Животът е хубав

Последна прегръдка, последна целувка, а после раздяла.
И пак целувка и още една.
После вратата се затвори.
Младият мъж остана за миг, а после въздъхна и тръгна по улицата.
Не му се прибираше. Знаеше, че няма да заспи тази нощ. Отмина една пресечка, а след това и следващата. Не мислеше накъде върви. Чувстваше се страхотно и искаше да запази това чувство. Вървеше и вървеше, докато реката не го спря.
Погледна тихите и води и му се стори, че редом със звездите, там се отразява и любимото лице. Усмихна се, тръгна по моста, а на средата спря. Качи се и седна на парапета и остана така. Загледан във водата, любувайки се на картините, които въображението му рисуваше. Дори не усети, кога е дошло утрото.
-Добро утро! Само не се вълнувайте. Разбирам ви напълно, но няма смисъл да се вълнувате. Чувствата замъгляват разума, но хората са разумни същества и не трябва да се поддават.
Говореше едър мъж с очила и риза без нито една гънка. Младият мъж го изгледа с безразличие и промърмори на себе си:
-Че какъв човек ще си, ако не се вълнуваш?
-Добре де! Вълнението не е толкова лошо, но отчаянието ще се съгласите, че доникъде не води. Е, загубили сте работата си, но това не е болка за умиране. Ще намерите нова и то по-хубава.
-Каква работа бе, човече? Аз съм студент.
-Няма проблеми и мен са ме късали на изпит, но с това животът не свършва. Ще го вземете на поправката. Не си струва заради един изпит да правите това. По какво ви скъсаха?
-Не са ме късали по нищо! Освен това сесията беше преди два месеца. Добре ли сте? Задавате странни въпроси.
-О, извинете! Сгреших, а трябваше веднага да се досетя. Ех, жените! Непостоянни същества, но животът е такъв. Човек, когато загуби любимо същество и животът му се струва черен, но идва нова пролет и нова любов.
- Да загубя ли? Какво? Какво се е случило с Роси?
-Роси ли? Коя е тя?
Младият човек се ядоса.
-Ох, говоря глупости с един идиот! Човече, бихте ли се махнали! Оставете ме на мира!
-Не мога!- твърдо отговори едрият мъж.- Не мога, но ще ви предложа една сделка. Ще се приближа и ще седна до вас. Няма да правя нищо друго. Просто искам да поседя до вас. Ще мълча и дума няма да кажа, но вие ще ми обещаете, че ще помислите още веднъж преди да го направете.
-Какво ще направя? Не разбирам?
-Ами няма да скачате от моста. Лесно е, просто трябва да се сетите за хубавите мигове в животът си. Животът е хубав! Вие сте млад и не си струва да го завършвате така!
-Да скоча от моста ли? Да завърша животът си ли? Никога не съм си и помислял това! Човече наистина сте странен!
Физиономията на едрият мъж се промени. Той скочи начумерен и се разкрещя:
-Глупак! Омръзна ми да си губя времето с такива като теб! Не знаят каква искат, а друг им е виновен. А сега слизай от парапета и ако до пет минути си наоколо, ще те прибера в ареста на топло.
Младият мъж се огледа и чак сега видя, двете полицейски коли, жълтата лента и тълпата събрала се зад нея. Притесни се, слезе от парапета и остана за миг така, чудейки се в коя посока да тръгне.
-Началство, тоя няма ли да скача бе? – обади се един възрастен мъж от тълпата.
-Няма! Хайде, всичко свърши. Разотивайте се!
-Ей, келеши станаха всички! Лигльовци! Едно време, баща ми щеше да свали колана и да ме вкара в правият път, ама днес с перце ги галим. Демокрация било! Слободия е и анархия.
Младият мъж вървеше през тълпата без да обръща внимание на нищо, а хората се отдръпваха мълчаливо.
-Мамо бе, защо чичкото не скочи? – се обади едно хлапе.- Ти каза, че ще скочи. Искам да скочи!
-Няма да скача днес. Някой друг ден.
-Ама аз искам днес да скочи! Искаааам!
-Няма, казах! Ако слушаш ще ти купя сладолед.
-Не искам сладолед! Искам чичкото да скочииии....
Детето изяде шамарите и ревът му огласи всичко наоколо. Хората наоколо се захилиха, а младата майка гневно изгледа всички.
Младият мъж се спря, усмихна се на детето и каза:
-Не плачи! Животът е хубав!
После продължавайки да се усмихва, закрачи напред зареял поглед някъде в далечината.
-Идиот! – изсъска майката, а всички одобрително поклатиха глави.
Животът продължаваше и днес щеше да поднесе поредните си изненади.
Животът е хубав, нали?

7 коментара:

  1. Да, Владо, животът е хубав!
    И всеки ден ни приготвя изненади, понякога прекрасни, някога малко тъжни. Но винаги е хубав, особено ако му се усмихваме.
    :):):)

    ОтговорИзтриване
  2. Вътрешният свят не трябва да пречи на правилното възприемане на външния. В противен случай индивидът може и да не оцелее достатъчно дълго.

    ОтговорИзтриване
  3. Животът е такъв, какъвто е. Нашите настроения се менят от полупълна до полупразна чаша :)

    ОтговорИзтриване
  4. Понякога! Когато спрем да му се опъваме и го приемем на шега.

    ОтговорИзтриване
  5. @Аmazonka , да с усмивка животът наистина е хубав, но не всеки ден имаме повод.
    @ivo_isa, е за радост или нещастие, такива моменти не продължават дълго:)
    @slavuncho , да не говорим, че често зависят и от настроението на другите:)
    @Svetla , случвало ми се е и когато съм приемал нещата сериозно. Понякога...

    ОтговорИзтриване
  6. Животът е такъв какъвто си го направим.
    И дано хубавите моменти в него да са повече от лошите.

    ОтговорИзтриване
  7. Vili, надявам се. Днес беше така. Добре дошла!

    ОтговорИзтриване