Миризма

Днес на след работа, както всеки ден минах по моста. Разминавах се със забързани хора, приключили работният ден. И аз бързах, но този ден спрях.
Долу, въпреки краят на работният ден, работата не спираше. Багери и камиони, унищожаваха последният запазен участък, от речното корито.
Спомних си каква беше гледката преди няколко години. Стените и речните прагове от дялан камък, устояли на водната стихия повече от 50 години, без всякакви белези. Зеленият облак от самозасадили се върби, обгръщащи течението на реката и спиращи вятърът. Каменистите брегове, които укротяваха речният устрем.И реката, различна през всеки сезон, но пълна с живот и в бурните каменисти участъци и в дълбоките бентове под праговете.Стотици хора всяко лято, намираха прохлада и място за почивка в самото сърце на града.Тук децата се учеха да плуват, но вече коритото е пусто.
Започна преди години, когато под предлог, за почистване на речното корито, машините влязоха. Истината беше, че на някога трябваха инертни материали, а речното дъно изглеждаше неизчерпаем източник.
За две години, коритото вече не беше също. Дълбаеше се дълбоко и сега коритото е осеяно с мътни локви с тинесто дъно. Старите прагове, нарочно подкопани се заменят с бетонни прегради, а зеленината я няма.
Докато гледах от моста ме лъхна миризма. Не беше, на тиня и не идваше от реката. Идваше от мен и от забързаните хора, които бързаха към домовете си. Всеки ден минаваме по моста и клатим, тъжно глави, но не направихме нищо.
Зная, че всичко е законно с подписи и печати, но можехме да направим нещо. Не реагирахме навреме. Не вярвахме, че толкова лесно може да се унищожи нещо, което изглеждаше вечно.
Сега мирише. Не от реката, а от нас и ще усещаме тази миризма с години.

7 коментара:

  1. В България няма гражданско общество. За да има такова, по някои базови въпроси трябва да има единомислие. Ти сам каза, че едва ли ще намериш трима блогъри с едно и също мнение по какъвто и да било въпрос. Орел, рак и щука. В забързаното ежедневие всеки гледа не по-далеч от прага на вратата си.

    ОтговорИзтриване
  2. Nostromo, за разлика от блоговете, хората по улиците често имат много повече общи неща :( А за гражданското общество, бъркаш. Споменах, че всичко е законно, но имаше и законен начин да се спре. Просто нямахме лостовете. С протести, подписки и демонстриране на позиция, не спряхме сечта в горите на Сакскобурготски.Няма да се спре и унищожаването на Витоша:(

    ОтговорИзтриване
  3. Защо пък така песимистично? Гражданското общество никъде по света не се появява от нищото - първо се събира група хора, които вдигат шум и изглеждат на всички леко хахо... Чак после около тях се формира мнозинство. Но ако човек от самото начало не вярва, че може да промени каквото и да било или чака други да бъдат хахотата - е да, няма никога да има гражданско общество.

    ОтговорИзтриване
  4. Владо, не ти говоря за гражданско общество като законова основа, а като манталитет. Точно за тези хаховци, които застъпва Dani. Иначе няма много логика според теб в блогопространството да е едно, а в обществото - друго, защото лично за мен това са двете страни на една и съща монета.

    ОтговорИзтриване
  5. @Dani,участвал съм и в петиции и в демонстрации.Само с шум не става.
    @Nostromo,да хората забравят, че гражданското общество е саморегулиране в точно очертани и определени от държавата рамки. А за разликата-Забелязал съм, че дори със случайно срещнат на улицата, можем бързо да намерим общи точки по почти всеки въпрос. В нета, често говорим едно и също, но спорим и го разбираме след време. Може би, причината е в по-бавното предаване на информация и от там идва голяма част от недоразуменията и споровете.

    ОтговорИзтриване
  6. :( Подобна гадост стана в селото, където ни е вилата. Имаше едно чудно плажче на реката със страхотен вир, едно от малкото места, където дъното е застлано с пясък. Мъжът на бившата кметица си докара машини, да вади пясък за строежите си,които за да стигнат дотам направиха лунен пейзаж в околността, а вира е в подобно състояние на това, което ти описваш ... Не мисля, че някой вече има желание или смелост да влезе в него.

    ОтговорИзтриване
  7. Gloxy-Floxy, да има го навсякъде. Защото за добив на инертни материали, трябва специално разрешително, но го водят почистване на речното корито и дори се дават пари затова. Градът е около 30 000. От както се помня, хората полулегално, вадят пясък и чакъл и доста от къщите са построени така. Но реката не се променяше, докато този път я изгребаха до дъно:(

    ОтговорИзтриване