално общество се опитва да регулира и тази сфера и по този начин донякъде я застрашава. Освен това, някои неща просто се пренасят директно от реалността - какво се котира, какви са интересите на хората и дали въобще имат (различни от материалното) интереси, или търсят най-вече забавление и съвети. Във всеки случай, за мен Интернет е сред най-великите открития на човечеството и следя с голям интерес как се развива и доколко може да допринесе за промени в обществото ни :)

    ОтговорИзтриване
  10. Да,Дани, примерът с интернет е интересен. От дена страна лесната достъпност и привидната свобода, от друга бремето което носим и невидимите нишки,които го направляват в точно определени граници. Може би ще пиша и за това някой път, защото въпреки всичко, той си остава ВЪЗМОЖНОСТ и трябва да я използваме.

    ОтговорИзтриване
  11. Оо, да, примерът е интересен, най-интересните неща още се заформят :))) Само гледайте :)) Владо, тези нишки - те са опасни само докато са невидими, а вече са толкова видими, че чак дрънчат, замисълът им може да е бил зловещ преди десетилетия, но сега са само нагледни примери, които могат да се изучават като по учебник, което е добре :)))

    ОтговорИзтриване