А утрините тук са тихи

Днес се събудих рано. Събуди ме студът, нахлул през прозореца. Щипеше тялото и гонеше съня. Потърсих одеяло забравил, че още в началото на лятото е прибрано дълбоко.
Календарът показва лято, но есента вече се усеща. Спуска се от планината всяка вечер и не се предава, дори пред първите слънчеви лъчи. Отстъпва бавно и с нежелание, борейки се за всяка минута.
Ставам и заставам на прозорецът. Отдавна не съм ставал толкова рано. Часът е 4.30.
Студът отново се нахвърля и ме кара да отстъпя, но аз не се отказвам. Намятам якето и отново пристъпвам. Сънят отлита окончателно, но тишината на улицата прилича на друг сън.
Всъщност не сънувам от много години. Нощта е време за покой.
Далеч от проблемите на деня, но и от миговете на радост.
Нощта е тихо време. Улицата е празна. Някакъв нереален свят от друга планета. Само премигващата лампа на ъгъла, създава лъжлива илюзия, че тук има още някой.
Зная, че няма. Още е много рано. След няколко часа ще се изпълни с живот. Със забързани хора, борещи се със своите проблеми. Непоглеждащи встрани, дори за минута. Гледащи, но невиждащи. Говорещи, но не казващи нищо.
Повечето познавам. Махаме си с ръка по навик и отминават нататък. Такъв е животът.
Само, че сред тълпата изплуват и други лица. Зная, че с тях мога да споделя. Радостите, проблемите и мислите. Те също имат своите проблеми, но намират време да направят нещо за другите. Малка дума или жест. Често невидими, но достатъчни.

Студът прониква през якето и неволно протягам ръка за цигара. Последната, която бях решил да запазя. Усещам миризмата и и за миг се колебая, но после запалвам и поемам дима.
Удря ме в мозъкът и за миг политам, но после всичко идва на мястото си. Всички неподредени мисли и чувства си идват на мястото.
Улицата още е тиха, но зная, че там някъде са сенките на приятелите. Тук са и това ми стига. Останалото е без значение.
Спомних си, че в понеделник казах на Светла в коментарите, че човек преди всичко, трябва да е в мир със себе си. Сам човек не може да промени света. Трябват милиарди хора, но те никога нямат време. Забързани да се блъскат с лакти, се носят по течението, защото така е лесно. Дори не правят усилие да променят нещо, но винаги знаят всичко и другите са им виновни.
Е, днес и аз, ще се оставя по течението. Ще прекарам деня с поглед единствено в своите си неща. Ще подмина дори приятелите си. Защо са ми?
Хората живеят добре, загледани в собственото си АЗ.
Не им трябват приятели, защото наричат всички така. Вместо добър ден, казват: Приятелю!. После на другият ден, наричат други хора така. В това забързано време, кой ти помни лица и имена.
Сигурно и те са в мир със себе си. В сънищата си, но аз не сънувам.
Допушвам цигарата. Последната, или може би не. Това не е най-важното и съм го знаел винаги.
Днес ще прекарам денят, вторачен само в себе си....
Само, че няма. Обещал съм да свърша нещо. Обещал съм на приятел. Конкретен човек, с лице и име. Човек с неговите си проблеми и живот, но намиращ време да погледне встрани.
Другото е без значение.

А утрините тук са тихи. Тихи и студени, докоснати от есента. Още час и тишината и студът ще си отидат. Бавно, с нежелание, прогонени от слънцето, което винаги изгрява. Изгрява и знае, че винаги ще има хора, за които си струва да го прави.
Приятели...

10 коментара:

  1. "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Марк. 8:36)

    ОтговорИзтриване
  2. Их,че тъжно бе, Влади:( И тази идваща есен..Но да, винаги има хора,за които си струва..:)

    ОтговорИзтриване
  3. За тези неща не са нужни думи. Те се усещат. Думата "приятел" отдавна няма онази стойност, заради която се е появила. А интернет, съвсем я обезличи, там всеки е приятел на всеки.
    Кръстю, приятелите не търсят ползи, те помагат безкористно. Е, според теб, има ли такива?

    ОтговорИзтриване
  4. Заобиколен от приятели, не ти трябват врагове :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Svetla, не разбирам връзката, къде споменавам за приятели?!

    ОтговорИзтриване
  6. Владо, никой не си е самодостатъчен. Който твърди обратното, има нужда от диагноза. Затова държим на определени хора, вероятно - и те на нас, без да си слагаме етикетчета с дума, позагубила стойността си.

    ОтговорИзтриване
  7. @Кръстю , така е, но често не го осъзнаваме.
    @Ирония, е сега пък и ти:) Не може всичко да е смешно, но пък обещавам, че следващото ще бъди по твоята поръчка:)
    @Svetla , има такива хора. Но си права, че това се усеща и не можем да дадем обяснение, защо даден човек, а не друг.
    @slavuncho, а не:) Всеки носи най-големият си враг в себе си. Казва се АЗ. Той е най-опасният:)
    @momenti-momenti, :)
    @Точка е аз познавам такива хора, но си права. Слагаме и гледаме етикетчетата, а не това, което е под тях.

    ОтговорИзтриване
  8. Влади,това че се оставихме да направят живота ни в живот на забързани хора,непоглеждащи в страни дори за минута,гледащи,но невиждащи,говорещи,но неказващи....Влади,това е истина!!Но....отминаването натаък с махване с ръка и с "....ми такъв е живота.." - нее-вече става много....Ако не скъсаме с него,ако не го промениме - ами майната му на такъв живот,Влади!!

    ОтговорИзтриване
  9. ivanna4ev , от нас зависи. Най-лесно е да се оплакваме и да показваме с пръст. Да правиш нещо е трудно и не всеки има наистина желание.

    ОтговорИзтриване