Принцесата от кулата

Някога, много отдавна, в едно царство накрая на Земята, се родила принцеса. Родила се в семейството на най-могъщият цар в тези времена. Царството му било огромно, войската и богатството му неизброими. Искал син, но когато поел в ръцете си малкото вързопче, забравил всичко друго на света. За жалост Царицата починала при раждането и радостта от дъщерята, се смесила с тъгата по нея.
Новината се разнесли бързо и от всички краища на света, започнали да пристигат поздравления за раждането и съболезнования за смъртта на Царицата. Много царе пратили и специални пратеници, предлагайки своите синове за бъдещи женихи на принцесата.
Разгневил се Царят и изгонил всички, но предложения продължили да идват всеки ден. Царството му било апетитно и всеки малък владетел мечтаел да види синът си на тронът му.
Тогава Царят издигнал огромна кула и скрил Принцесата в нея. Отделил най-добрите учители и слуги, а подстъпите за кулата, пазели само доверени и изпитани пазачи.
Принцесата растяла, но никой външен човек не я бил виждал. Носели се легенди за красотата и умът и. Много принцове от далечни страни, под различни поводи идвали в царството и опитвали да зърнат принцесата.
Много от тях загинали или се осакатили, опитвайки се да изкачат стените на кулата. Други пазачите залавяли и след престой в тъмницата били гонени от царството.
На мястото на провалилите се идвали нови и нови. Някои се молели на Царя, други опитвали да подкупят слугите, но без успех. Дори един Дракон, долетял една нощ и се опитал да проникне в кулата. Стените и обаче били здрави и на сутринта го намерили мъртъв от изтощение със счупени нокти и зъби.
Един ден недоволните принцове се събрали. Всеки от тях бил обиден, но се чувствал призван за ръката на принцесата от кулата. Спорили дълго, но накрая се разбрали. Решили да се борят заедно, а принцесата сама да избере кой от тях е най-достоен.
Събрали войските си и обявили война на старият Цар.
Войната продължила много години, но накрая царството било завладяно. Не останал камък върху камък , а докъдето погледът стигал се виждали само руини и пламъци.
Последна паднала кулата. Старият цар загинал, а победителите се изправили пред Принцесата. Гледали я и в очите им се изписало разочарование.
Не била нито красива, нито грозна. Нито висока, нито ниска. Нито много умна, нито глупава. Просто обикновена принцеса.
Дори вече нямала царство, защото земите на нейното били разпределени от победителите.
Спогледали се принцовете, а после се обърнали и си тръгнали.

А какво станало с принцесата?
Живяла дълго. Намерила своят принц. Не бил нито красив, нито грозен. Нито висок, нито нисък. Нито много умен, нито глупав.
Дори си нямал Царство, а злите езици говорели, че и не е и Принц.
Възможно е, но двамата били щастливи заедно, а това е по-важно нали? По-важно дори от хубав край на приказка.

4 коментара:

  1. Важното е да са щастлави, нали!

    ОтговорИзтриване
  2. Обикновените и не дотам крещящи неща ,умереното ,е за предпочитане и е по-ценно

    ОтговорИзтриване
  3. @Руми, да и затова приказките винаги завършват така.
    @Лилия, и това е само в приказките:)

    ОтговорИзтриване
  4. Владо, естествено най-важното е двамата да са щастливи. А щастието не се измерва нито с пари, нито с красота или ум, нито е само в тях.

    ОтговорИзтриване